15.04.2010 г., 2:04 ч.

Бъгави Богове част 1 

  Проза » Хумористична
1146 0 0

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

30 мин за четене

Марк Златомиров и Яромир Сигрица

 

 Бъгави Богове

(MMORPG пародия)

 

 

    Валеше сняг. Започна точно преди пет минути. Венера усещаше снежинките по лицето си, те нежно се стапяха и се стичаха по изящното ù лице. Беше си мислила, че кентавърът няма да се появи. Вярваше прекалено много на харитите (това са всички разумни същества, които на се хора).

   Фалосос препускаше из каменистата местност с цялото си конско изящество - изпод копитата му изскачаха искри, козината му лъщеше от пот, а мускулите се напрягаха в цялата си прелест... Ако имаше грива, сигурно щеше да се вее съвсем по конски. За щастие той беше кентавър, а не обикновен глупав кон. Мразеше конете и ненавиждаше факта, че толкова много прилича на тях... По дяволите, та те смърдяха от километри и се държаха като бавноразвиващи се - конете бяха грешка на еволюцията.

-     Къде се мота досега? Някоя кобила ли си обяздвал? – Венера бе бясна, чакаше го половин час. Понякога тази МКОРИ(масова кибер он-лайн ролева игра (Начин да избягаш от реалният живот) я вбесяваше. NPC-тата(Неутрален Игрови Герой – управляван от изкуствен интелект) наистина си мислеха, че съществуват и се правеха на важни. – Добре, Фалосос, виж сега! Като ти кажа да дойдеш в 18 ще дойдеш тогава, а не утре! Кой програмист те е правил само?!! – тя поклати отегчено глава.

    Наглата Венера беше дръзнала да го обиди на секс с кобила - отврат! Не можеше да  остави нещата на произвола на съдбата, трябваше да отвърне на тази груба селска нападка.

-    Аз може да правя секс с кобила, но пък ти идваш в МКОРИ, за да правиш изобщо секс! В реалният свят сигурно си някоя плиткоумна дебелана с гнойни пъпки.

    Фалосос удари с копито в земята, кръстоса ръце на гърдите си и изгледа презрително образа, зад който седеше живо човешко същество.

-     Нещо си се объркал, транспорт тъп. Аз съм богиня тук и мога да те накарам да станеш дендрофил! Закарай ме при портала за Асгард, че иначе ще обикнеш оня чорлав дъб. Тор и Один ме чакат за...

-     Не, не ми казвай! Вие боговете ме отвращавате. Големи извратеняци сте! Качвай се и да тръгваме вече, че не мога да те трая. – след което си измрънка. – Бог ми била! Я си е...

-     Какво ми каза?

-    Качвай се, че ако тръгна, ще има да киснеш тука да чакаш Хермес на автостоп цял ден! По дяволите, тежиш цял тон! Какви предмети си помъкнала? В името на Зевс! Ламерите* са същински кошмар - като клошари - видят ли нещо лъскавко и хоп - в чантата!

 

*Ламер – играч без опит. Присъщо за ламерите е да правят всичко, което един опитен играч не би направил. Включително събиране на предмети от рода на камъни, дървета и листчета хартия със стойност, приблизително равна на нула.

-    Стига скимтя червей!

 

-    Не съм червей, а кентавър...

-    Ако искаш да си останеш кентавър, млъквай и потегляй! Нямам неограничено време да си говоря с изкуствен интелект, след малко трябва да тръгвам на училище.

    Фалосос изпръхтя... Или поне щеше да изпръхти, ако беше цял кон, но той беше полукон-получовек и затова само се осополяви - ненавиждаше този си навик да се опитва да пръхти, за какво по дяволите му трябваше да пръхти? Проклет конски код! Дяволска недомислица на некадърните програмисти!

    По това време във величествения Асгард, облян от северното сияние, Тор и върховният бог на севера – Один, обикаляха в кръг около заловената африканска богиня на плодородието и на земята, чакайки Венера. Тор изгаряше от нетърпение да се докосне до Маву. Не всеки ден им попадаше в ръцете някой от лидерите на друг клан. Один обаче беше много по-объркан психически от сина си. Беше наметнал кожата на сребърен мамут и любимите си играчки, направени от бивните му. Понякога дори Тор не го разбираше, когато белобрадият мъж правеше странните движения с кожите и кокалите на починалия мамут.

    Накрая Тор не издържа на тази безсмислена игра на Один.

-     Какво по дяволите правиш? Спри да си играеш с тези кокаляци! Не си ли чувал поговорката, че който си играе с мамут, от мамут умира?

-     Врели-некипели!

-     Врели-некипели друг път! Онова копеле брат ми - Балдер, го сгази мамут. А той също си играеше като теб с тия боклуци.

