Бъдещето пристига на първи перон - 2.

2.

-     Сядайте, юнкер – посочи стола до стената мистър Смит – Ще желаете ли питие? Разговорът ни се очертава дълъг. Може да го приемете като лекция от супервисша образователна степен…

„Юнкер“ – обръщение доста високомерно, пренебрегващо получения след четири години обучение най-висш чин в школата. Но не звучеше обидно, а даде основание за преценка на господина. Подобно смесване и подминаване на чиновете беше характерно за висши управляващи, които стояха толкова високо в йерархията, че не виждаха огромното пространство между юнкер и генерал. Тоест – Джорджър усети, че има най-малкото честта да беседва с един от онези, чиито постановки изучаваха и чиито имена не им бяха съобщавани дори…

-     Юнкер, вие от какво семейство сте? – попита мистър Смит, щраквайки с пръст – което беше достатъчно роботът да се понесе меко над килима и спре пред главния юнкер. После върху корпуса се отвори малка вратичка, изпълзя миниплатформа, заблестя кристална чаша с тъмна напитка.

Джорджър понечи да стане, за да отговори, но господинът вече махаше с ръка – временно отменяше формалностите в разговора.

-     Сър, род Джорджър, пето поколение, баща ми е командир на експедиционен кораб „Алфа“, брат ми е младши юнкер, майка ми е директор на Детската школа…

-     Чудесно! Но не пропускайте чичо си – генерал Джорджър заслужава да се гордеете…

Ясно – всичко знаеше за събеседника си, просто го въвличаше в разговора.

-     Някакви изяви досега, юнкер?

-     Премахване на вредните психологически натрупвания в мините Кикуйо, сър…

-     Тоест?

-     Под влияние на опасни земни газове пролите бяха изгубили душевно равновесие и опитваха да унищожат системата за управление. Наложи се нашата рота да премахне натрупванията в обществото посредством изчистване на заразените…

-     Тогава станахте главен юнкер, нали?

-     Да, сър!

-     По-тихо, по-тихо… И получихте малкия медал на честта…

-     Да, сър…

-     Мнението ви за пролите…

За този въпрос време не се отделяше. Джорджър изстреля късо и точно:

-     На този свят всичко е систематизирано и точно определено. Проли – съкратено от пролетарии, обществена каста от нисък разряд, цел на съществуването: размножаване и извършване на дейности, които все още не могат да се поверят на техниката…

-     Браво… А сега – опитайте се да формулирате лично мнение…

Главният юнкер го погледна с недоумение. Наличието на мнение не се одобряваше в школата. Разбира се, всеки имаше свободата да получава информация, но да я обработва и префасонира в нещо различно… Подобна Анархия не се допускаше.

-     Сър?

-     Да, юнкер, вие сте дисциплиниран и изпълнителен. Такъв, какъвто трябва да е всеки випускник на школата. Но вие сте успял да възприемете правилата и да създадете собствено мислене в рамките им. Пдобна изява не може да остане скрита от опитните наблюдатели тук. Докладваха ми вашите преподаватели и наблюдателите сред юнкерите. Точно това ме накара да се срещна с вас. Повечето патриции живеят по законите, никога не надничат дори извън тях. Редките случаи на конфликти между правилата и личността разкриваме бързо и лекуваме. Но още по-редки са случайте като вас – лично мнение в рамките на закона. Време е да ви обясня – успеете ли да продължите тази линия, очаква ви бъдеще по-обещаващо от кариерата на вашите баща и чичо…

После отпи от чашата си и добави без фалшива скромност:

-     Както стана и с мен навремето…