Букетът
Днес имах нужда да се разкарам из селото. Пуснах кучка Сара за другар, а тя от радост едва не ме разцелува... Вярно, студено е, рядко ще се срещне някой на улицата. Само пушекът от комините и бръмчащи климатици тук-там подсказват, че животът продължава в домашни условия. Да си кажа право, да не бяха телевизорите и телефоните, най-си харесвам това време! Има време и да си поговорим вкъщи, и да се порадваме на деца и внуци, да си направим някоя вкусотия в печката...
Вървя си, потънал в подобни мисли и макар и невъзпитано, оглеждам къщите и дворовете покрай пътя. Зеленина и цветя вече почти няма, и това ми навява лека носталгия за пролетта и лятото. Е, няма как... студ и цветя - не върви...
Минавам покрай поредната къща и нещо веднага грабва погледа ми. Зад един прозорец се кипри огромен букет от хризантеми. Майка ми им казваше мишета... но това няма значение! Както и да ги наречем, те последни се предават на зимата и напук на нея цъфват точно сега!
А този красив букет, надничайки от прозореца, отпраща мислите ми в друга посока. Ръцете, които са го набрали и поставили там, са ръце на добър човек! На човек, който има сърце и очи за красивото! Умее да си създаде уют и топлина там, където живее...
Знам кой живее в къщата и ненапразно така разсъждавам. А тези, които носят лошотията в себе си, все са недоволни и все виждат негативното наоколо... не биха дори се сетили да си зарадват очите с такава, макар и простичка украса! Неее! Не е само до букета! Не той е най-важен и точно той да дава оценка на хората! Той е само едно от безброй други улики, които подсказват кой какъв е. Просто сега... той се оказа най-важното нещо, което ме кара да мисля така...
Понамръзнал, но бодър и ... огладнял, се прибрах вкъщи. Е, ако зависеше от Сара, щяхме да скитаме още, но все пак, аз командвам тук!
© Кирил Тенджов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
знаех си
.. -
Котката е "мачка"..., но за друго ставаше дума. Стана миш-маш. Това пък какво беше! 🤣
-
миш и мишета, сега остава за думата котка да се използва мишеловка, със сигурност не е котка, не ...това българският език няма научаване , а иначе хубаво да можеш да виждаш лятото в зимен ден;
-
Признавам си - не знам. Майка ми казваше на всички "мишета". А може пък ти да си права... на тези с по-дребните цветчета им отива повече да се казват така. При нас, в Дупнишко, "мишета" е мишлета. Мънички... А голямата мишка е " миш"! 😀 Но онези хризантеми, определено си бяха едри. И бяха заели половин прозорец! Е, как да не се развълнува човек!
-
Аз ги знам така: тези с дребните цветчета: тъмночервени, жълти, лилави и др. като димитровчета, а с големите цветове - с едни дълги тънки листа на цвета жълти, бели, с по-заоблени светловиолетови и др. - като хризантеми. Кои са мишетата - големите, дребничките или всичките?
Не ги знаех "мишетата". А ти знаеш ли, че в някои краища на белите, сините и жълтите градински теменужки им викат "очета"? -
Всички сме жадни за красота и добрини в живота си, Миг. Поздрав!
-
Споделените Ви мисли - жива вода за жадни души! Благодаря!
-
Хризантеми и димитровчета не са ли едно и също? Аз пък се радвам, че ти първа ме забеляза тук, Пепи! Даже може да остана незабелязан... Ама... така ми се пада! Поздрави!
-
Хризантемите и димитровчетата! Натежали от сняг, превити до земята, но цъфтят, не се дават!
С няколко реда толкова красота нарисува и тема за размисъл даде.
Радвам се, че се появи! (не съм Сара
)
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