-     Ти имаш брат? - Один изгледа учуден сина си... Напоследък паметта му изневеряваше. Сигурно беше от старост. Ако зависеше от Тор, досега да е свалил дъртия от престола му, но копелето беше прекалено голям левел*(Левел – нивото на героя. Обикновено се започва от 1 и зависи само от играта кой левел е тавана и има ли изобщо такъв. По-голям левъл означава по-силни магии и по-хубаво снаряжение и умения). Само с подкрепата на Локи би успял да го бутне, но трябваше да издебнат момент, в който другите не са онлайн... А и трябваше първо да убеди Локи, че и той беше един чепат характер - родом от Тексас - правеше се на голямото добрутро. Особено го дразнеше тексаският му селски диалект! Всички бяха непрокопсаници, никой не можеше да играе по-добре от него, но той беше почнал твърде късно да си развива героя и сега страдаше от глупостта си.

       Най-накрая тъпият кентавър я докара и, скачайки на земята, тя му заповяда да седи да го чака.

-     Ти луда ли си? Тука е минус 34! И не, не е по Фаренхайт! Ограничена американка!

-     Виж какво, скапано животно! Ти си едно обикновено NPC и като ти кажа да ме чакаш, ще ме чакаш!

-     Да бе! Както каза, аз съм NPC, не безмозъчен консуматор. Намери си елен да те чака в тоя бахър.

    След това Фалосос се изправи на задните си крака, издаде жалко подобие на цвилене и препусна по посока на залязващото слънце... Е, нямаше слънце, защото беше онзи период от годината, когато няма никакво слънце, но конският му инстинкт подсказваше, че ако имаше, то непременно щеше да залязва точно в посоката, в която галопираше.

    Венера не понасяше тая МКОРИ, всичко я дразнеше. Половин час чакаш нещастно NPC, десет минути пътуване в портал и за капак лидерът на гилдията ти си играе с кокали, облечен в кожа на мамут. Единствено Тор ù даваше искрицата, разпалваща желанието да си качи левелите, за да покори този рус варварин със сребърни очи. Тя си мечтаеше за деня, в който ще застанат двамата над света и няма да има по-големи от тях, освен адмодуховете (админи и модератори).

-     Най-накрая се появи! Тъпа кранта! Къде се губеше? – жената понечи да каже, но величествения Тор не ù позволи. – Шшшт. Лагер нуб (думи, обидни за един играч, независимо от левела)! Имаш късмет, че те викам въобще в Асгард. Всъщност се обадихме на теб, защото Изида е на тайна мисия в земите на религията Шинто... Прави чародейската си магия върху нея и по-бързо.

-     А баща ти к’во прави? – богинята хвърли учуден поглед на старика върху каменния под, гърчещ се в конвулсии на удоволствие.

-     Неговия левел е доста голям, та дори и аз не знам какво прави. Абе ти що ми отвличаш вниманието бе, парцал мръсен. Почвай веднага, иначе няма да те наградя.

    Тор мразеше да му прекъсват темата на разговора.

    Този мъж знаеше какво иска, а само как го изразяваше, чак кожата на Венера настръхваше от удоволствие. За нея беше грях да не му се подчини. Той бе олицетворението ù за перфектния мъж. Дори понякога след разговор с него си мислеше, че е готино да си парцал, щом той го е казал.

    Венера свали огромната раница от гърба си и започна да рови за нещата, които щяха да са ù нужни за магията. Четири изсушени тестиси на сатир, две щипки пърхут от зелен дракон, малко плюнка от гърбоопашат пор, лява бедрена кост от носопотам и...

-     Къде са? - тя залисано протегна ръка към Тор, докато си припомняше думите на магията.

-     Тука са... Имаш ли и на идея колко е трудно да се вземат 13 срамни косъма от бясна хрътка от Ада? Добре, че нямаше някой папарак да ми направи скрийншот, че трябваше да си сменям никнейма после.

    За щастие на двамата скандинавци любовната магия ставаше бързо. Две минути по-късно Маву вече беше част от тяхната гилдия и лудо влюбена във... Венера. Оказа се, че магията е ниско левелна и е по-скоро защитна. Целта ù бе някой малък левел играч да получи покровител, който да го пази.

-     Ама к’ва си простаааа! – изрева Тор, та чак Один се съвзе.

-     Маву готова ли е, сине?

-     Не, татко.

-     Защо?!! – гласа на белобрадия мъж смрази въздуха в залата.

    Тор побърза да се оправдае, веднага щом въздуха се размрази.

-   Ей тая виждаш ли я? - той посочи с пръст Венера - Ей тая нескопосана, нищо неразбираща, нисколевелна, графично недодялана, пикселизирана ламерка оплеска нещата...

