Марк Златомиров и Яромир Сигрица

 Бъгави Богове

(MMORPG пародия)

втора част

   Фалосос бе транспортен кентавър, така бе програмиран, и за определена сума той превозваше товари из целия свят на боговете. Това значи, че на практика той знаеше къде се намира всеки град в играта. В подземния свят имаше един голям и пет по-малки. Всеки град имаше уейпортал*(Уейпортал – Голямо нещо, което се ползва за бързо пътуване на големи разстояния... Обикновено е безплатно...), но само в големите имаше терминал.

-         Фалосос, това с петте злато си беше жив грабеж. – мрънкаше Маву, седейки пред Венера върху гърба на кентавъра. – Не може да струва толкова много до най-близкото градче!

-         Стига ми надува главата. Аз вече съжалявам, че ви припомних моите функции.

-         Какви функции?! Та ти беше в същата посока... Това е все едно да ни таксуваш за това, че се прибираш в къщи.

-         Вкъщи!? – Възкликна Фалосос с възможно най-възмутения си кентавърски глас. – Да, права си... Само дето обикновено не се прибирам в къщи натоварен като обикновен кон! Ще е хубаво, ако даже си ми благодарна, че не ви таксувах двойно!

-         Но ти ни таксува двойно! – Възнегодува Венера.

    Фалосос присви невинно рамене и каза:

-         Икономическа криза, какво да го правиш, трябва да се живее някак си.

    Не след дълго тримата излязоха на главния път. Нямаше много трафик. По-голямата част от минувачите бяха някакви подземни богове нисък левел, все още развиващи се. Обаче всеки се засмиваше като подминаваше сладката групичка, две богини от горния свят омазани с прахоляк и сяра, и кентавър с изплезен език, който едвам се влачеше, защото имаше негативно влияние върху скоростта си заради адския терен. Дори сакат, недъгав, еднокрак и гърбав демон превозвач ги беше задминал и им се смя.

-         Не мога повече така! – викна Венера. – Аз слизам!

-         Съжалявам гълъбче, но докато не ви закарам нищо не можеш да направиш. Докато товара се превозва, носача и багажа му са имунизирани към всичко.

-         Изглежда това е единственият плюс... А ако може и да ни закараш преди да умрем от старост би било отлично! – Маву седеше със скръстени ръце и изтръпнал задник от 5 часовото яздене.

    Венера беше я прегърнала отзад и беше отпуснала нежната си глава на рамото й. Само това помагаше на Маву да не излезе извън нервите си. В този момент на Венера й хрумна един екзистенциален въпрос.

-         Защо няма начин да се предвижваме от точка до точка за по-кратко време?

-         Ама че си тъпа. – констатира Фалосос. – Нали точно така се озовахме в подземното царство!

-         Ъммм... Вярно... Аз таковата... Съжалявам. Знам, че не съм от най-умните...

-         Това всеки го знае, кажи нещо ново.

-         Млъкни бе чифтокопитно! – Чернокожата богиня не можеше да търпи някой да се държи така с любимата й. – Венера притежава много качества, които ти с конската си същност не можеш да видиш!

-         Като например какво?

-         Ами, като нап...

-         Ето ви най-накрая! – задъхан мъжки глас рече зад гърбовете им.

-         Кой пък е това? – изписка Фалосос.

-         Тор! – извика от радост Венера. – Ти дойде да ни спасиш!

-         Като ви гледам, май, смъртта наистина ще е спасение за вас. – с насмешка рече среброокия мъжага. – Спри, кентавре!

-         Ами не мога!

-         Заповядвам ти да спреш!

-         Ни мога бе! – пищеше Фалосос.

-         Не ме ядосвай! Първо теб ще убия, аз ти казвам. СПРИ!

    След като не спря и този път, Тор, извади своя чук и замахна към главата на кентавъра. За негова изненада чука все едно беше ударил плътна стомана и рикошира право в каската му. Удара беше достатъчно силен, за да го повали на земята в несвяст. Фалосос със затворени очи и треперейки от нервен тик, бавно минаваше покрай проснатия северен бог.

-         Маву, дай някакво въже. – възкликна Венера.

-         Защо ти е?!!

-         Не можем да го оставим тук така. Ще направим ласо и ще го закачим за нас, да го влачим до града.

-         Ти луда ли си?!! Та той иска да ни убие.

-         Ама като види, че сме го спасили ще размисли и няма да ни убие.

