gall (Галина)
45 54
27.05.2008 г., 23:00 ч.

Бягство 

  Проза » Други
1499 0 5
1 мин за четене

Тъмно е! Пущина, мрак! Вечер, без звезди!

- Къде съм?!

- Някъде ли?

- Къде?

- Бягах ли?

- Кой не бяга?! Нима, в този свят на сенки и лъжи, никой не бяга? Нима, никой не бяга от своята горчива участ, а после отново върви към съдбоносната пропаст.

- Накъде, отивам ли?

- Няма значение, важното е да продължа. Нямам много време за говорене - ТЯ идва! Достигне ли ме, с мен е свършено - пак ще вляза в затвора на живота.

- Коя е тя?!

- Тя е всичко - любов, омраза, усмивка, сълза, болка и удоволствие. Тя е живота и смъртта.

- Как се казва ли?!

- Има много имена, но е рано да ги кажа.

- Луда ли съм?

- Кой не е луд?! Нима неизвестността не предизвиква лудост. Нима лъжата не е лудост, а може би е истина. Кое е истината и кое лъжата?! А, може би живеем в огледало с две страни. Ти знаеш ли? Предполагам не. И аз, не знам.

- Имам ли време? - това понятие е относително. Поредното НЕЙНО оръжие. Времето ни убива бавно. То постоянно брои. Но какво? Нашите мечти, разочарования, въздишки?!

- Спри, не говори! Чуваш ли? Часовникът тиктака - Тя е близо! Трябва да тръгвам. Бързо - бягай и ти. Тя идва!

- Коя е тя? - Тя е СЪДБА! Ето, стигна и мене, но бягай ти. Бягай като вятъра се носи. Бягай и допреждавай хората, които срещнеш.

- Тя е тук! Бягай!

.

© Галина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако има такова понятие като съдба не бягай от нея...Защото всеки човек сам гради живота си...Не бягай от себе си!
  • Уникат, страхотно е!
  • Ако всеки човек знаеше на къде бяга, всичко щеше да бъде по - лесно и скучно. А бягството - да не знаеш на къде отиваш, в него се чувства тръпката, мистиката даже, на живота. Мерси и на двете ви за коментарите.
  • Много експресивно!Къде си мислиш, че бягаш?!
  • Не бягааааай посрещни я с усмивка и гордо вдигната глава !
    Поздрав! Харесах!
Предложения
: ??:??