27.05.2008 г., 23:00

Бягство

1.9K 0 5
1 мин за четене

Тъмно е! Пущина, мрак! Вечер, без звезди!

- Къде съм?!

- Някъде ли?

- Къде?

- Бягах ли?

- Кой не бяга?! Нима, в този свят на сенки и лъжи, никой не бяга? Нима, никой не бяга от своята горчива участ, а после отново върви към съдбоносната пропаст.

- Накъде, отивам ли?

- Няма значение, важното е да продължа. Нямам много време за говорене - ТЯ идва! Достигне ли ме, с мен е свършено - пак ще вляза в затвора на живота.

- Коя е тя?!

- Тя е всичко - любов, омраза, усмивка, сълза, болка и удоволствие. Тя е живота и смъртта.

- Как се казва ли?!

- Има много имена, но е рано да ги кажа.

- Луда ли съм?

- Кой не е луд?! Нима неизвестността не предизвиква лудост. Нима лъжата не е лудост, а може би е истина. Кое е истината и кое лъжата?! А, може би живеем в огледало с две страни. Ти знаеш ли? Предполагам не. И аз, не знам.

- Имам ли време? - това понятие е относително. Поредното НЕЙНО оръжие. Времето ни убива бавно. То постоянно брои. Но какво? Нашите мечти, разочарования, въздишки?!

- Спри, не говори! Чуваш ли? Часовникът тиктака - Тя е близо! Трябва да тръгвам. Бързо - бягай и ти. Тя идва!

- Коя е тя? - Тя е СЪДБА! Ето, стигна и мене, но бягай ти. Бягай като вятъра се носи. Бягай и допреждавай хората, които срещнеш.

- Тя е тук! Бягай!

.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако има такова понятие като съдба не бягай от нея...Защото всеки човек сам гради живота си...Не бягай от себе си!
  • Уникат, страхотно е!
  • Ако всеки човек знаеше на къде бяга, всичко щеше да бъде по - лесно и скучно. А бягството - да не знаеш на къде отиваш, в него се чувства тръпката, мистиката даже, на живота. Мерси и на двете ви за коментарите.
  • Много експресивно!Къде си мислиш, че бягаш?!
  • Не бягааааай посрещни я с усмивка и гордо вдигната глава !
    Поздрав! Харесах!

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...