Брод през живота 9

                      И животът сякаш потръгна.

                      По това време  в семейството в България...

Звън на телефона.

- Госпожо, пардон другарко Невена, от народната милиция се обаждаме, ще дойде наш служител да ви разпита.

Може би слд 20-30 минути се почука с чукчето на вратата.

Добре изглеждащ господин, другар, с кафяв костюм, риза, вратовръзка,  кафява мека шапка,се представи.

- Капитан Банов, трябва да ви задам няколко въпроса във връзка с мъжа ви, другарко Невена.

- Да, заповядайте

Изискан мъж, поклони се, свали кафявата си мека шапка, усмихна се под мустак, както се казва, оглеждайки мебелировката в хола.

- Както се досещате, вашият мъж е обявен за враг на народната власт, помагал за изхранването на германската армия  на наша територия и на фронта. А знаете ли къде е той сега.

- Не, понятие си нямам, само се обади че ваши другари са го арестували за да даде показания, и повече не се е обадил, а мина толкоа време...От страх не сме се обръщали към народната власт.

- И  правилно сте направили, другарко. Вие сама ли живеете тук, разкошно и удобно  е, докато наши   другарки тънат в мизерия...

- Наследствено ми е, родителите на съпруга ми са в другото крило и детето често е при тях. Да ви сервирам кафе, бяло сладко, вишновка...

- Благодаря, днес съм особено зает, ще дойда утре, но не съобщавайте никому, а вие си помислете дали наистина не са се  обаждали от него, или той самият.

- Да другарю...

- Банов, капитан Банов, но може да ми казвате просто Стефан, до утре другарко Невена.

Изпратих го с фалшива усмивка и тичешком при татко Пеньо. Разказах им за необичайното посещение. Треперех цялата от уплахи.

- Знаеш ли каква е клечка, да се грабне чак от столицата,... ще си мълчим и на никого нито дума  - заключи татко Пеньо-Иван Хджипетров.

Чудно, мислех си,  да се интересуват пак от Иван, ами нали го арестували, при тях е, ами ако са го убили, щеше да се разчуе, ами ако е жив...

А капитан Стефан Банов, ми се обаждаше по домашния телефон, че е някъде наблизо и ще намине да ми зададе отново някои въпроси.

Какво можех да направя, избрах по-малкото зло, отколкото да ме разтакават по участъците.

Носеше дребни подаръчета, говореше къде е бил, как е спасявал от германците невинни хора, как арестувал видни личности,...герой.

Помолваше ме да свиря на пиано, седеше немърдащ, сякаш се потапяше в музиката.

А дните се търкаляха неусетно. Взе да се заседява до по-късно, изчезне за ден-два, после се обади по телефона, обичайните подаръчета, изискано държание...

Стоях винаги нащрек.

- Знаете ли, другарко Невена, мъжът ви не само е изхранвал германските войски, а е предавал и наши нелегални другари, все още не сме доказали, но вероятно е така.

- Не може да бъде, другарю Стефан, той само прекупуваше  животни, а фабриките си ги движеха бащите ни. Да, отсъстваше от къщи, но обясняваше, че е във връзка с животните.

- Казах, не е доказано,... ако мога ще прикрия това му деяние.

Беше станал, притегли ме към себе си, опипа едрите ми гърди, разкопча няколко копченца на сукмана ми.

Гледаше ме като негова собственост. Премрежваше очи похотливо.

Галеше гърдите ми през дрехите. Присурна ме към една от стаите.

Не изгубих самообладание.

- Другарю,... не, не другарю,...Стефане, чакай приготви се първо ти... аз сама ще...

Захвърли сако,  омачканата си риза, последваха панталоните, остана по син потник , черни гащи и миризливи чорапи.

- Лягай на леглото - промълвих тихичко - Аз сама,... сега се разкопчавам и идвам при теб

Той се ухили и полегна на леглото.

Разкопчах ризата си, едрите ми гърди се люшкаха свободно...

