На празнотите в живота ми...

-         Стой, почакай ме! Краката ми са изранени от тръните на твоите рози! Моля те, изчакай ме! Не искам да вървя сама...

-         Времето не чака... Бързай...

-         Страх ме е...

-         Аз съм тук... Не се страхувай...

-         Вървиш прекалено бързо... Не мога вече да следвам стъпките ти... Вятърът отвява думите ти...

-         Тичай, не спирай... земята ще попие кръвта ти... вятърът ще изтрие сълзите ти... Светът ще забрави името ти... Не спирай... животът отминава...

-         Не мога... да задържам... дъха си... Спаси ме, моля те... Уморена съм...

-         Няма време за почивки... часовникът тиктака... часовете се нижат...

    Небето притъмнява. Само едно самотно дърво на хълма сочи посоката. Бурята зашумява, настъпва с едри сигурни крачки. Цветята повяхват. Съпротивата се стопява. Веригите задрънчават...

-         Обичам те...

-         Винаги съм те обичал...

-         Остани до мен...

-         Иска ми се да можех...

-         Душата ми е окована...

-         Знам, любима... Мълчи... Времето ще излекува болката...

-         Ръцете ми кървят... Птичката... с тръна... в сърцето...

-         Най-сладката песен...

-         Като прашинка, подмятана от вятъра... Вечно търси и никога не намира...

-         И боли...

-         Трънливият венец и кръста... Всички изкачваме...

-         ... нашата Голгота...

    Пречистващата сила на бурята. Аромат на ябълкови цветове. Белите цветчета падат като снежинки от самотното дърво, там горе, на върха на хълма. А болката гори още по-жестоко...

-         Студено ми е...

-         Вали прекалено силно... Отмива...

-         ... всичко в мен... Вече не знам...

-         ... какво съм...

-         Това ли е пътят? Трябва ли...

-         ... да продължавам да влача оковите?... Очите ми...

-         ... са слепи... Изливат се...

-         ... в пороя...

-         Тежи ми...

-         ... да не мога да те стигна... Розите...

-         ... разраниха краката ти... Не исках да ги подарявам... Не знаех...

-         ... че ще ме наранят... Не плачи... разбирам...

-         Почти докоснах...

-         ... мрака... Лепне по пръстите ми... Хвани...

-         ... дланта ми... Чакам те...

-         ... отвъд битието... Там...

-         ... далеч от света и хората без име... В юлския изгрев...

-         ... сме просто души... устремени...

-         ... към Светлината...

-         Тихо... Бурята...

-         ... те откъсва от мен... ЧАКАААААЙ!!!!!!!!!!

    Широко затворени очи отчаяно се вглеждат в празнотата на бездната. Искри свещен огън се посипват и изпепеляват дървото на хълма.

    Две разкъсани души бродят уморени в тъмното. Стъпка по стъпка... най-сладката песен... на птичката... с тръна... в гърдите...

14.04.2009 г., София