Ще ти се наложи да я гледаш отдалече, а всъщност толкова от близко. Как се усмихва, но не за теб. Колко е щастлива, но не с теб. Ще трябва да я обичаш тайно! Да преглъщаш болката заседнала в гърлото ти, да те болят ръцете, че никога повече няма да я докоснеш. Ще се чудиш с кой се смее сега. Ще се чудиш кой обича чисто отново като дете. Ще тръпнеш в очакване дали няма да ти се обади, при всеки един смс ще очакваш неиното ''липсваш ми ''. Да изпиташ и половината от нейната болка.
 Нека те успокоя, ти сам избра да е така. Ти беше този, който крещеше без думи ''махай се''. Нали това искаше от нея, нали искаше да си тръгне. Защо сега тъжиш? Защо чакаш? Та нали сам се обрече на живот с друга. Скоро вкъщи ще те посрещне детски плач, нямаш никакво право да лишаваш това дете от баща. Не си ти този който му да е дал живот, но си отговорен за него.
И бъди сигурен, ако някой ден тя плаче за някой, то това не си ти. Направи сам своя избор, сега трябва да живееш с него !