Брод през живота 3

                      А годините станаха още по- несигурни и без комендантски час.

Улиците бяха пусти след 18 часа, не се виждаха  и деца да играят пред къщите или кооперациите .

Никой-никому вече нямаше доверие.

По улиците след 19  часа се движеха само по двама или трима  хора с червени ленти на лявата ръка, с винтовка или шмайзер на рамо. Разправяха, че чукали по вратата на дадено жилище.

И отвеждали с кола мъже, едни говореха, че някои при опит за бягство ги разстрелвали, други ги пращали на принудителна работа или изселвали от града.

Една вечер отвели и Никола Димов, само успял да си вземе палтото и каскета. по нощите майката на Невена ни се обади. После дойде у нас, цялата треперяше, заекваше от притеснение.

Не знаехме какво да предприемем. По обяд го пуснали и дойде в къщи.

- Ами питаха ме разни неща, защо съм уволнил 2-3 работника, в гостилниците виното и месото от къде били... И най-накрая, началника ми рече на чет'ри очи, пускам те срещу 100 хиляди лева гаранция, но няма квитанция. Ходих в банката, изтеглих, дадох ги и съм при вас...

Мина не мина три седмици отвели и баща ми Пеньо-Иван Хаджипетров, уж за некачаствен плат и нямало топла вода във филатурата и за това грежа, копринената нишка била некачатвена. Ами 100 хиляди лева  плащаш  гаранция на ръка и качеството се оправило...

                 Нещо ме жегна. Малкия Николай бе вече заспал.

- Невена, отдавна не сме чели Яворов, а ти не си свирила на пиано, знаеш ли, много хубава широка пола имаш - говорех сериозно.

Тя стана грациозно и тръгна  кършейки снага към библиотеката.

Лявата й ръка издърпа дебела книга, сръчно отвори корицата, прелисти няколко страници и в  дясната й ръка лъсна стоманата на пистолета, прецели се някъде в безкрая...

Приближих се до нея и я прихванах невинно.

- Не, не тази книга, имах впредвид истинския Яворов, нали помниш

'' Две хубави очи. Музика, лъчи

в две  хубави очи. Душата на дете...'',

Искам да знаеш, че каквато и вест да получиш от мен или за мен, няма ли тази строфичка, не им вярвай. Истина ще е ако чуеш или прочетеш тази строфичка, запомни ли скъпа моя.

Притиснах я  по-силно към себе си, погалих едрата й гръд, тя задиша тежко.

- Чакай, чакай, аз сама...

Отдръпна се крачка-две назад, запретна широката си пола и в ръката й дамския пистолет с кокалена дръжка...

- Не съм забравила предните ти уроци, винаги е с мен...А сега ще ми четеш ли Яворов, а аз да ти акомпанирам на пиано.

Облакатих се  на пианото, прозвучаха първите акорди, зачетох на глас и се отнесох.

Дан-дан-дан, прозвуча само един тон. Повдигнах очи от книгата.

Седнала на стола, тя решително държеше револвера в дясната си ръка с присвити очи...

Тя скри револвера в тайника му под седалката на столчето, аз сложих книгата на местото й.

И след секунда Невена бе в обятията ми, обсипвахме се с целувки, прехванах я под коленете и в спалнята ни.

                   А утрото бе слънчево и обещаваше хубав ден. Припляскаха  боси детски крачета, Николайчо се хвърли отгоре ни и се настани между нас. Истинска семейна идилия. Лежахме тримата немърдащи, сякаш да не развалим унеса в мечтите на другия.

Традиционата съботна вечеря. Изглежда кахърите на всички бяха дошли в повече, вече не е смеехме така искрено над лудориите и смешките на малкия, а само до поучавахме с 

'' Внимавай да не се удариш, сега си вечерял и не бива толкова да скачаш из къщи...''

А нашият разговор се въртеше, за преди войната, а сега какво ще стане.