-   МЛЪК! Безмозъчен кретен! Знаех си, че с майка ти, Йорд, не трябваше нищо да правя, но проклетата амброзия превръща и най-грозната и тъпа скочубра в прелестна и интелигентна богиня... Ама генът не се влияе от амброзията - проклет бъг.

    Върховният бог на мразовитите земи захвърли костите и се приближи към Маву. Погледна я изпитателно в очите и рече напълно спокойно:

-     Тя вече не може да ми е от полза! – отсече белобрадият мъж. – Исках ново синче от нея, но тя е влюбена във Венера, това се чете в очите ù... По дяволите, к’во да ги правя сега?!... Момент, хммм. Мисля, че все още бихте могли да ме позабавлявате. Тор, откарай ги в моето любимо място!

-     Спалнята ти?!

-     Всъщност, не! Имах предвид бойната арена. – след което прошепна няколко думи на сина си. – Сине, самозадоволявай се по-често, излагаш ме пред хората!

Леко засрамен и адски вбесен от поредното унижение, Тор изсъска на Венера.

-     Завлечи си тлъстия задник на арената и води и Маву!

-     Ъммм... - Венера се чудеше какво е това място на арената и какво ще правят там - Какво ще има на арената?

-     Ще видиш, безмозъчна южна богиньо... Понякога имам чувство, че боговете от юг са ги избирали от дом за умствени инвалиди...

-     Не, не е така, всъщност повечето...

-     Дрън та пляс. Обелиш ли още една дума, кълна се, че ще те гоня толкова много, че ще отслабнеш!

-     Я недей да ми закачаш приятелката. – застъпи се Маву. – Аз я обичам такава, каквато си е. А и между другото въобще не е дебела!

-     Я, ти проговори! Ама както и да е. Върви, не говори, че още тук ще ви пратя в гробищата с един замах.

    Маву беше значително по-висок левел от Венера, но не достатъчно, за да победи Тор, дори заедно, особено пък със завързани ръце. Двете жени направиха дълбоки, безпомощни въздишки и се подчиниха на волята на среброокия мъж.

    Арената се намираше дълбоко под тронната зала. Беше огромна и добре осветена. Мълвата за битка се разнесе доста бързо сред боговете на клана на Один. Цялата арена беше пълна. По стените гордо висяха знамената на гилдията на върховния северен бог. Всички, които се бяха събрали там, скандираха името: “Северни кокали”(NorthBones).

    Тор изблъска двете богини в една тясна килия и я заключи.

-     Колко ще ни държите тук?

-     Ахахха! Как ли пък не - да ви държим. Храна за такива отрепки нямаме!

    След това се завъртя на пети. Палтото му от полумъртви северни кокошки-стръвници елегантно се завихри и неволно изтръгна една влюбена въздишка от Венера.

    Но преди да има време да се наслади на гледката на отдалечаващият се могъщ Тор, втората врата на килията се отвори и разкри не много дълъг коридор, който определено отвеждаше към арената.

-     Тоя рус гибон много ме вбесява! – изказа си мнението Маву.

-     Недей да говориш така за него! Той е супер симпатяга. Страхотен е!

-     Ти си болна от рак на любовните клетки. Не ти трябва сухар кат него, трябва ти страстна черна пантера, богиня на плодородието като мен. – чернокожата жена целуна по устните Венера и тръгна напред през новоотворената порта. – Върви след мен, маце, и обещавам да те защитя.

    Богинята на любовта се стъписа, но последва новата си другарка.

    Както вече споменахме, Маву не беше на нивото на Тор, но беше адски жилава кучка! А и се съмняваше да  пуснат някой чак толкова по-силен от нея, защото обикновено големите левели се пазеха от този тип битки, където, като ти убият героя, той си остава мъртъв.

    Двете богини стъпиха на каменния под на арената и дебелата врата се спусна зад тях с тягостно проскърцване... Те не го чуха обаче, защото тълпата треторазредни богчета - копои на Один и Тор, крещяха с цяло гърло в очакване на кървавото представление.

    Один, величествено седнал в огромният диамантен трон, даде знак с ръка на всички да замълчат... Никой не млъкна. Богът направи по-отчетлив знак с ръка, но пак никой не го бръснеше за 2 стотинки. При третото махване с ръка, цялата квакаща пасмина замлъкна. Тор реши да се подмаже на баща си.

-     Браво, тате, хората те уважават адски много...

-     Млъкни, тъпако, това е магия за мълчание. Тези долу от друго не разбират - отрепки... Впрочем ти защо не си при тях? - Один изгледа с престорено учудване сина си, който едвам се сдържа да не налети на бой на баща си.

