Бурна Ярост (she fuckin` hates me)
1 мин за четене
Ето и моята история, със забравено начало и сладък неочакван край.
Тя ме МРАЗИ! SHE FUCKING HATES ME! Мрази, мрази, мрази и презира и плюе, и тъпче всички чувства.
Най-накрая всичко се свърши! Колко възбуждащо и откровено чувство на ярост с транскриптирано разочарование. Разочарование във своята глупава любов, разочарование във вековната вяра в нея.
То даже не е лъжа – глупост, ИДИОТИЗЪМ!
Никаква следа от тъга. ЯРОСТ. Бурна и дива ярост, полята със вино и пепелник, пълен с цигари!
КРАЙ! Край, край, край! Нейната невежа глупост сложи край на робството ми! Свободен съм!
НИЩО! Нищо! Нищо, съвсем нищо вече не ме обвързва с нея!
КРАСОТА! Красота на неочаквано прераждане. Един празен и чист лист хартия, с толкова много идеи, планове и възможности, които чакат да бъдат начертани.
НИКОЙ! Никой не е готов за появата на любовта и особено за нейното бевъзвратно изкореняване. Тъй съм и аз. Седя си сам, само аз и до болка познатото чувство е до мен. Mълчим си, всичко е казано и всеки се познава. И... Хоп! НЯМА Я!
Няма я! Сякаш никога не е била тук. Взе си и нещата – всичките сладникави до диабет спомени и сълзливата по тях носталгия.
Не радост, а – КЕФ! И на цялото това, това хронично чувство – сложиха край само няколко думи. Уж безобидни, но изречени с адска и безумна наивност. Тя прави ли си сметка въобще?
На КОЙ? Ама на кой му ПУКА! Колко е светло и ясно е сега всичко. Няма я сянката. Няма я, отиде си. Всичко мога да правя сега, без някой да ми наднича зад рамото с жален поглед. А ако си искам, ще се влюбя, а ако си искам, ще и бия шута на тази любов. Вече не може да ме излъже, че ще живеем завинаги заедно – не може! НЕ МОЖЕ! ТОЧКА!
Тя ме МРАЗИ! SHE FUCKING HATES ME! Мрази, мрази, мрази и презира и плюе, и тъпче всички чувства.
Най-накрая всичко се свърши! Колко възбуждащо и откровено чувство на ярост с транскриптирано разочарование. Разочарование във своята глупава любов, разочарование във вековната вяра в нея.
То даже не е лъжа – глупост, ИДИОТИЗЪМ!
Никаква следа от тъга. ЯРОСТ. Бурна и дива ярост, полята със вино и пепелник, пълен с цигари!
КРАЙ! Край, край, край! Нейната невежа глупост сложи край на робството ми! Свободен съм!
НИЩО! Нищо! Нищо, съвсем нищо вече не ме обвързва с нея!
КРАСОТА! Красота на неочаквано прераждане. Един празен и чист лист хартия, с толкова много идеи, планове и възможности, които чакат да бъдат начертани.
НИКОЙ! Никой не е готов за появата на любовта и особено за нейното бевъзвратно изкореняване. Тъй съм и аз. Седя си сам, само аз и до болка познатото чувство е до мен. Mълчим си, всичко е казано и всеки се познава. И... Хоп! НЯМА Я!
Няма я! Сякаш никога не е била тук. Взе си и нещата – всичките сладникави до диабет спомени и сълзливата по тях носталгия.
Не радост, а – КЕФ! И на цялото това, това хронично чувство – сложиха край само няколко думи. Уж безобидни, но изречени с адска и безумна наивност. Тя прави ли си сметка въобще?
На КОЙ? Ама на кой му ПУКА! Колко е светло и ясно е сега всичко. Няма я сянката. Няма я, отиде си. Всичко мога да правя сега, без някой да ми наднича зад рамото с жален поглед. А ако си искам, ще се влюбя, а ако си искам, ще и бия шута на тази любов. Вече не може да ме излъже, че ще живеем завинаги заедно – не може! НЕ МОЖЕ! ТОЧКА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Момчето отАндалусия Всички права запазени
всичко това обаче осъзнаваме много години след двадесет и три 