4.

- Мистър Смит, цел в живота патрицият има една  – служба на обществото. На нашето общество. Служба, изразяваща се в точно изпълнение на изискванията и законите, както и стриктното им спазване…

- И тези закони идват от?

-     Мистър Смит, не е важно откъде, а какви са. Кастовото деление има огромното преимущество, че изолира и отстранява от вземането на решения непригодните за това. Патрициите сме различни – едни са с технически уклон на интересите, други с научен, трети с педагогически, а има и каста на ръководителите. Това е елитът на обществото – хората, които имат визионерско отношение към света и преценяват пътя ни не в момента, а в бъдещето…

-     Чудесно! Подготвил сте се добре. И вашите преподаватели го отбелязват. Но те са отчели и друго във вас: умението ви да виждате, да мислите, да анализирате,най-важното – да не демонстрирате в средата си тези умения… Ето защо аз сега разговарям с вас. И ви предлагам мисия…

-     Мисия?

-     Да, нещо като изпит. Трябва да поработите сред пролите. Да ги обучавате – официално, реално да изучавате групата им. А това ще е само част от истинската ви задача…

-     Пролите…

-     Трудно е, разбирам. Някога биха казали – дресьор на хищници… Не, сега те не са така опасни, както преди време. Някога – учили сте по история – на планетата са живеели над 8 милиарда човека. Претоварване на социалната система, иначе хранителната е можела да издържи още два пъти по толкова. Но тогава нашите деди – истински патриции, взели решение за реформа на живота. Излишните хора – най-вече старите, бедните, некадърните, били изчистени. За което били необходими цели три насочени епидемии. Първата била слаба, пък и комунистически Китай попречил. Взел бързи и ефективни решения, с които обезсмислил епидемията. Втората също не била достатъчно ефикасна. Наложило се учените да създадат нова, почистваща света от излишния биологичен товар епидемия. Така останали избраните – около милиард, и около половин милиард проли. Ти правилно отбеляза –задачата им е да се размножават и извършват дейности, все още недостъпни за машините. Да, ние ги контролираме. Допускаме възраст до 40 години. За целта са постоянните ваксинации, предназначени официално за поддържане на слабите им организми. Важното е да се размножават, а натам нашите специалисти си знаят работата – селекционират количеството и качеството. Например, пролите не получават образование, а обучение. И никаква вярна и полезна информация. Важното е да се забавляват – тогава не идват вредни помисли за социални разслоения, промени, развитие, възможности…

-     Разбирам, сър…

-     Някои от тях също разбират… Така че се налага да са под постоянен контрол. Ти ще си един от контрольорите. За начало ще получиш неголямо племе в района на мината Кикуйо. Познато, нали? Трябва да си сред тях, и никога видим…

-     Сър?

-     Техниката, юнкер, техниката… Сам знаеш – думите не умират. Всичко казано е под контрол. Дори в школата. А контролът води до самоконтрол. Което знаят и пролите, затова сами внимават за поведението си. Освен това – ще получаваш редовни доклади от вожда на племето и помощниците му… Да, пролите имат някаква представа за света. Смятат, че ги ръководят техни избраници. Важно е да се поддържа това лъжливо чувство. На всеки четири години ние позволяваме организирането на избори. В които участват проли, допуснати до това. Предварително проучени, доказали верността си към системата. Заради тази илюзия – изборите, се налага строг контрол над всички в племето. Много важно е всеобщото участие. Никакви отклонения, никакви нежелаещи да се подчиняват на правилата ни!

-     Как да се работи с хората, сър?

-     Хора? Избиратели… Психологическо въздействие – нашите служители са подготвили програми за заклеймяване на неучастващите, за прехвърляне на вината – вината за каквото и да е – върху тях, внушение, че това е истинската демокрация в полза на народа – гласуване за посочените от нас…

-     Но ако не гласуват правилно?

-     А за това си има специална служба, можеща да доведе изборите до желаните резултати. Ненапразно пролите гласуват, а резултатите обявяват нашите служители – този път патриции. Не е необходимо да излизат на светло, фокусниците умеят да използват сенките и светлосенките за прикритие…

-     Сър, а посочените вождове?

-     Твоята задача засега е да работиш с тях. Все още е рано да строиш обществена структура. Ние вече сме посочили нужните ни, ти ги манипулираш. По-късно ще поработиш и като организатор, лейтенант…

-     Сър, аз не съм…

-     О, забравих ли да кажа? Честито! От този момент си с чин лейтенант, временен лейтенант. Постоянното звание ще затвърдим след месец или два… Зависи от работата ти… И не забравяй – влакът на прогреса пристига винаги на първи коловоз. Не се носи хаотично, а се носи по коловозите. И винаги спира там, където наредят отвън. Не машинистът, не началник влакът, не началник гарата, а някой отдалеч ръководи движението. И се очаква влакът да спре на първи перон – където се качват важните пътници… Започваш като машинист, лейтенант… Кой знае, след сто години може да си главен диспечер…