Вървях изморена към вкъщи. След дългия работен ден мечтаех единствено да се отпусна във ваната и да помечтая  за това, което ми предстои, а именно за деня – мечта на всяка жена. Предстоеше ми сватба. И то с Петър – мъжът, с който бяхме преживяли толкова много. Колко пъти се бяхме разделяли, но накрая пак тичахме един към друг! Колко пъти се кълняхме във вярност отново и отново! А сега предстоеше да стана негова съпруга. Ще се вречем във вечна любов... И точно тук ме връхлетя една мисъл: нима съществува вечна любов?!

Когато бях малка винаги смятах, че няма такова понятие „вечна любов”. Човек се променя с годините. По същия начин и чувствата се променят. Никога не съм вярвала на историите за хора, които дори след петдесет годишен брак все още се обичат по същия начин, както когато са били на двайсет. А сега – какво стана с тези мои мисли? Когато в живота ти се появи любим човек, забравяш да мислиш за тези неща. Изведнъж се запитах дали няма да направя грешка. Като се замисля, напоследък някой неща в нашата връзка започваха да ми липсват. Например от доста време не сме правили секс, защото Петър беше доста зает напоследък с някакъв проект в работата. Или поне това е неговата версия по въпроса. А може би вече не ме харесва. Глупости! Тогава нямаше да иска да се оженим...

Със съзнание, изпълнено от тези мисли, неусетно стигнах до вкъщи. На вратата ме посрещна Петър. Стори ми се доста странен. Някак си неспокоен, нервен. Какво ли се беше случило? След като се преоблякох в спалнята, се запътих към хола. Моят любим седеше на дивана, гледаше в точка и не обелваше дума.

- Кога щеше да ми кажеш? – започна той със студен тон.

- За кое да ти кажа?

- Че Антон се завръща от Англия... Предполагам ще се виждате?

- Ха! Това ли било? От къде разбра?

- От картичката, която ти е пратил. Не си се постарала да я скриеш дори.

- Антон е стар мой приятел и, харесва ли ти или не, ще се видя с него, дори ще го покана на сватбата – заявих смело аз.

- На сватбата... ааа, не! Няма да търпя там призраци от твоето минало! – Петър скочи като опарен.

- Какво говориш? Какви ти призраци! 

- С него сте имали доста общо!

- И какво от това?! Всичко е приключило и знаеш, че съм само твоя! Сякаш твоята Катя няма да идва!

- Катя ми е като сестра! Не сме били заедно, за разлика от теб и този... как беше... Антон!

- Едва ли една сестра ще е толкова влюбена в брат си! – тук вече и аз избухнах. – Антон е много добър човек. Няма да направи нищо нередно!

- Оооо, така ли?! Ми тогава върви си при него като е толкова добър! Нали и аз бях добър в леглото или вече забрави!

- Ами да, забравих. А ти забрави, че аз съм жена и имам нужда от внимание, заради тъпите ти проекти. Всъщност нали Катя ти помага за проектите... Сигурно ти помага и за нещо друго, а! Достатъчно мълчах!

- Не ми дръж този тон! – изкрещя той.

- Пешо, няма и следа от мъжа, който толкова обичах и боготворях. Бях достатъчно търпелива към теб! Тази вечер исках просто да се прибера и да си направя една отпускаща вана и да помечтая за тъпата сватба. Ти развали всичко! И да, щом искаш да знаеш, ще се видя с Антон, защото въпреки всичко винаги съм го уважавала! – грабнах си чантичката и излязох отново.

- Мери! Върни се!

Той викаше, но не ми пукаше вече. Омръзна ми да се съмнява в мен. Наистина, Антон не ми беше безразличен, но през всички тези години, любовта ми към Петър нарастваше с всеки изминал ден. Мисълта за всички отминали връзки в живота ми беше заличена отдавна. Болеше ме от това, че бъдещият ми съпруг не ми вярваше.