    Тор направи кисела усмивчица и когато Один се изправи, за да даде знак да пуснат животните, започна да показва неприлични знаци зад гърба на баща си.

    Маву призова земните си елементали и приготви магиите си “камъни по главата” и “лава шляп”. Венера през това време надничаше през рамото на чернокожата жена, за да види що за същества им предстои да победят. Положението беше много напечено, защото смъртта на бойна арена е постоянна и не можеш да възкръснеш след това.

-     Вени, аз осъзнавам, че нямаш силни магии, но все нещо трябва да имаш, с което да ми помогнеш. Каквото и да е! Всичко ще е от полза.

    Подът пред двете жени се разтвори и от там върху голям лифт се издигаха два грамадни снежни човека. Те бяха изградени от три снежни топки, сложени една върху друга, вместо ръце имаха метли, на главата имаха по една кофа, по две гуми за очи и огромен морков за нос. Това бяха едни свирепи 50-ти левел чудовища със рейндж атака (стрелба). Изтрелваха моркови от носовете си.

    Маву, без да чака устна покана, започна да бомбардира враговете си със земни магии. Венера през това време се ската в едно ъгълче и трескаво мислеше как да си спаси красивата кожица. Не знаеше бойни магии, дори лекуващи магии нямаше. Оставаше само нещо в инвентара да има. Бръкна вътре и се натъкна на косми от Фалосос.

-     О да! Сега ще го призова тук.

    През това време земните елементи се нахвърлиха с огромна скорост (2.3 километра в час) към снежните човеци, които от своя страна ги засипваха с порой от моркови. Маву пусна "лава шляп" върху едното от ледените чудовища и то се разтопи с агонизиращ крясък. Земните елементи продължаваха да напредват, но единият падна под напора на морковената атака точно преди да достигне противника си. Вторият обаче блъсна снежния човек с каменния си юмрук и направи дупка в средната му топка. Двете чудовища се вкопчиха в жестока битка, а Маву подготви дефанзивната си магия "земетрап". И тъкмо навреме - през портал в отсрещната страна изскочиха четири сиви вълка. Два се нахвърлиха на земния елементал, който току що беше приключил със снежния човек. Другите два се стрелнаха като светкавици към черната перла на плодородието. Тя задейства дефанзивната си магия под един от вълците и той пропадна в появилата се яма. Другият прескочи елегантно дупката и продължи към Маву и направи фаталния си скок... В това време от нищото се появи Фалосос точно на пътя на вълка. Животното се заби с всичка сила в защитения с броня хълбок на кентавъра, а челюстта му се разтвори на 175 градуса.

    Венера се разкрещя като умопобъркана:

-     О да, получи се... ПОЛУЧИ СЕ!!!! Аз съм ултра, хипер, турбо ненормална.

-     Какво подяв...? К’ъв тоя вълк??? – искрено учуден пищеше Фалосос. – И к’ва си ти, ма? – зададе въпроса на жената, която беше спасил с бронирания си хълбок. – Къде съм, бе дебаааааа!!???

-     Венера, любов моя! Ти спаси живота ми! Твоя съм навеки. – рече Маву, пращайки й въздушни целувки.

-     Венера ли?!!! – изрева кентавърът. – Мамичката ти, ей! Къде пак ме набута?!?

    През това време Один и Тор със затаен дъх наблюдаваха необикновените събития, разиграващи се на арената и лапаха пуканки.

-     Ей да го...! Писна ми от тебе, бе! - Фалосос не можеше да се спре. - Колко пъти да ти обяснявам, че аз съм NPC за средиземноморския климат!? Я се огледай! - Той посочи с ръка висулките на тавана и наобиколилите ги божества, отрупани с всевъзможни дебели кожени палта. - Я сега ме погледни мен - чисто гол с една миризлива броня на хълбока! Какво в облеклото ми ти навява мисли, че може да ме викаш в проклетия север? Тука е територия на Рудолф и Дядо Коледа! НЕ на кентаврите... Що за безмозъчна твар...

    Побеснелият кентавър не успя да си довърши мисълта, защото конският му инстинкт му подсказа, че два вълка се опитват да го изядат... По принцип той не слушаше тази част от своята същност, но в точно този момент болката в опашката му подсказваше, че инстинктите му на кон са прави. Пощурял от болка, Фалосос направи онова толкова примитивно и присъщо на целите коне действие - къч. Вълкът, който беше заръфал опашката му излетя като ракета с жален вой и се приземи в публиката в сектора за нисколевелни герои - предимно ученици, които тепърва правеха първи стъпки в играта... Настъпи кървава баня.

