Бягството на куклата
Защо просто хората нямаха порцеланово сърце, така поне щеше да е по-лесно, нямаше да те боли, когато някой те нарани. Направо щеше да го счупи на парченца и всичко щеше да свърши... Навън започваше зимна буря. Вятърът почна силно да духа по воалените пердета на детската стая. Милиони объркани снежинки играеха своя магичен танц и падаха по земята и умираха. Сякаш всяка се бореше да оцелее. Там, до старото дърво, което скоро щеше да е затрупано, имаше малка къщичка. Само едно малко прозорче светеше от цялата къща. Даже светлината беше много слаба. Там беше детската стая, в която лежеше мъртвото тяло на малката Елизабет. Тя вече беше заспала своя вечен сън, от който никога нямаше да се събуди. На една масичка беше поставена музикална кутийка с въртяща се балерина, пеeща приспивната песен. Беше забравена по навик, просто Бети обичаше да заспива с тази песничка, но имаше нещо различно в песента на балерината, тя сякаш пееше тъжна песен. Беше тъжно, едва ли някой щеше да ...