Седнах в колата и си пуснах музика. Идеше ми да викам и да плача с глас, но вместо това реших да се потопя в любимите си песни. Изведнъж телефона ми звънна. Помислих, че е Петър и иска да се помирим. С неохота извадих GSM-а си от чантата. Беше Антон. Той усети по гласа ми, че нещо не е наред. Разбрахме се да се срещнем.

В кафето беше задимено. Антон се беше разположил на едно удобно сепаре. Въпреки проблемите с Петър, когато го видях, нещо отвътре ме накара да се усмихна. Тони беше първият ми мъж. И споменът за него винаги предизвикваше вълна от положителни чувства в мен. Преди да се запозная с него, не бях изпитвала любовни чувства към никой друг. Той замина да учи в Англия по желание на родителите му и това беше най-доброто за него за момента. Останала сама тук в България, попаднах в прегръдките на Пешо.

След като си поръчахме, започнахме да си говорим. Толкова неща имаше да си кажем. Най-вече трябваше да му съобщя новината за сватбата ми. След като той ми разказа подробно за живота си в Англия, започнахме да разговаряме на по-интимни теми:

- По телефона звучеше разстроена. Станало ли е нещо, мила?

“Мила” – това винаги е звучало хубаво, казано от устата на Антон. Трябваше да му споделя, защото го чувствах достатъчно близък.

- Да! Скарах се с Пешо! Нали се сещаш, писах ти, че се срещам с него!

- Хм! Ти си толкова мил човек. Как може някой да се кара с теб?!

- Възможно е! – отвърнах аз и сълза се отрони от очите ми. – Нашите отношения винаги са се градели на караници. Само се събираме и разделяме! Не знам вече това що за любов е! В един период той се държи топло с мен, а на другия...за най-малкото нещо се заяжда. Не, не знам, какво да мисля вече! И най-лошото е... че сме насрочили дата за сватба. След две седмици, Тони! Две седмици! До днес след обяд чаках това с нетърпение, а сега – не го искам!

Не исках да се получи този ефект, но накрая се разплаках горчиво, а моят събеседник ме прегърна и започна да ме успокоява. А той умееше да прави това толкова добре!

- Сега, Мери, успокой се! Знам какво ще те развесели. Обичаше много да танцуваш. Надявам се, че още е така!

- Недей, остави ме! Не ми е до това! Не съм в настроение!

- Тррръгвай... да не те изкарам с ритници от тук. Не че нещо, ама ще ти изцапам хубавите дрешки! Иначе не ме бърка.

Тръгнах, не можех да му устоя. Пък и щях наистина да се отпусна. С Петър напоследък не излизахме много. Без да се усетя бях се превърнала в домакиня и еднообразното ежедневие ме беше погълнало. Какво пък... заслужавах почивка!

Отидохме на дискотека. Чувствах се отново като щура тинейджърка. Припомних си целия процес на подготовка за диско, присъщ за мен и моите приятелки. То не бяха гримове, прически, секси облекло и какво ли още не. Чаках с нетърпение да отида да потанцувам, защото можеше там да срещна някой сладур, който да завладее сърцето ми. Така навремето се запознахме с Антон. И ето сега бяхме на същото място, както преди пет години, когато за първи път видях чаровната му усмивка.

Танцувахме, пиехме, забавлявахме се. Беше страхотно. С Тони отново започнахме да се сближаваме, което едва ли би се харесало на Петър.Толкова се бях развеселила, от части под влияние на алкохола, че бях забравила за него и проблемите. По едно време Петър ми звънна, но най-безсрамно го излъгах, че съм отишла да спя у приятелка.

Изведнъж докато танцувахме с Антон, аз се спънах в нещо и полетях право в обятията му. Получи се доста романтично и двамата се целунахме. Следващото нещо, което помня беше как с него се озовахме на спалнята в апартамента му. Ласките ни бяха изпълнени със страст, която не бях изпитвала никога досега. Чувствах се толкова женствена и красива, толкова обичана! С Петър никога не бях се чувствала така. С него също беше хубаво, но не и толкова страхотно, колкото с Тони.

