Брод през живота 6

                        Тя тихичко заплака, погледна ме, погали ръката ми.

- Ще ти кажа. Бях женена, имам син. Когато дойдоха американците, мъжът ми заедно с още пет човека взели в плен германски боен катер и тръгнаи да посрещат американски кораб, те видяли че катерът не е техен и го торпелирали,... и до там. Сега Йорго няма баща.

От мъка татко се пропи, на някаква хазартна игра заложил и загубил половината от къщата ни. Така наречените кредитори му платили дълга, но взеха мен да работя за тях. Не, не са ме предлагали като проститутка, а просто да омайвам богати мъже, да ги прелаская и да ги приспя. После аз изчезвам, те ги ограбвали. Просто работя за тях, и докога ще е, не знам.

- А кои са те - полюбопитствах - Къде се срещате за задачи, ти не рискуваш ли полицията да те хване, все пак е твърде опасна работа.

- Те са в хотела на Пецо, двама са.

- Ами този Пецо, не играе ли с тях

- Не, те и на него са му вързали кусур, заплашват го, че ще го убият и него го е страх, и ги слуша...има ли друг избор.

- А полицията

- С такива дреболии кой ще се занимава, имало жена, той се напил, ограбили го. Теб те имат за много богат и са ти хвърлили око.Ако ме издадеш ще ме убият, ще продадат Йорго за да си погасят дълга

- И колко е този дълг, 100 хиляди, 200, 300 хиляди драхми

- Не, 12 хиляди драхми,... но от къде да ги взема, работа няма,... татко пие, мама гледа и помага на леля, а Йорго пораства.

- А ти с какво ще се оправдаеш сега, след като не съм приспан.

- Ще кажа, че вечер не ииеш вино, имаш киселини в корема - пророни тя

- Добре, покажи ми ги утре вечер в ресторанта и им кажи, че ще им дадеш 12  хиляди драхми и да те оставят на мира... Слизай долу, да им съобщиш че не съм заспал.Чакай, нали казваш, че пръстенът ми ти харесва, заповядай, твой е.

Тя си тръгна, минута след нея аз се измуших през задния изход на хотела, на път за в къщи.

                Сутринта била по-мъдра  от вечерта, ако можеш да спиш с кахъри.

Препънах се в някакво желязо ли, оловна отливка ли, поразгледах я и си спомних доктор Хук, и той като мен беглец, японец ли, китаец ли, но ни учеше на бойно майсторство в Университета.

''Трябва да владеете елемента на изненадата''. Скришом слагаше дъска под дрехите си и ние удряхме диафрагмата му, подскачахме с натъртен юмрук, а той се смееше.

Разкри ни и  тайната на рязък отсечен удар с бокс от олово... Той винаги ме даваше за пример, че удрям с лява ръка и гарда ми е обратен. '' Безспорно предимство е това, млади човече, упражнявай го ''.

Направих бокса точно по лявата си ръка и докато не направих на парчета една врата, не спрях да удрям.

Бях готов.

Вечерта инкогнито тя ми ги посочи. Обикновени дръгливи мошеници, взели страха на обикновените хорица.

- Носиш ли парите Яни - попита плахо Фани.

- Не, утре ще ми платят, и им кажи в 9 часа вечерта на рибарския кей, ще ги нося в книжна кисия, така им кажи...

- Но там е тъмно, има само една лампа - уплашено ми съобщи

- Слушай, кажи и на оня Пацо, че имаш разстройство или нещо друго си болна, и утре няма да идваш тук, стой си в къщи, даже и леля ти да е около тебе. Ако след това някой те пита нещо, не си видяла, не си чула, не ги познаваш...

В 9 вечерта се разхождах спокойно по рибарския кей, лявата ръка с надянатия бокс, в дясната голяма книжна кисия. Вътре бях сложил в желязна  кутия топчета от съчмен лагер, та като изпусна кисията , те да издрънчат и за секунда  да отвлекат внимание.

Тогава на ход е лявата ръка..

Излезе оня сипаничавия от тъмното.

- Хей, носиш ли парите, давай ги тука - заповяда.

- Ела си ги вземи, ето ги -  на висок глас отговорих и вдигнах кесията.

- Мамка ти каракачанска, ей сега ще те утрепя...