Оня замижа от очаквано удоволствие.

Обърнах се гърбом, вдигнах широката си пола и стиснах дръжката на пистолета.

Помня всичко от уроците на мъжа си...

Без приказки изстрелях три патрона в лявата част на тялото му.

Зъбатата му усмивка застина мигновено. Не помпръдна.

Машинално стрелях в главата му, потече струйка кръв.

               Трескаво се облякох и притичах до другото крило на къщата, събудих свекъра и свекървата, разказай им всико и казах, че съм го застреляла.

- Не се кахъри, защитила си честта си, който и да е ... зашитила си честта си. Ще се оправим тихомълком. Жена, ти наглеждай малкия да не се събуди, ние ще свършим останалото. 

Ти  Невено след мен вземи и почисти всичко, все едно никой не е стъпвал в къщи. Дрехите му, чаршафи, завивки, дюшек ше изгорим, леглото ще насека на трески за подпалък и за парното, застудя вечер...

Видях го само да тътри нещо през задната вратичка откъм реката и след час се върна сам.

Изчистих, измих всичко, даже и дръжките на бравите, мястото където е седял. Дрехите му в една бохча, чаршафи, възглавници в друга, смъкнах долу и дюшека.

А татко Пеньо-Иван Хаджипетров, майсторски разглоби дървеното легло и изнесе към стаичката с  парния котел. 

По обяд свекървата беше сложила  голям бакър на огъня да грее вода.

Застелих стара покривка, погалих пистолета си, повдигнах очи нагоре '' Благодаря ти съпруже за уроците,  отначало си мислех, че всичко е игра. Благодаря ти...'' и се заех според указанията му да го почистя.

Надвечер свекъра отиде из гостилниците, ей така да се види с познати. Върна се се след час и нещо.

- Никой нищо не е видял и не говорят  за труп в реката от снощи. Но трябва да внимаваме няколко дни, ако ни питат, идвал е човек по работа, питал е за Иван и толкова.

След седмица надолу по течението на реката, рибари видяли обезобразен от драчките и водата

някакво тяло. Милицията реши, че не могат да го разпознаят и навярно бандитите из района са се изпотрепали.

- Ще взема да отида при Мирон, да го поразпитам, нали оня бил от София и тук за това не го познават...Може да е изпълнявал тайна задача, знаеш ли сега кой какъв е.

Пеньо-Иван Хаджипетров се върна по тъмно.

- Много поздрави имаш от Мирон, Невено... Още съжалявал за Иван, '' Станало е някакво недоразумение, язък си за момчето...'' Та подпитах го де '' Абе Мироне, едно момче от вашите, кпитан Стефан Банов, се е интересувал от Иван след толкова време, доклад щял да пише за началството си...А Мирон веднага звънна и след малко му се обадиха '' Такъв служител нямаме, а въпросът Иван Хаджипетров е приключен преди време. ''

Та спокойно де, отново сме попаднали на мошеници.

Свекървата  се прекръсти и шепнеше  молитва

                Някакъв обикновен човек донесе две писма.

Прочетох.

'' Две хубави очи. Музика, лъчи

в две хубави очи. Душата на дете...''

и паднах в несвяст.

Когато дойдох на себе си, около мен плачеха родителите ни от радост, ти си жив...

Другото писмо за имотите беше без значение.

Дано духът на Касандра ни пази.

Татко и свекъра са единодушни, че онова нещо ще е най-доброто за сина ни.

Сестра ми и вторият й баща все още търсят, кой и защо е издал заповедта за арест. Липсваш ми, така млад си отиде, и да не забравяме '' Две хубави очи...''

                Благодарение застъпничеството на другаря Мирон Миронов и другарката Вихра Димитрова, Невена бе назначена за учителка по френски език и счетоводство в едно училище.

                А Свобода и Николай, нали били закърмени от млакото на две майки, постоянно били заедно,завършили образование и специализации из чужбина,  харесали се и се оженили. Имали две деца момче и момиче.

