Букетът
Днес имах нужда да се разкарам из селото. Пуснах кучка Сара за другар, а тя от радост едва не ме разцелува... Вярно, студено е, рядко ще се срещне някой на улицата. Само пушекът от комините и бръмчащи климатици тук-там подсказват, че животът продължава в домашни условия. Да си кажа право, да не бяха телевизорите и телефоните, най-си харесвам това време! Има време и да си поговорим вкъщи, и да се порадваме на деца и внуци, да си направим някоя вкусотия в печката...
Вървя си, потънал в подобни мисли и макар и невъзпитано, оглеждам къщите и дворовете покрай пътя. Зеленина и цветя вече почти няма, и това ми навява лека носталгия за пролетта и лятото. Е, няма как... студ и цветя - не върви...
Минавам покрай поредната къща и нещо веднага грабва погледа ми. Зад един прозорец се кипри огромен букет от хризантеми. Майка ми им казваше мишета... но това няма значение! Както и да ги наречем, те последни се предават на зимата и напук на нея цъфват точно сега!
А този красив букет, надничайки от прозореца, отпраща мислите ми в друга посока. Ръцете, които са го набрали и поставили там, са ръце на добър човек! На човек, който има сърце и очи за красивото! Умее да си създаде уют и топлина там, където живее...
Знам кой живее в къщата и ненапразно така разсъждавам. А тези, които носят лошотията в себе си, все са недоволни и все виждат негативното наоколо... не биха дори се сетили да си зарадват очите с такава, макар и простичка украса! Неее! Не е само до букета! Не той е най-важен и точно той да дава оценка на хората! Той е само едно от безброй други улики, които подсказват кой какъв е. Просто сега... той се оказа най-важното нещо, което ме кара да мисля така...
Понамръзнал, но бодър и ... огладнял, се прибрах вкъщи. Е, ако зависеше от Сара, щяхме да скитаме още, но все пак, аз командвам тук!
© Кирил Тенджов All rights reserved.
..