-     К’ъв е тоя ся? – рече с пълна уста Один. – Глей к’во прави! Изби с един удар всичките ученици на “Северни Кокали”! – след малка справка с базата данни на “кораба майка”, белобрадия мъж получи факс. – К’во!? Няк’во NPC прави гилдията ми за смях! Транспортен кентавър на име Фалосос, ме прави на глупак. Мен, Один, върховния северен бог! Тор, бързо изтичай до стаята ми да ми донесеш книгата с магии.

-     Тате, аз да не съм момче за всичко, аз съм воин. Остави ме да скоча да го пречукам.

-     Прави каквото съм казал. ВЕДНАГААААА! – Один крещеше, та чак плюеше остатаците от пуканки, полепнали по зъбите му.

    След малко Тор, задъхан, подаде огромната книга на баща си. Повелителят на Асгард отвори каталога на магиите си. Знаеше какво търси, затова бързо намери нужното му заклинание, което бе абсолютен рекорд.

-     Сега ще пратя този кон в подземното царство! Хахахаха!... гхъ-гхъ – накрая се закашля старикът от превъзбуда.

    Фалосос беснееше на арената. Подскачаше, цвилеше и размахваше ръце и копита. След което отвори очи и забеляза, че няма опасни същества около него. Заоглежда се, за да намери Венера. След като я фокусира, се нахвърли върху нея да я души. Маву, виждайки пощурялото NPC, скочи на гърба му и задърпа главата му назад. Точно в този момент последните думи на телепортиращата магия бяха изречени от Один и Фалосос бе изпратен в подземното царство. Обаче, тъй като двете богини бяха докоснати до кентавъра, и те го последваха.

----------------

    Повечето хора си представят подземното царство като нещо отвратително. Серни ями (не такива в които се сере, а ями със сяра), озъбени голи дяволи, които бодат мъчениците с остри предмети, лава, жега, кръв... Абе като всеки нормален ад. Двете богини и нещастното NPC се озоваха в един точно такъв ад. Фалосос изобщо не забелязваше, че го гледат 27 учудени дявола, а просто продължаваше да стиска Венера за гърлото с всички сили и да кълне.

-     Ах ти, твар божествена, ще те удуша като новородено недъгаво спартанче! После ще ти избода очите и ще нахраня гаргииииаиааааххъъъъъъ.

    Маву беше успяла да си пъхне два от пръстите в устата на Фалосос и сега я разпъваше, като прашка. С другата ръка му беше бръкнала в ухото и това беше адски подла хватка!

    Фалосос пусна пребледнялата от липса на въздух Венера, която за всеобщо щастие нямаше как да получи мозъчни увреждания, и започна да подскача като обезумял в опити да хвърли Маву от гърба си. Най-накрая успя. Чернокожата съблазнителка се просна като чувал до Венера и в момента, в който се надигна да продължи битката, получи едно задно копито в челюстта... Същото се случи и с Венера, само че нея я уцели в корема и пак я остави без въздух... Добре, че вече беше свикнала, та не се притесни толкова този път.

-     Вие, гадни божества - започна отново да кълне бесният полукон-получовек - сте напаст, която не мога да сравнявам дори с троянците... Не, патки с патки! Не онези троянци, а тея, дето ви налазват компютрите - как по дяволите сте минали първите уроци в тази игра? Нима корупцията и дотук е стигнала? Не ми стига, че съм NPC, написано от най-некадърните програмисти, ами и съм в игра, играна от най-малоумните същества! - Фалосос погледна към небето (Не беше небе, а таван на пещера) и изкрещя с налудничав фалцет - Ако има справедливост, нека да се скапят сървърите на тая проклетия, за да мога да си почина малко!

    Маву се доближи до човека-кон и му шибна един цигански през лицето, ама така, че всяко кокалче от ръката ù усети.

-     Млъкни бе! - Фалосос се съвзе. – Привличаш ненужно внимание...

-     А, извинете?!! – любезен и изискан глас достигна до ушите на Маву. – Бихте ли ми казали по каква работа идвате при нас?

    Говореше червен като домат дявол, ама само с един рог на челото. Черната пантера, кентавърът и Венера, която само си надигна главата от земята, се обърнаха към говорещия. След минута изпитателно мълчание дяволът рече:

-     Ще задоволите ли, уважаеми, моето искрено любопитство?

    Фалосос нещо го прихвана. Изрева бясно. Изправи се на задни копита и с предните се разходи по главата на изненадания дявол.

-     Бягайтеееее!!! – извика панически кентавърът и хукна нанякъде. Стъписани, двете богини го последваха, без да знаят защо.

    През това време обратно в Асгард.

    Суматохата беше стихнала. На трибуните на арената беше останал само Один, Тор и още няколко десетки трупа на треторазредни богчета, плюс четири вълка – мъртви съответно.