Работили в престижни предприятия и организации.

Николай вече бил Генерален Директор на текстилен комбинат, разширена и модернизирана през годините бивша дядова му фабрика.

                Когато гонгът удари наобратно...

Експоприяторите не можаха да се справят с експоприираното, машината забуксувала на едно място.

- Хора - казал на  събрание Николай - Какво се е променило,... от другари станахте господа, и най-важното, ако не работим и не реализираме, няма кой да ни даде. Промени се може би, че ако не се отнасяме добре с машините, няма кой да ни ги плаща. Може би трябва да променим и миленето си, ако работя по-интензивно и качествено, ще получавам по-високо възнаграждение... Всеки който иска да бъде освободен от работа ще получи необходимите  документи, но връщане отново във фирмата няма да има.

Ще ви напомня, както аз не гледам какво имате,  и не го коментирам, така и вие не го правете.

Радвам се ако сте ме разбрали.

                  Свобода беше министър в едно правителство, после два мандата заместник-министър. Сподели, че има интересно предложение от Американска фирма '' Мис Ерика '' за шиене на облекла и платове.

- Николай, ние ще можем ли, предлагат 10 годишен договор, модели и разцветки са си тяхни, застраховка FOB и контейнерен превоз  до пристанище в САЩ, ще купим нови станове, шевни машини ''Брадърс'' или италиански... Николай, слушаш ли ме

- Да, слушам и пресмятам какво ще ни струва инвестицията...Добре, да започваме тогава. Имаш време и ресурси да се свържеш с ''Мис Ерика'', пълноправен Управител си, работна ръка има в излишък, и да си пожелаем успех.

                И работата започма. Мрънкашщите и недоволните бяха деликатно отстранявани от работа, после съжаляваха, но мандалото бе хлопнало за тях. Новопостъпилите работници работеха с жар и ентусиазъм

Не змам защо , но със Свобода кръстихме сина си Петър, може би по-модерно име, или искахме да ни напомня за оня наш дядо Пеньо-Иван Хаджипетров,  бивш собственик на фабриката...

И макар, че имаше всички условия за паразитен живот, ние със Свобода го държахме строго, с изисквания да учи, работи, за да има. Беше едър на ръст, мускулесто момче, но с благ характер, отстъпваше винаги в спорове, макар да можеше да ги разреши по друг начин.

Нямаше много приятели, защото бил внук на  бивш фабрикант, после  комунисти, а сега син на влиятелни бизнесмени. Но това не му пречеше да бъде отличен ученик в АЕГ с профил компютри и математика, ползваше свободно гръцки, френски езици. Приеха го студент, завърши, специализации и ето го  инженер в  текстлната промисшленост. Може би някаква помощ бе в това, че редовно присъстваше на заседания, форуми или браншови срещи, все пак така се добива рутина.

Притеснявахме се, че си няма сериозна приятелка, или не обръща сериозно внимание на жените  в офиса или на срещите, а от друга страна не сме го чули да се оплаква здравословно, даже и да се закашля. Свобода все се смееше

- Здрава жилка, партизанска

- О, не защото има кърмата на две баби и майка си - пригласях и аз.

              А всичко по производство-експорт- плащане, вървеше като добре смазан механизъм.

Бяхме малко притеснени, мина великолепно едната провека от '' Мис Ерика'' и след седмица известиха за нова.

Пристигна мис Тейлър, както се представи, намахана, но красива и елегантна госпожица, американка.

Изтръпнахме. Ще рискуваме Петър. Работата ни е жизнено важна, над 600 човека и семействата им ще останат без препитание, отделно вложени на вятъра капиталовложения, следват неустойки, глоби,...срам за бизнеса.

- Агнес Холатън Тейлър - представи се очарователната госпожица - Упълномощена съм от УС на ''Мис Ерика'', ето документите ми

Нашето скрито оръжие, синът ни Петър, бе около нея, развеждаше я из цеховете, показваше контракти, извлечения от доклади на експерти.