Размаха ръце и се засили към мен.. На крачка-две пуснах кисията, топчетата се раздрънчаха в металната кутия, оня погледна надолу. 

Това ми бе достатъчно. Левият ми юмрук с метален бокс се стовари по скулата му, отдръпнах се и безжизненото му тяло се  струполи на ръба на кея. На лампата блесна златният ми пръстен, който подарих на Фани. Присегнах и измуших пръстена. Торса му натежа и тялото пльосна във водата.

Зад мене  се чу някавъв вой и трополене. Партньора му яростно  тичаше с нож ли, кама ли в ръка към мене, ломотейки нещо.

Побягнах. Изведнъж де спрях и замахнах с лявата ръка. Оня се олюля, понечи да хване счупеното си рамо, препъна се, ножът се завъртя и острието му го прониза в гърдите.

Помръдна и се отпусна  безжизнен.

                На следващия ден в бръснарницата оживено се коментираше, в кафенето също. Не чух един да каза ласкава дума за тях. Кварталът си отдъхна.

Полицията била там, като констататор в избавлението от двама  дребни изнудвачи и мошеници. След два дни хората забравиха за тях.

Купих едно дървено камионче, някакви сладки и се запътих към Фани.

Малкият Йорго се зарадва на камиончето, майка й на сладките, а баща й гледаше начумерен.

- Е, ще пиеш ли още, и ще свършиш като онези, единият се удавил, другия с  нож в ръката тръгнал да бяга - му казах сериозно.

Завъртя отрицателно глава и вдигна очи нагоре, шепнейки молитва,...нее, избавителят ти е пред теб, не горе.

                 Няколко пъти минавах и се застоявах покрай кантората на чичо Алекси, даже се  разминахме като непознати със сина му Коста. 

Вдях ги веднъж двамата да се разделят и всеки да поема към къщи си.Очите ми се навлажниха. Нямам право да им се обаждам, защо да им навличам неприяности.

С Коста всяко лято, като деца, бяхме заедно, къде в България, къде в Гърция, после аз отидох да уча в Германия, той във Франция, преди да се оженим се бяхме видяли и после всеки по своя път.

Чичо Алекси, така си ни и остана.Преди много години дядовците ни учили в Цариград, после били саратници на Колокотрони, после търговци, земеделци. Замогнали се. Дядо направил фабриката и търгувал с тютюн. Татко и Алекси също били неразделни, татко завършил инженерство в Германия, чичо Алекси право в Атина и Париж. Бабите ни, майките също са били дружки и си гостували по празниците.

От поколения се разказваше и предаваше една легенда, дали пра-прадядовците ни не са били братя и се сражавали във войските на Касандра...

                  Казах на хотелиера Пацо, че ще отсъствам известно време, предплатих стаята си и облякан с обикновени работни дрехи, от къщата ми ходех с колелото на товарните докове. Бях дочул, че ще идва кораб за тютюн и ще вземе и пасажери за Америка. Тук е потенциалната инфомация, момчетата знаеха всичко. Бях един от първите дето си купиха два билета за двойна каюта, казаха че директно бил за НюЙорк и поръчания тютюн ще го товарят само от Солун, натоварват и тръгва.

Трябваше да информирам чичо Алекци  за къщите, че са на емейството ми. Ще напиша писмо, слагам вътре ключовете...

Съчиних го на лист хартия в къщи.

'' Когато застанеш с гръб към водата, зад теб е духът на Касандра, той витае над високо място

огряно от пурпура на залязващото слънце, оранжа му  отразяващи синевината в него, седящи в сивото на камък. Заключено с дебел синджир и катинар, ключ има поставен и на обичайното място, вътре има и писмо за кака. Търси ги 20 дни след като донесат писмото...''

Отидох преди обяд у Фани с листове, пощенски пликове, писалка, мастилница.

- Фани, сега аз имам една молба към теб, ще ти диктувам, а ти ще напишеш писмото, ще го адресираш с твой подчерк и го носиш на този адрес. Къде е леля ти, ще идете двете, после отивате в Търговска банка, ще смениш 50 хиляди български лева и си отваряш сметка там. Това са пари за теб и Йорго, няма да казваш кой ти е дал писмото или парите. Тези 12 хиляди драхми са за цялото семейство.

Гледаше учудено ту листовете и писалката, ту мен.

