11.08.2019 г., 15:52

 Бялата жилетка /по действителен случай/

989 1 1

Произведение от няколко части

1 мин за четене

По наследство от дядо ми и баба ми имам част от къща в с. Жеравна. От малка през лятото прекарвах незабравими дни сред красивото планинско селце. От чардака на старата ни над 100 г. Къща се открива прекрасна гледка на юг към Стара Планина, на изток към Добромерица. Така се нарича боровата гора. Първото нещо, което се вижда в далечината, когато човек пътува или ходи пеша по шосето, което води до селото, е хълм, чийто връх е покрит с борова гора. След завоя на запад се разкрива селото със своите дървени къщи, с китни дворове и чист балкански въздух.

Почти всяко лято по време на отпуск прекарвам със семейството си незабравими дни. Почивката е пълноценна, приятна. Близо до нас има язовир с два басейна един над друг. Племенниците ми се запалиха по рибарството и още от деца често носеха по няколко рибки, а по-късно и цели килограми от тази полезна храна. Моят син не прихвана това хоби. Ние ходехме на разходка дотам заради спокойствието, прохладата и да берем билки.

Често ходехме и до по-далечни красиви места: стари чешми, връх Ветрила, Копанките на реката, където се къпехме като деца. След обяд ходехме на Добромерица.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Бялата жилетка"? Това заглавие метафора ли е? А "По действителен случай"? Аз лично не видях разказана конкретна случка. Да не би при пренасянето част от историята да не е била пейстната? Или да се публикува на части? Иначе като увод ме заинтригува.

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...