Избягваше поканите му за ресторанти, развлечения. А тя се интересуваше и от историята на фирмата, кога е направена, купена, придобита, предоставихме й запазени архивни  материали от едно време.

И в присъствието на трима ни, тя изплю камъчето

- А знаете ли е рода си да имте човек, дошъл емигрирал в Америка, Янис Джакобелис,... или

Иван Пенев Хаджипетров

- Да, имаме в рода си такъв човек, но ние сме  били малки, когато са го отвели и повече не знаем нищо за него. На смъртен одър мама Невена казваше, че е жив и изпраща писма до нея през Гърция. Но не го помня, само по няои снимки - говореше тихичко татко Николай - Той е моят  баща

- Да, и моят, така да се каже - подкрепи го мама Свобода - Защотонв ония години не се е поколебал да доведе майка ми и мен в къщата си, мама Невена да ме кърми и откледа. Моята истинска майка Вихра е била нелегална, от съпротивата... Помя го смътно как ни се радваше след победата. Но,... мама Вихра така и не откри кой и защо го е осъдил на смърт.

През плач си спомняше мама Свобода.

- Да, но е оживял и притигнал в Америка,... аз съм му внучка, от заварената му дъщеричка, която той е спасил от пожара в ранчото. Някакви самозвани гангстери са убили  дядо ми, тогава съдия и конгресмен, после запалили ранчотп. Янис ги е спасил и после се оженил за баба... Янис се зае и разнищил докрай кой е виновен за това убийствио и пожар, и наказал виновниците по свой начин. Възстановил ранчото, с баба Синтия имат още три деца.

'' Мис Ерика'' е на леля Вивиан, те нямат деца, и с мъжа си избраха мен да съм собственик на компанията.

Аз  си спомням миистър Янис, говореше ми за България, как не искал да се върне за да не навреди на семейството си, говореше за едно малко момченце  Николай, за  момиченце Свобода,... значи това сте били вие.

Мистър Янис имаше и строителна компания, сега наследена от баща ми, а вилата в Санта Моника, била уголемено копие на вилата къща в Кавала, в червено и оранжево, и сив цокъл.

Все ми говореше за духът на Касандра и някакво стихче на български език.

'' Две хубави очи. Муика, лъчи

в две хубави очи. Дущата на дете...''

вярно ли го казах...Имате ли я още тази вила в Кавала.

- Да имаме я, всяко лето сме там на морето

- А знаее ли какво има там в един от праговете на вратата... Не , но аз знам, 5 жълтици, 50 хиляди американски долара и 10 шлифовани скъпоценни камъка. Същия тайник има и във вилата в Санта Моника, но вътре само един пиринчен пръстен... А другата къща в Солун

- И тя стои , не сме я продали, като реликва ни е

- Там също има тайник под един праг, вътре 5  жълтици, 10 шлифовани скъпоценни камъка и  бижута.

Агнес Тейлър ни изгледа, усмихна се и продължи.

- След смърта си Иван-Янис, ни остави огромно насдство от акции и ценни книжа в редица фирми,, банкови авоари, движимости и недвижимости, част от което е и ваш. Майка и чичовците  ми намират за редно да ви уведомят и да чуят мнението ви за управлението на средства и имущество. Имате две седмици да решите, а вие млади човече също две седмици да ме ухажваш и покажеш красотите на тази страна.

- А не искате ли мис Агнес, да посетим Гърция, Кавала, Солун, все ми е тази какво ще открием в праговете, просто ей така като туристи, като млади хора - казах го, и от къде набрах и аз този кураж, не знам.

- Наистина ли,... мис Свобода, мистър Николай, разрешавате ли...

Нашите кимнаха одобрително с глава, притвориха замечтателно очи. Дали са си мислили какво има под праговете, или нещо друго...

                Кавала. Паркирах на близкото паркингче, пеша тръгнахме към къщата.

Поспряхме се пред нея.