- Какво, не можеш да пишеш ли - засмях се

- Мога, но отдавна не съм писала - смути се тя

- Хайде давай, колкото можеш,... аз ще диктувам бавничко.

Майка й отиде да приготви лелята, Йорго си играеше с камиончето, аз диктувах, а Фани прехапала език пишеше.

Тръгнаха. Следвах ги отдалеч. Вървяха две жени без да се оглеждат и да будят подозрение.

Смело влезнаха в '' Алекси § Коста правни и митнически дела ''.

След 20 минути излезнаха и поеха към Търговската банка. 

Въздъхнах облекчено. Магическата парола '' Две хубави очи...'' ще им подейства благотворно, завоалирано , но точно описах къщите и какво има скрито там.

                   Корабът дойде.  Каруците и камион с бали тютюн сякаш са били скрити  наблизо.

Товарехме, отговорници  брояха и записваха безспир. Платиха ни добре.

Оставаха 48 часа  до отплаването. Оставих дребна сума в драхми, всичко друго смених в американски долари. Избръснах мустаците, нова риза, нов костюм, обувки, скъпоценния каскет на главата и с мукавено куфарче в ръка съм на борда. Не се криех, още повече така пременен и без мустаци, едва ли някой ще ме познае.

Фани не беше информирана, потайно чичо Алекси също.

Прозвучаха команди на непознат език. Корабната сирена изсвири и корабът пое към новия свят

Помахах ей така  за сбогом, очите ми се насълзиха. 

Едва ли някога ще видя отново  Невена, Николай,... майка, татко, дядо, баба,...Вихра, Свобода,  или бай Мирон...

Сбогом любими мои.

Постеено Солун се изгуби обхванат от мъглявина. 

                 В просъница дочух крясък на чайки. Първите постещачи, значи сушата е наблизо.

Изтегнах се на койката облечен, само скачам в обувките и съм готов.

Свирката на коръба прозвуча. Огледах се втренчено, някъде в далечината се виждаха огромни здания и Статуята на свободата огряна от изгряващото слънце.

На твърда американска земя сме. Раздадоха формуляри.

Попълнени и с паспорт в ръка пред емигрейшън  служителя.

- Защо Америка

- За рабита

- Къде отива

- Чикаго - отговарях без колебание

Изгледа ме, бам, бам печата и съм в Америка...

              Чикаго, пъстра смесица от човешки съдби, обединяваши ги само едно, надеждата за по-добър живот в новия свят.

Алеко Константинов е описал Чикаог с подробности, новата вълна емигранти вече гледа да се докопа до някаква работа и да следва Американските си мечти.

От трудовата заетост ме насочиха към прословутата Чикагска кланица.

Другата страна на подредбата и външния блясък, смрад, вода и нямаш свобоно време даже и да се почешиш. Сирена известява началото на работния ден, сирена известява края му.

В събота кратка опашка пред така наречената каса, за седмичната заплата.

Ще ходим да разглеждаме забележтелности, или театрални постановки и концерти, даа.

Зазяпваш се по разлепените афиши или неонови реклами и си обещаваш '' някой друг път''

Добре беше, че имаше обяд за смяните, едни мърмореха, било еднообразно, другоги като мен, с охота ядяха. В събота можеш да си купиш ефтино месо, или субпродукти, или както ги нричахме карантия, на безценица.

Имаше и доста българи да работят тук, но не поддържахме някакви по-блзки контакти, или да се питаме под сурдинка, ти защи си тук, можеш ли да се върнеш.

Всеки си таеше тайната в себе си.

Появи се някакъв обединител, да сме сформирали кръжок-група, за сваляне на новата власт.

Как от хиляди километри да сваляме власт, защото сме били репресирани и изгонени далеч от приятели, близки, роднини.

- Вижте какво, не ми трябва кръжок или някаква борба, дошъл съм тук да работя, ако мога да спечели и да се върна в България - смело им заявих

И веднага десетина човека ме изгледаха вражески и даже се преместиха да ядат на друга маса.

После се разбра, че били  някакви провокатори, защото никой не общуваше с тях и изчезнаха някъде из Америка.

Въведоха плащане с долари и  безименни акции. Никой не искаше акции, а пари.

И мен тази работа не ме удоволетворяваше.

                 В Детройт, в заводите на ФОРД, търсеха работници.

                 Може би ще имам шанс...

следва....