Когато се събудих се беше съмнало. Аз лежах в обятията на Тони. Не усещах никакво чувство за вина от случилото се. Гледах го докато спи. Беше като дете, сякаш не беше се променил въобще за годините, през които не сме се виждали. Докато го наблюдавах, той отвори очи. След като се целунахме за добро утро, започнахме да си говорим.

- Беше страхотна тази нощ, мила! Винаги си била такава!

- Радвам се, че мислиш така. Скоро не съм се чувствала толкова добре както с теб, но...

- Шт! Не говори! – и той сложи пръст на устните ми. – Изслушай ме, моля те! Не съм спирал да те обичам. Опитах с много други момичета, но не можах да открия такава като теб, която да предизвиква у мен непознати усещания, която да стопля моята душа. Прибрах се в България именно, за да те видя, да ти призная това, което нямах време да ти кажа преди да замина.

- Но ти дойде в един много критичен момент. Всичко е толкова сложно сега...

- Да, така е! Не съм и очаквал, че ще се пазиш за мен през цялото това време. Но дори и да не отвърнеш на чувствата ми, поне ще съм спокоен, че съм опитал. Може и да са сложни нещата, но достатъчно е само да се обичаме и всичко ще се нареди.

- Аз... много ми е трудно. Не знам какво да кажа! – отговорих аз смутено.

- Само едно искам да знам. Обичаш ли ме още? Изпитваш ли същия трепет както преди?

- Тони, това, което се случи между нас беше много красиво. Макар и с Петър да не правя такъв страхотен секс, аз изпитвам и към него чувства. Толкова много съм се борила за любовта си, а сега всичко да отиде на вятъра – това не мога да позволя. За толкова много неща трябва да помисля.

- Имаш две седмици, Мери.

- Най-добре е сега да си тръгна. Ще трябва да излъжа Пешо къде съм била. А знаеш, че...

- ...най-много мразиш да лъжеш – Тони ме прекъсна. Познаваше ме толкова добре. Още помнеше дори и дребни детайли.

- Да!

Облякох се, качих се в колата си и потеглих към вкъщи. Когато се прибрах, заварих  в кухнята Петър. Той закусваше.

- Вчера звучеше много весела. Да нямаше купон у Мартина?

- Не, само двете бяхме. Мислиш ли, че ще бъда в настроение за купон след твоето държание снощи?

- А, да, аз съм виновен! – стана той от масата и ме хвана за ръцете. – Слушай, момиче, не ми е до твоите игри преди сватбата. Била си с Антон, нали! Къде ходихте, а, в някой вертеп ли? Кажи ми! Аз трябва да знам! Само ми кажи истината. Готов съм всичко да ти простя.

- С Мартина ходихме на дискотека както в доброто старо време и след това се прибрахме у тях.

- Не ми излизай с тия номера. С Мартина не си излизала от година, сега откъде изведнъж се надуши с нея.

- Ми приятел в нужда се познава.

- И Антончо в нужда се познава, нали? Стига си лъгала. От три години сме заедно, знам всеки твой жест. Лъжеш ме в момента.

- Добре, добре! Стига си крещял. Ще ти обясня всичко. Да, вчера бях с Тони. Потърсих това от него, от което ти ме лишаваше напоследък. Бяхме заедно...

- Мила – започна той неуверено, вероятно осмисляйки това, което току що му казах, – кажи ми, че си го направила само, за да ми отмъстиш, че бях твърде зает напоследък. Ако е за това, признавам своята вина.

. Нима? – запитах аз.

- Да! Цяла нощ разсъждавах за нас, за отношенията ни. Вярно е, че на моменти съм много груб към теб, но това е защото съм под напрежение в работата. Ти трябва да се съобразиш с този факт и да не се сърдиш. Ти трябва да ме разбираш, иначе няма смисъл от нашата връзка.

- Ето, пак си егоист! И ти трябва да ме разбираш. Стига сме се карали вече. Нека бъдем единни в този момент. Трябва да си преборим с всички проблеми, за да бъдем щастливи.