- Мдаа, ето какво съм запомнил '' Когато застанеш с... И духът на Касандра...''

Говореше тя в някакъв захлас.

Отворих прозорците, из стаите нахли свеж морски въздух, разцъфнали цитруси и жасмин..

Агнес притвири очи, сякаш да си спомни нещо, все кухненски нож и решително се отправи към вратата на хола. Почука с дръжката на ножа по мраморния праг, коленичи , очерта около него и напъха острието, повдигна мраморния пгаг., и...о чудеса. В кожена торбичка 5 златни монети, в друга шлифованите диаманти, в хартия пакетче с банкноти..

Беше с нож в ръката, здраво стилаше  дръжката му.

Гледах я като на сън,... замахва, острието се впива в  корема ми, а тя изчезва в всичко това.

Не дишах, умрял съм.

Тя остави ножа на бюфета, придърпа стол и развърза торбичките. Камъчетата заблестяха, причудливо пречупваха слънчевите лъчи, монетите бяха пет златни, пакет с банкнти.

- Мистър дядо Янис, никога не би  ме излъгал- промълви тя- Да маскираме тайника.

                  Хапнахме в някаква таверна, после хванати за ръце тръгнахме по крайморската градина, Тук-там влюбени двойки се целуваха, поглеждахме ги зависливо.

Спрях неочаквано, прегърнах я през кръста и я целунах по устните. Тя ги облиза с език, погледна ме и впи устни в моите. Никой не ни подсвиркаше или да дюдюка.

Окуражени от това се целувахме без дъх, поглеждахме се за секунда и отново е целувка.

Шепнехме докато си поемем въздух

- Агнес...

- Питър...

Извадихме матраците на терасата, заслахме ги и наскачахме.

Луната  очертаваше пътеката си, по която духът ма Касандра  ще препуска към нас.

Не я изчакахме. Младите ни здрави тела се заовиваха едно в друго, нямаше нужда от напътствия, любовта в нас проговори. Стенехме, отпускахме се, вкопчвахме се един в друг

Нямаше нужда от въпроси и отговори...

Желаеш ли ме,... Желая те... ние го доказвахме

Лежаме вече един до друг загледани  в небесния безкрай. Лек повей, мобе би духът на Касандра, ни направи отново земни.

Потръпнахме, този път от хладина. Загърнахме се и я пръдърпах ъм себе си.

                Закусвахме мълчаливо и малко виновно се поглецдахме. Е, какво друго да бяхме правили снощи, да броим само звездите ли или да ги сваляме, та нали и двамата това го искахме.

Едва сега забелязах двете кожени торбички и пакета до тях, непокътнати, както сме ги оставили вчера така ги виждам и сега, никой не е проявил интерес  към тях.

- Агнес

- Да Пит

- А не искаш ли...

- Искам,... а ти

И без да дочака отговора беше в ръцете ми, измуших тениската й, заврях ръце под бикините.

Тя ме гледаше влюбено и доверчиво. След мяколко секунди вече се боричкахме вън на матраците,... докосвахме се нежно,... намерихме се.

Сякаш отново изгубихме представа за времето, докато фериботната свирка не ни отрезви. 

Смеехме се като хлапета над щуротиите си. Забравихме за какво бяхме дошлв в Кавала, любовта ни сломи и заслепи.

Съшите бяхме и в Солун. За какво ни беше съкровище, ние се открихме...

                Пътувахме към къщи, мълчаливо, сякаш сме си казали всичко

- А какво ще правим с монетите, с диамантите, доларите - попитах

- На мен не ми трябват - отговори вяло тя и ме погледна изпитателно

- На мен също, едва ли са с номизматична стойност,... а диамантите какво да ги правя, тук мисля пазар за тях няма

- Монетите са ваша семейна ценност,... а за камъните ще измисля нещо. Пит, ти идвал ли си в Америка,... ето повод да дойдеш сега с мен.

                Ръчичката й нежно ме пощипна по бузката...