-     Какво стана? – рече Тор, след като се огледа и осъзна, че и Маву и Венера са изчезнали. – Къде са двете богини?

-     Венера се оказа по-хлъзгава, отколкото очаквах! Не знам как, ама ме усети, че ще правя телепортираща магия на Фалосос. Тя и нейната дружка се качиха на кентавъра и избягаха заедно с него в подземното царство.

-     Брей, тая тъпа пача как ловко се измъкна. Ха! И то от нас - “Северните Кокали”!

-     Именно затова ти ще я последваш! – сухо отсече Один.

-     Моля? Аз ли? А защо не... – фиууууу - ... мърдата Локи, например? – последните думи Тор изрече в огромната подземна пещера. – Да тееееее ... в дъртия чичка...

-     АААААААААААААААААААААААААААААААА!

   Тор погледа невъзмутимо източника на този пукащ тъпанчетата писък, намиращ се под краката му.

-     Какво сакаш бе, еднорог?

-     Ааааааа, може ли да ми станете от топките?? Моооля ви? - Беше еднорогият дявол, чиято глава Фалосос беше разбил. Беше си лежал в безсъзнание, докато Тор не беше телепортиран право върху топките му.

-     Че аз да не съм седнал върху тях, че да ставам бе, мършо?!

-     Ами дръпнете се, да не седнете върху тях!

-     Кво ми рече?!!! – Тор посегна за чука си и с цялата си сила го стовари върху рога на червения.

    Дяволът умря на място от собствения си рог. Другите 26 червенушковци не посмяха да кажат и “копче”. Тор злобно ги огледа всичките, а те, като срещаха погледа му, се правеха, че не го гледат и си подсвиркваха.

-     Ей ти! Който ме гледа накриво! Кажи ми...

-     Не, не, не бех аз, господине! – запелтечи дяволът и веднага скочи в най-близката серна яма (ама не със сяра, ами баш серна).

-     Успокойте се, другари, рогати комунисти – започна богът с гръмотевичния чук, – никой няма да убивам повече, ако ми кажете дали сте виждали две богини и един кентавър?

-  當然男人,說什麼我們已經看到... Мамка ти и преводача развален! - Дяволът се изплю на земята а плюнката се изпари за нула време от жегата. - Сори, преди малко си лафих с един китаец и ми се бъгна преводача и...

    Преди да се усети, Тор се озова до дявола с проблемите, хвана го за врата и му шибна два шамара.

-     Спокойно бе, пич, каквото кажеш, това сме видели!!! - изхленчи той.

-     Аз не искам да виждате, каквото ви казвам, а да ми кажете какво сте видели!

    Дружината се погледа учудено и няколко дявола избутаха явно най-интелигентния по-напред.

-     Миии... Таковата... Ако сме видели това, което вие не искате да сме видели, май ще е по-правилно да сме видели това,  което не сме видели, но бихте желали да видим, защото нали се сещате, че работата с виждането е много деликатна, макар и много хора да не го виждат това...

-     Ъмм..

-     -... И понеже виждането иска и смелост да бъде изказано, за да свеждаме въпроса до виждане на вътрешночовешката истина за виждането на душата и нейните желания...

-     К'во под...

-     -...И тук виждаме един невидим досега парадокс, свързан с това, че душата ни, изобразена с нейните вътрешни желания, е недостижима за простото око и само Създателят може да я види и...

    Дяволът се стовари на земята с 2 рога и един скалп по-нисък. В същото време, докато Тор си чистеше чука, 24 ръце посочиха посоката, в която се бяха отправили Богините и вечно недоволният Фалосос.

    На северния бог по едно време започна да му става топличко. Докато се разголваше, забеляза, че дяволите давали яко експириенс*. (Опита на героя. Всяка изпълнена задача или убито същество дават различно количество опит в зависимост от трудността.)

-     Брех, я виж ти!

    Без да мисли много, Тор се върна при другарите. Той се приближи внимателно към тях, така че да не го усетят, криейки чука си зад гърба. Когато бе достатъчно близо, им скочи и започна да ги полага. Дяволите се паникьосаха, запищяха и започнаха да тичат като мухи без глави. Някои обаче се оказаха по-съобразителни и си спомниха за единствения рогат, който се бе спасил в серната яма. 

    Трупането на опит обаче даваше преднина на панически бягащите герои. Богините едвам успяваха да насмогват на темпото на Фалосос, когато изневиделица...

-          Майка тииииии... - Фрас! Кентавърът се строполи напред без видима причина и остана учудващо мълчалив. Богините се заковаха на място и се спогледаха в недоумение. Венера се престраши и отиде да види какво се е случило.

