2.
- Сядайте, юнкер – посочи стола до стената мистър Смит – Ще желаете ли питие? Разговорът ни се очертава дълъг. Може да го приемете като лекция от супервисша образователна степен…
„Юнкер“ – обръщение доста високомерно, пренебрегващо получения след четири години обучение най-висш чин в школата. Но не звучеше обидно, а даде основание за преценка на господина. Подобно смесване и подминаване на чиновете беше характерно за висши управляващи, които стояха толкова високо в йерархията, че не виждаха огромното пространство между юнкер и генерал. Тоест – Джорджър усети, че има най-малкото честта да беседва с един от онези, чиито постановки изучаваха и чиито имена не им бяха съобщавани дори…
- Юнкер, вие от какво семейство сте? – попита мистър Смит, щраквайки с пръст – което беше достатъчно роботът да се понесе меко над килима и спре пред главния юнкер. После върху корпуса се отвори малка вратичка, изпълзя миниплатформа, заблестя кристална чаша с тъмна напитка.
Джорджър понечи да стане, за да о ...