- Да! – Петър най-после се усмихна и ме прегърна. – Скъпа, много съм привързан към теб, знаеш, че най-мразя да завися от някой. Затова понякога съм лош. Не искам да призная пред себе си, че без теб не мога.

За момента отношенията ни се бяха загладили. Продължихме с приготовленията за сватбата. Но често се сещах за нощта, прекарана с Антон, за неговите целувки и прегръдки. Исках да го забравя, но мисълта, че може да го потърся и отново да бъдем заедно, не ми даваше мира.

Оставаха броени дни до сватбата. Устоях на желанието да се видя отново с Тони, но въпреки всичко му изпратих покана за събитието. Това отново предизвика скарване с Петър, но аз го уверих, че съм загърбила чувствата към първия мъж в живота ми.

Дойде и големия ден. Бяхме организирали вечерна сватба. Събудих се към 9 часа, но, вместо да бъда в приповдигнато настроение, не ми си ставаше от леглото. Нямаше как. Докато майка ми помагаше да си облекча роклята, аз започнах да мисля отново за Тони. Сякаш повече се вълнувах, че той ще е там, отколкото, че ще се омъжвам за Петър. Един час преди сватбата аз не бях на себе си. Бях кълбо от нерви, не само заради цялата суматоха, но и заради хаоса в чувствата ми. Усамотих се за няколко минути. Това беше момента да призная истината пред себе си. Аз все още обичах Тони! Да, бях го забравила за известно време, но откакто се беше върнал, нямах мира. Чувствах се като влюбена ученичка. Не, тази сватба трябваше да се провали. Никога няма да обичам Петър, така както Тони. Време беше най-после да помисля за себе си, да не се страхувам, че ще нараня Петър. И за двама ни ще е по-добре да не се женим. Може да бъде съкрушен сега, но по-късно ще ме разбере.

Когато стъпих в църквата, пълна с хора, чакащи аз и Петър да се оженим, първата ми работа беше да потърся Антон с очи – единствения човек, който не искаше да се състои тази сватба. Търсещите ми очи веднага го забелязаха. Той беше там в целия си блясък, със стилен костюм. Беше толкова красив. Погледите ни се срещнаха, сините му очи сякаш грееха. Идеше ми да се разтопя, но в крайна сметка събрах сили и продължих пътя си към олтара. Там пък ме чакаше Петър. И той изглеждаше добре, но не можеше да ме впечатли толкова, колкото Антон.

Свещеникът започна своята реч. Когато ме попита, дали съм съгласна Петър да стане мой съпруг, след кратко мълчание, хвърлих букета на земята, погледнах мъжа до мен и промълвих: “Не мога, скъпи, съжалявам!”. Настана въодушевление сред гостите. Някои от тях станаха и се опитваха да разберат какво става. Само Тони се досещаше какво се случва.

Разцепвайки тълпата, аз се затичах към него. Прегърнах го. Бяхме толкова щастливи. Хванати за ръце, излязохме от църквата.

- Ти взе правилното решение! – крещеше той, докато тичахме заедно един до друг. – Купил съм два билета за Лондон. Идваш ли с мен?

- Да, да! – разцепих и аз въздуха. – Какво по-хубаво място за един меден месец?

Качихме се в едно такси и потеглихме към летището. Тони беше до мен – от нищо друго не се нуждаех. Обичах го! Това беше най-важното! Докато потегляше самолета, ние си говорихме. Все още бяхме превъзбудени от това непредвидено бягство.

- Отиваме до Лондон за няколко дни, мила. Като на екскурзия. Радваш ли се? Кажи ми, че се радваш!

- Да, разбира се. Щастлива съм, бебчо! – целунах го развълнувана.

- Като видиш как живея там, ще кажеш къде повече ти харесва. Ще отидем там, където ти поискаш. Готов съм на всичко за теб! Обичам те!

- И аз те обичам!

Няма нужда да казвам какво се случи нататък. Заживяхме весело и щастливо. Заедно бяхме – всичко друго беше без значение! Когато е достатъчно силна, за любовта няма граници!