-          Хей, Фалосос, добре ли си??? - никакъв отговор. - Фалосос, как си? - никой! - Конче...

-          Майка ти е кон, ма! - сопна се тънкообитното NPC.

-          Не ми говори така...

-          Щи говоря както си искам,  ти първа ме нарече кон!

-          Ами аз се притесних, че си умрял и...

-          Досега само ме викаше да ти спасявам кожата, а сега вече си мечтаеше да съм умрял ли?!

-          Нееее! Просто падна съвсем неочаквано и аз...

-          Ми как да не падна неочаквано!? - Фалосос се върна малко назад и на едно място предното му копито потъна в твърдата земя, все едно няма нищо там. – Шибани пиксел шейдъри*! (Пискъл Шейдъри – спомагат за образуването на по-добър анимиран образ. Шибани Пиксел Шейдъри – спомагат за образуването на нерви.) Няма да забравя веднъж, преди 3 години, в алфа версията* (Алва версия – първата годна за ползване версия на един софтуерен продукт. Обикновено е съпътствана с огромно количество грешки и недомислици, които се отстраняват в процеса на алфа тестването), както си препусках по една поляна, изведнъж пропаднах и падах повече от 14 часа, преди някой от бавноразвиващите се адмодухове да се усети и да ме върне на повърхността... Толкова бъгове, че вече без думи останах.

    Чернокожата богиня й писна да слуша мрънкащия кентавър.

-     Е, сега накъде, кентавре? – рече Маву.

-     Ам чи де да знам!

-     Е как така?!! Накъде ни водеше досега?

-     Досега си спасявах кожата!

-     И къде мислиш, че сме сега?!! – включи се Венера в разговора.

-     Да ти приличам на мислител! Абе какви са тези тъпи въпроси? Аз като съм NPC не означава, че трябва да знам всичко свързано с тази игра. А и колкото по-малко знам, толкова по-жив ще съм!

-     Вени, мани го тва тъпо магаре и да си хващаме пътя.

-         Глей я па тая - пътя щяла да хваща!? - Фалосос скръсти ръце на гърдите и я изгледа отвисоко. - Нали не знаеше къде сме бе, кюнец?!

-         Абе ей! Смрадльо чифтокопитен! Ако не искаш да те превърна в жаба си дръж езика зад зъбите!

-         Като стана въпрос за магии, ти няма ли да ми благодариш, че ти спасих живота горе на арената?

    Богинята на плодородието понечи да каже нещо, но не се сети какво и остана с отворена уста. След малко размисъл.

-         Чакай малко, магарокентавър такъв! От какво си ме спасил?!! Венера ме спаси, че те призова на точното място в точното време.

    Фалосос изпръхтя от изумление. Не ги понасяше тез богове, но нямаше начин, трябваше да ги търпи. Проблемът не бе в това, че са го обидили, а в това, че си приписаха негови заслуги. Всичко друго би понесъл, но не и подобно нещо.

-         О, Боже! – Миг след възклицанието Фалосос се зачуди що за идиот ще програмира такава реплика за NPC в игра, населявана от над 3 милиона бога!? – Виж, чернокожа примадоно, давай да намерим терминал* (Терминал – Обикновено с това се означават изходите на летищата... В случая не е така), от който да извикаме адмодуховете да ни измъкнат от тук, че кой знае на какво ниво се намираме и колко е опасно.

-         Добре, страхотна идея, но къде ще намерим терминал?

    Тримата се умислиха и накрая Венера възкликна радостно.

-         Сетих се! – Тя посочи с пръст на север, макар да не знаеше, че сочи натам и извика щастлива. – Ще питаме онзи огромен мускулест демон с тризъбеца и островърхата опашка, който... който... който държи разчленен труп в лявата си ръка... – след две секунди размисъл. – Нека си свърши първо работата с трупа. – след още четири секунди размисъл. – Може би ще е по-добре да питаме онзи по-малкия до него! – осем секунди по-късно. – Някакви други идеи?!!

    През това време Тор търпеливо чакаше с високо дигнат чук петимата останали дяволи в серната яма да им свърши въздухът. Минаха пет скъпоценни минути, преди да се появи първата глава.

-         Мама му деба, големи дробове имате, бе ей! – и с тези думи му стовари чука отгоре. Другите четирима, като усетиха какво става, решиха да се удавят, но да не си дадат експириенса на варварина. – Гадове долни, (псувни, псувни), да ви (още малко псувни)!

    Тор беше бесен! Ей тия ако ги беше убил, щеше да качи левел. За да си успокои нервите, направи упражнението за дишане, на което го беше учил един японски бог пленник от земите на шинто религията.

