3.05.2025 г., 5:35  

Буря

451 0 2

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

3 мин за четене

Иван излезе замислен от лекарския кабинет. Отвън се спря под козирката на сградата. Валеше. Небето бе сиво и мрачно, раздиряно от чести светкавици, които се ределяха подобно на паяжини. Иван се услушваше за гърмовете, но те следваха на десетина секунди, значи бурята не беше съвсем при него, а някъде на запад, но облаците като беда, която те преследва се приближаваха бързо, носейки бурен вятър и порой. 

Иван се затича до колата си и бързо затвори вратата преди нов повей на вятърът да го напръска. Веднъж на сухо се замисли за визитата си при лекаря. Беше отишъл за рутинна колоноскопия, а бяха намерили “разтеж”, някакъв полип, но дали бе рак или не още не бе ясно. Екипът, който бе направил колоноскопията беше взели биопсия и патолог щеше да я види и още Иван трябваше да отиде на компютърна томография да му сканират белите дробове дали няма разсейки. Странно, но това че можеше да има разсейки не притесняваше Иван толкова много. Погълнат бе от мисълта за, това което лекарят се бе изпуснал да каже - а именно, че можеха да го оперират ако е рак и да свърши с колоностомия - малка торбичка, която да събира извън тялото чревното съдържимо - тоест лайната - не че доктора така се бе изразил, но Иван така бе разбрал. Мисълта за това го караше да потръпва. Край на живота му тогава. Как можеше да живее така? Приятелката му щеше да го напусне. По дяволите, как можеше на него да му се случи това? Беше все още млад - на четирийсет и живееше добре, грижеше се добре за тялото си. Тренираше, ядеше плодове и зеленчуци, много често риба, почти никога сладко и тлъсто месо. И Ирина - как щеше да остане с него - може би щеше да остане, но от милост, би се отвратила от него със сигурност, а правеха планове за голяма сватба.

Иван завъртя ключът и запали. Подкара в посока към бурята. Скоро улиците се покриха с потоци, реки от дъжда, който не можеше да бъде впримчен от уличните шахти. Чистачките се бореха с дъждовните капки. На Иван му се струваше, че небето плаче. Плачеше и той, или поне се опитваше - не бе плакал от малко момче и сълзите не идваха лесно, но хлипаше. Осъзнаваше, че кара прекалено бързо и колата може да поднесе от водната възглавница под гумите, но не му пукаше. И без това рядко се разминаваше с коли. Вече бе в средата на бурята. Светкавиците прорязваха небето току пред него, гърмовете ги следваха почти веднага. 

Иван си помисли дали да не се самоубие, когато се разминаваше с една кола. Само трябваше да свърне с волана и всичко щеше да свърши бързо. Вече не се съмняваше, че има рак и ще свърши с торбичка за лайна закрепена за корема си, а така не можеше да живее. По дяволите, защо не минеше някой камьон срещу него, че да се удари в него. Беше се разтреперил, а в същото време му бе горещо, пот се стичаше по лицето му. Ах как му се щеше да умре. Иван изтри потта от челото си, но тя влезе някак си в очите му. Той реши да спре и да свали леката си блуза. Поне нямаше да му е така горещо. Отби и спря колата. С изненада забеляза, че бе почти спряло да вали. Още по-добре. Колата му беше отесняла. Излезе и погледна небето. Беше лилаво, все така раздиряно от често светкавици, последвани веднага от гръм. Беше страшно и красиво в едно и също време. Рамеше съвсем леко, настрани, пръските се носеха косо по вятъра. 

Иван застана под ниско дърво, беше цъвнало, сега цветовете бяха клюмнали, но имаше широка, ниска корона, която предпазваше донякъде от лекия дъжд. Иван си помисли отново за проблема си. Как само му се искаше да умре1 Просто да го няма. По дяволите всичко. Не му се живееше с лайняна торбичка прикрепена към него.

Нещо светна и удари дървото до него. Преди да може да осъзнае какво се случва електричеството удари и него, тока мина през сърцето му и той, изгорен от светкавицата падна на земята. 

Небето продължи да се сърди още около час. Най-накрая се набушува и наваля. Облаците отминаха, с тях вятърът, светкавиците и дъжда. Тогава намериха Иван - изгорен и подгизнал.

- Колко жалко - казаха си те - Такъв хубав, млад мъж. Колко още е можел да живее! И сигурно е имал за какво да живее. Но жалко, всеки знае, че при буря не се стой под дървета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роско Цолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дали причината за скапаното настроение на героят е наистина диагнозата.. Дали пък не е Ирина, която според него, ще го зареже.. Дали не е в липсата на истинска прегръдка, която вижда в короната на дървото.. На всичко това, аз му казвам-бил е в грешно време, на грешното място, а не там, където е трябвало. Благодаря на Безжичен, че ме доведе с коментара си тук. И да-прав е за правописните грешки. И мен подразниха. Вярвам, че можеш да пишеш без тях. Можеш.
  • Трябва да се оправи правописът и пунктуацията: " камьон" -правилно е "камион", "цъвнали" - правилно е "цъфнали", "стой" - правилно в това изречение е "стои", "рамеше" - правилно е "ръмеше". За пунктуацията - преди всяко от миналите страдателните причастия винаги има запетая, дума "гърм", както и дума "разтеж" няма в български език. Считам, че всеки, който пише, трябва да проверява в речници правописа и пунктуацията, преди да публикува, ако не е сигурен в нещо.

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...