- Чичо Алекси от Дедеагач се обади, че и там добитъка намалял, тютюнът също, хората бягали към Солун и Атина, отваряли там нови фабрики. Все още казва, се минавало по нашите места, макар да било пълно с американски войници, та сега тях изхранвали, плащали в долари, та ако искаме ония наши пари там да ги обърнел в долари - споделих аз.

- Добре, че се оттървахме от голяма част от ония бонове - въздъхна татко- Мишкин Гошо смотулеви нещо  за рубли, ама нали германските марки още си вървят,... да не знае човек какво да предприеме и кое ще е добро.

- Аз не съм проверил точно, но вече в Популярна банка уж откривали сметки в американски долари... Дочу се, че братя Начеви продали на американците 50 тона ферментирал тютюн, ама чрез юдейска фирма,... ама кой да ти каже ей го дама, а ние да му търсим вратата -  въздъхна 

тежичко и дядо Никола.

- На едно соаре, жените на Начеви  споменаха за оня тютюн, но ефтино им го платили юдейците, значи трябва директна връзка с американците - намеси се и Невена - Чичо Алекси дали знае нещо... Но според мен, ако обърне ония пари в долари ще е удачно, ето сега стоки и суровини идват в германски марки и в долари.

Спогледахме се.

- Ами да му се обадя тогава, да ги сменя при същите условия и да си удържи там комисионни - каза тежката си дума татко - А ти, господин Димов провери в Популярна банка, да отворим такава сметка и там.

Пари, марки, долари, рубли, не струват нищо, освен разходите по отпечатването им, но без тях нищо не може да се направи.

                  Днешната сутрин  пък ми беше едно такова тегаво. По навик вече ходих пеша до канцелариите, слушах оплаквания  за ниски заплати, хорски клюки, кого хванали в кражба, кого му връчили заповед за арест.

Целунах както обикновено Невена, притиснах се в топлото й тяло, галех косата й. Пощипвах Николайчо по бузките, разрошвах алаброса му.

Пийвах домашно мляно печено ръжено кафе, Невена пъргаво припкаше около мен, говореше за предстоящото дамско соаре, кимах машинално и с дежурната си усмивка приемах всичко.

Пожелахме си приятен ден и хлопнах портата зад себе си...

А това е било последния път когато сме били заедно, последният път в който затворих вратата

Но кой да предположи и да знае.

Поздравявах усмихнато хората, пък кой ли ми казваше вече  '' Добро утро господин Хаджипетров, успешен ден '',

или '' Добро утро, как сте другарю Хаджипетров ''.

Усмихвах се, но тревожното чувство в мен не ме напускаше.

Подписвах в канцеларията някакви документи, прегледах остатъците по банковите сметки.

Тихо и тягостно. Даже и черният телефон на бюрото ми мълчеше. Големият стенен часовник удари  10 пъти. На вратата се почука и двама мъже с карабини и червена лента на лявата ръка

- Господин, другаря Хджипетров ли

- Да, аз съм

- В името на народа те арестуваме, ето заповедта за арест, подпишете,... един за тебе, единия за нас - важно каза единия

- Да прочета ли

- Чети, ако мислиш, че ще ти е от полза

Зачетох се, буквите заиграха пред очите ми

'' В името на народа,... осъждаме ви... за това, че сте помагали на германците, на фашистката власт и за фронта с месо, продоволствия и ви обявяваме за враг на народа...''

Някакъв подпис, печат...

Всичко заигра пред очите ми. Мислех трескаво, имам пистолет, мога да ги застрелям,...къде ще избягам,... няма вече партизани, тези са партизани. Ами сина ми, ами жена ми, старите,...ще избият всички и окото им няма да мигне.

А  нали така правят, арестуват ги, плащат гаранция-откуп и ги пускат по живо- по здраво.

- Другари, мога ли да се обадя до в къщи, жена ми е бременна, ще ражда другия месец,...да не се притеснява. Ще кажа, че ме викате. за справка. В касата имам пари, да ги взема ли.

