Букетът
Днес имах нужда да се разкарам из селото. Пуснах кучка Сара за другар, а тя от радост едва не ме разцелува... Вярно, студено е, рядко ще се срещне някой на улицата. Само пушекът от комините и бръмчащи климатици тук-там подсказват, че животът продължава в домашни условия. Да си кажа право, да не бяха телевизорите и телефоните, най-си харесвам това време! Има време и да си поговорим вкъщи, и да се порадваме на деца и внуци, да си направим някоя вкусотия в печката...
Вървя си, потънал в подобни мисли и макар и невъзпитано, оглеждам къщите и дворовете покрай пътя. Зеленина и цветя вече почти няма, и това ми навява лека носталгия за пролетта и лятото. Е, няма как... студ и цветя - не върви...
Минавам покрай поредната къща и нещо веднага грабва погледа ми. Зад един прозорец се кипри огромен букет от хризантеми. Майка ми им казваше мишета... но това няма значение! Както и да ги наречем, те последни се предават на зимата и напук на нея цъфват точно сега!
А този красив букет, надничайки от прозореца, отпраща мислите ми в друга посока. Ръцете, които са го набрали и поставили там, са ръце на добър човек! На човек, който има сърце и очи за красивото! Умее да си създаде уют и топлина там, където живее...
Знам кой живее в къщата и ненапразно така разсъждавам. А тези, които носят лошотията в себе си, все са недоволни и все виждат негативното наоколо... не биха дори се сетили да си зарадват очите с такава, макар и простичка украса! Неее! Не е само до букета! Не той е най-важен и точно той да дава оценка на хората! Той е само едно от безброй други улики, които подсказват кой какъв е. Просто сега... той се оказа най-важното нещо, което ме кара да мисля така...
Понамръзнал, но бодър и ... огладнял, се прибрах вкъщи. Е, ако зависеше от Сара, щяхме да скитаме още, но все пак, аз командвам тук!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Тенджов Всички права запазени
..
