Буря и ураган едновременно

Тюхкаше се, че я боли гърба, докато слагаше дрехите на рафта. Слезе и взе да минава с палката. В ъгъла нещо й заблестя. Наведе се да го вземе, но щом го пое, замръзна. Разпозна пръстена още от пръв поглед. В сърцето й се разяриха буря и ураган едновременно, разрушавайки уюта и покоя вътре. Тя успя само да се облегне на стената, преди сълзите да рухнат от очите по лицето й. Плака,докато вече не й останаха сълзи. Тогава просто стоя безутешна, гледайки в една точка. Външно тя бе в стаята си, но вътрешно беше там, пред онзи олтар, точно в момента, в който той каза "НЕ". Дори не усети  първия трус. Пет - десет минути по-късно вече се рушаха стени, но тя не беше там, за да бяга, тя беше прекалено далеч. Само диханието й я издаваше, че е жива. Стената, на която се бе облегнала, се срути и тя залитна назад. След миг тялото й се озова на асфалта. Вече и диханието й го нямаше...