19.08.2014 г., 19:13

Бъди спокоен

853 0 1
1 мин за четене

                                             
Ще ти се наложи да я гледаш отдалече, а всъщност толкова от близко. Как се усмихва, но не за теб. Колко е щастлива, но не с теб. Ще трябва да я обичаш тайно! Да преглъщаш болката заседнала в гърлото ти, да те болят ръцете, че никога повече няма да я докоснеш. Ще се чудиш с кой се смее сега. Ще се чудиш кой обича чисто отново като дете. Ще тръпнеш в очакване дали няма да ти се обади, при всеки един смс ще очакваш неиното ''липсваш ми ''. Да изпиташ и половината от нейната болка.
 Нека те успокоя, ти сам избра да е така. Ти беше този, който крещеше без думи ''махай се''. Нали това искаше от нея, нали искаше да си тръгне. Защо сега тъжиш? Защо чакаш? Та нали сам се обрече на живот с друга. Скоро вкъщи ще те посрещне детски плач, нямаш никакво право да лишаваш това дете от баща. Не си ти този който му да е дал живот, но си отговорен за него.
И бъди сигурен, ако някой ден тя плаче за някой, то това не си ти. Направи сам своя избор, сега трябва да живееш с него !  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никол Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...