TheAlchemist (Момчето отАндалусия)
17 74
25.09.2008 г., 18:12 ч.

Бурна Ярост (she fuckin` hates me) 

  Проза » Други
1075 0 10
1 мин за четене
Ето и моята история, със забравено начало и сладък неочакван край.
Тя ме МРАЗИ! SHE FUCKING HATES ME! Мрази, мрази, мрази и презира и плюе, и тъпче всички чувства.
Най-накрая всичко се свърши! Колко възбуждащо и откровено чувство на ярост с транскриптирано разочарование. Разочарование във своята глупава любов, разочарование във вековната вяра в нея.
То даже не е лъжа – глупост, ИДИОТИЗЪМ!
Никаква следа от тъга. ЯРОСТ. Бурна и дива ярост, полята със вино и пепелник, пълен с цигари!
КРАЙ! Край, край, край! Нейната невежа глупост сложи край на робството ми! Свободен съм!
НИЩО! Нищо! Нищо, съвсем нищо вече не ме обвързва с нея!
КРАСОТА! Красота на неочаквано прераждане. Един празен и чист лист хартия, с толкова много идеи, планове и възможности, които чакат да бъдат начертани.
НИКОЙ! Никой не е готов за появата на любовта и особено за нейното бевъзвратно изкореняване. Тъй съм и аз. Седя си сам, само аз и до болка познатото чувство е до мен. Mълчим си, всичко е казано и всеки се познава. И... Хоп! НЯМА Я!
Няма я! Сякаш никога не е била тук. Взе си и нещата – всичките сладникави до диабет спомени и сълзливата по тях носталгия.
Не радост, а – КЕФ! И на цялото това, това хронично чувство – сложиха край само няколко думи. Уж безобидни, но изречени с адска и безумна наивност. Тя прави ли си сметка въобще?
На КОЙ? Ама на кой му ПУКА! Колко е светло и ясно е сега всичко. Няма я сянката. Няма я, отиде си. Всичко мога да правя сега, без някой да ми наднича зад рамото с жален поглед. А ако си искам, ще се влюбя, а ако си искам, ще и бия шута на тази любов. Вече не може да ме излъже, че ще живеем завинаги заедно – не може! НЕ МОЖЕ! ТОЧКА!

© Момчето отАндалусия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!
  • Много силна сравнения, не банални, интересни...
    По своему си изразил толкова много, толкова ясно тези усещания които връхлитат всеки от нас, когато настъпи разочарованието...
    Разочарованието, което за жалост не винаги върви 'ръка за ръка" с раздялата...
    Много ми хареса начинът по който си пресъздал тази бурна ярост, наистина!
    Поздрав
  • Раздялата настъпи 5 години преди разочарованието - в самото чуство на безусловност.
  • Безсилието пред раздялата изкривява представите... Когато казваме: Мразя! - всъщност крещим: Обичам те! когато казваме : Иди си ! всъщност означава : Върни се ! Когато казваме: Мога да загърбя вичко !Дори любовта ! - означава : Безсилен съм ! ..всичко това обаче осъзнаваме много години след двадесет и три ...
  • Любовта е хем една и съща хем и различна всеки път.Различни истории предизвикват същите чувства.Лирическият просто не вярва повече че тази която е имал ще може да определя живота му никога повече.Това не я прави лоша или не истинска - но го кара да разбере че има повече контрол отколкото си е мислил.Радвам се че ти е харесало.

    А за Недялко Йорданов ще се добера като имам време.Мерси
  • Ох наистина ми хареса особено "всичките сладникави до диабет спомени" Ами според мен щом с такава лекота казваш,че лесно можеш да биеш шута на любовта или още не си срещнал любовта,която да те кара да се чувстваш истински жив,или може би си до такава степен наранен от нея,че да се опитваш да я отречеш до краен предел.Пък си и овен,което ме навява повече на втория вариант... И все пак желая ти в най-скоро време да срещнеш нещо малко по-различно от обикновените и задушаващи до болка сълзливи и сладникави любови...

    И тук се сещам за Недялко Йорданов- "Любов необяснима" ... заслужава си четенето
  • "полята със вино"
    "невежа глупост"

    Уаууу!!!
  • Дали не може? Поздрави
  • А така! НЕ МОЖЕ!
    Мен ме изкефи..
    КЕФ! (сън)!
  • господи, боже...
Предложения
: ??:??