- Хайде обаждай се, вземай парите и да тръгваме. И жена ти да не дрънка много, че сме те арестували

Обадих се на Невена без '' две хубави очи...''

- Пази се, чакаме те - промълви тя и затвори

- Да сложа ли парите в ей онази кожена чанта, по-удобно е - предложих

Оня дето се правеше на началник, мрачно ме изгледа, претършува чантата и я подаде

- Тук са 400 хиляди  - им казах

- Я се дръпни да видя какво имаш друго...Еха, ам' тия златни наполеони, на кого ги оставяш бе... 10 парчета... на ти 5 на теб, 5 на мен и на никого няма да казваме

Наистина по-шишкавия беше старшията, защото високия само кимна мълчаливо и сложи наполеоните в джоба на панталона си.

Подписах заповедта, подадох им листа, другия сложих в чекмеджето за спомен на поколенията.

- Сеги, няма да та връзваме, вървиш кротко  помежду ни, ако речеш да бягаш, те трепем.

Обедно спящо веме, крачехме тримата по безлюдните улици, даже нямаше и котка да ни пресече пътя, или куче да ни залая.

- Ама къде отиваме - попитах уплашено - Управлението на народната милиция е в обратна посока.

- Мълчи бе, в Окръжното управление и за по направо през лозята, Корията и сме там - ехидно очерта маршрута по-шишкавия - И да сме наясно, я побегнеш, я съм ти светил маслото

И за достоверност зареди карабината си.

Изпотих се, за какво ли го взех този каскет, е модерно е, нали отивам в Окръжното...

                 Навлязохме в Корията. Шубраци, капини, папрат, все спъваха предвижването ни

Ще окъснеем в Корията, ще ме гръмнат, уж съм побягнал, взимат парите ,и...

- Стой ще стрелям - изрева мъжки глас - Парола

- Катран- изрецитира шишкавия- Не ме ли позна бе

- Никого не познавам ако не каже паролата

- Добре де, казах я, Тръндю къде е

- Чака ви, това ли е човека, ами той готов умрял, бе...

Зад един храст изкочи гологлав мъж и жълти зъби, и тръгна пред нас.

Колко ли време сме вървяли и изкочихме на полянка с двама мъже. Единия седнал на някаква торба, а другия лежеше възнак и си бъркаше в устата с някакъв стрък трева.

- Тръндьо, ей ги хората - докладва водачът ни и седна

- И каква направихте бе, брадясах да ви чакам - рече Тръндю

- Е да, ама си заслужава, дай чантата бе - заповяда ми шишкавия - 400 хиляди левчета са

- Браво, и тука имам - лукаво се усмихна Тръндю - Значи се пада по 125 хиляди на калпак

- Ами за баш шефа няма ли да има, ще ни вкара отново в дрънголника - вметна оня със стръка в устата фъфлейки

- И за него ще има, ти нали имаш сега, утре отиваме в банката с този човек, за шефа ще са

Полека-лека ми се избистри всичко. Това са някакви мошеници, изнудвачи под покровителство,... тябваше да ги застрелям още в канцеларията. Добих малко кураж, ами заповедта за арест, има подпис и печат, или е открадната бланка и само попълват имената и отчитат някъде един враг на народа по-малко.

Ако ида по голяма нужда, ще убия пазача си, в карабината му има 2-3 патрон, убивам Тръндю, другите се паникьосват,... и с дърво мога да ги убия.

                  Ония извадиха шише ракия и взеха да се черпят.

- Господа, другарю Тръндю - промълвих едва-едва - Сере ми се, то стана цял ден само  вървим 

да ида даа...

Дружен полупиянски смях.

- Отивай бе, само че по-далечко, че ще умиришеш всичко на лайна - смееше се той - Ванчо, к'во чакаш бе, отивай да го вардиш,... то няма вестник за тая работа, ама и с букова шума става, даже и наскуби трева.

Останалите се кикотеха угоднически...

следва...