Бягство
Понякога ми се иска да съм птичка и да отлетя далече, наистина далеч. Да се рея в простора безгрижно, дори за миг да забравя всичко останало и единственото, което да усещам да е полъхът на вятъра, лекотата, свободата. Свободна. Свободна от грижи, от лъжи, от целия фалш на този измислен свят. На небето сред слънчевите лъчи и цялото това спокойствие, от което земята сякaш е лишена. Да не мисля за утрешния ден, а да се наслаждавам на мига. Един миг, а сякaш цял живот. И да не си го изпитал значи да не си живял. Там, където думите са излишни. Сама. Сама, но щастлива. Без преструвки, без омраза, без болка, без тревога. Високо. Дори и падането от високо да боли. Нека да боли. Но аз искам само един такъв миг, дарен ми от светлината. Сега затварям очи и политам. Ала небето е толкова далеч и нямам сили да го достигна. Все пак аз не съм птица, а едно обикновено човешко същество. И нося със себе си фалша, тревогата, болката, омразата – всичко онова от което искам да избягам. Но човек не може да избяга от себе си . . .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дени Всички права запазени
Ако се задълбочиш ще стане едни неповторим федьовар!!!