 

    Один седеше замислен, вгледан в прекрасната природа на северния полюс, която имаше много лед и лед, и още лед, и малко повече лед заедно с лед, и много студ, и малко сняг за капак. Богът се чудеше как по дяволите някакви никакви жалки божества се бяха подиграли с него – най-силния бог, управник на най-силния клан... Колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че Тор има пръст в цялата каша. Това леке отдавна претендираше за трона му.

    Това би обяснило защо той толкова бързо тръгна след двете жени, защото са му съучастнички. Дори той сам поиска да отиде да ги гони. Даже настоя. Не, не, той ме заплаши, че ако не иде, ще се самоубие от мъка.

-         Мръсник! – извика с целия си глас Один. – Неблагодарник, а той ми беше като първороден син! Твар нищожна! Ще те смачкам!... ТИИИИР! Ела в тронната зала. Имам задача за теб!

    Могъщ еднорък войн влезе със стъпка, вселяваща уважение дори в самия Один. Безброй белези покриваха лицето и откритите гърди на бога-войн, който не бе срещал нищо, което може да го уплаши в тази игра. Прелестна пелерина от тежки кожи на бели сибирски папагали стигаше до ботушите му от кожа на свиня майка. Ръкавиците му бяха последният писък на модата, изработени лично от Пиер Карден в знак на почит, а мечът – 4 стъпки дълъг – беше изрисуван със сцени от живота на Тир. Всичко беше там, от раждането до отхапването на ръката му от Фенрир... Вълчето не беше виновно, той го обичаше и до ден днешен ходеше да го храни, и да си говори с него.

-         Пратил си ми уиспър* (Уиспър – Буквално преведено от англиски – шептя. В случая е използвано за да се назоват моменталните съобщения, които героите могат да си изпращат) да дойда, Один. – рече с механичен глас Тир. Заради машинката, която му помагаше да говори, защото си беше загубил гласа на един футболен мач. – Казвай по-бързо, че тамън съм по средата на един куест* (Куест – мисия, която, като бъде завършена от играч, той получава експириенс и точки уважение, и причина за гордост. Също така получава и предмети).

-         Кой?

-         Оня със сребърния мамут! Вече повече от година не мога да намеря копелето.

-         Аха. – Один неволно погледна към любимите си мамутски кости. За щастие Тир не забеляза, защото си бъркаше в носа. – Ами нали знаеш, то сребро да търсиш сред сняг...

-         Да бе да го... Ама казвай сега, за какво ме викна?

-         Искам да поговорим за брат ти...

-         Кой от всичките? – Один знаеше и владееше много неща, но едно нещо му куцаше – не можеше да си държи патето в гащите.

-         Тор.

-         Пф, тва педи ли? Ахахах, какво за него? Да не го е набило гаджето му и сега да ме викаш да му помагам?

-         Не, той ме предаде и от теб искам да го проследиш и да го убиеш, него, Венера, Маву и едно откачено NPC кентавър – Фалосос.

-         Е, то всичко хубаво ама нали ти казах, че куест имам...

-         Аре бе куест-муест* (Куест-Муест – Допълнението Муест показва изключителната ерудиция на говорещия. То е предупреждение към другите участници в разговора да подхождат с огромно уважение и деликатност към интелектуалеца отсреща.). Ще ти дам много експириенс и найри (паричната единица в играта – заимствана от нигерийците) за таз работа, но няма да фигурира официално никъде в твоя акаунт* (Акаунт – В един акаунт може да има много герои, принадлежащи на един и същи човек... Нещо като шизофрения – в един човек много хора... Глупава работа!).

    Тир се зачеса по ташаците, винаги си ги бараше като мислеше.

-         Виж, синко. Аз знам, че обичаш животни и кучета по особен начин. Затова, ако го направиш това за мен, ще ти дам Цербер.

-         Ама оня на Херкулес, който е!??? – очите му станаха на понички.

-         Ами... сега... Определено ще прилича на неговия. То и той си го харесва, нали не искаш Хари да се разтрои и да ни надуе главата с липсващото му пале.

-         Добре, съгласен съм! Пък и Фенрир си има нужда от дружка!

-         Браво, моето момче! Обичкам те!... по мой си начин.

    След кратката прочувствена сцена Один обясни на Тир случката и как Тор го е предал.

-         Сега искаш ли да те пратя по следите на това мерзко изчадие?

-         Не още, тате, искам първо да си приготвя багажа, да оставя храна на Фенрир, да полея цветята и да помоля съседката да ми наглежда иглуто, докато ме няма.

    Один изгледа сина си изпод вежди, но беше свикнал със странностите на боговете... Та нали самият той си играеше с костите на мъртъв сребърен мамут...

© Антон М Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??