-         Много си тъпа, ама по дяволите аз те обичам и... Ето ти въже.

-         А, ей! – кентавъра се намеси. – Той е допълнителен багаж. Ще ви струва още три злато!

-         Чакай малко, трябва да е 2 и 50!

-         Той се опита да ме нарани, така че ще го таксувам по-скъпо.

    Докато Маву даваше парите на Кентавъра, Венера успя да направи ласо и да улови левият крак на Тор. Миг след това въжето се опъна и Фалосос затегли и огромният северен Бог. Копитата му се впиваха в посипаният със сажди път и оставяха дълбоки следи... Трябваше да им поиска повече. В това време мислите на Венера бяха заети с друго.

-         Дали ще е добре... – Тя гледаше безжизненото тяло на Тор и начина по който главата му отскачаше всеки път щом се срещнеше с някой камък по пътя. – Как бих искала да слезна и да му излекувам раните и да го целуна по устните... Ех.

    След около три часа групата пристигна в едно малко градче с име Хибулеле. Щом Фалосос стигна центъра имунитета на преносвача се премахна. Маву и Венера веднага скокнаха на крака и започнаха да си разтриват задниците. Кентавъра щом усети липсата на товар падна на дясната си страна и откърти. Тор от друга страна все така си лежеше на земята

неподвижен и с раздрани дрехи. Венера го приближи внимателно и се надвеси над него – не забеляза признаци на живот, но факта, че кръвта от раните на главата му продължаваше да тече ù даваше надежда, че е жив.

-         Маву, можеш ли да го излекуваш? Страхувам се, че може всеки момент да умре...

-         Пффф! – Въздъхна тежко чернокожата богиня - Та той се опита да ни убие, защо ти е да го съживяваме, остави си го така да му изтече кръвта и...

    Маву беше прекъсната от избухналата в ридания Венера. Малката богиня така надуваше гайдата, че дори в родилен дом можеха да ù завидят. Черната перла хич не искаше да помага на русия гибон, но Венера понякога можеше да е много убедителна.

    След няколко магични слова и еликсир излят в устата му, Тор отвори очи. Хвана се за главата и много дълбоко, и много жално изпъшка. Изправи се в седнало положение и се огледа.

-         Къде съм?!! Кои сте вие? Какво става?

-         Какво помниш последно? – зададе му в отговор въпрос Маву.

-         Ами... Лайна и някакви дяволи вътре. ... Аз ли съм ги изсрал? – и мъжът искрено се замисли върху този въпрос.

-         Не бе! Кой си, това те питам?

-         Ами, че т’ва, то не си ли личи. Не виждаш ли, че съм кентавър! Казвам се Фалозоз! Превозвам за пари, стоки и богове.

    Маву удари мощен плесник на мъжа.

-         А сега?

-         Аз съм дяволче игриво и се казвам аз Ливиро!

-         Хахаха, аз съм за!

-         Маву, моля теееее, върни го! Моля тееее!

-         Добре, добре, добре! Оффф. Ще трябва да му възвърна спомените, ама не всичките, или не по-добре да му сложим нови.

    Чернокожата пантера запретна ръкави. Изрече магически думи. Сложи лявата си ръка върху челото на Тор и започна да ровичка в главата му.

-         Маву, а може ли да му кажеш, че аз и той сме приятели? - африканската богиня кимна одобрително. Вени се зарадва. – Или по-добре му внуши, че сме любовници. Да, точно така. – богинята на любовта трепереше от кеф. – Не, не! Кажи му, че сме съпрузи!!! – Венера си захапа кокалчетата на десния юмрук от екстаз. Маву я погледна, като на животно болно от бяс. След което продължи делото си. – Не, права си! Съпрузи е прекалено. Не съм готова още да имам деца, пък и не ми се мият чинии... Знаеш ли, май любовници-приятели звучи най-добре.

    Пет минути по-късно Тор вече стоеше на крака. Венера се затича към него, той я хвана през кръста и страстно я целуна.

-         Скъпа моя! Липсваше ми. Пет години те чакам в тази дупка. Не е лесно да си миньор-роб-затворник. Но ти си дошла и си ме освободила, както ми обеща в нощта преди да бъда прокуден, и сега заедно ще отидем на горния свят. Один ме прогони тук, защото го видях гол, и защото знам, че е жена! Ще си отмъстим за неговото коварство... нейното коварство!

-         Обичам те! – Венера са разтопи в ръцете му.

    Маву се смазваше от смях встрани.

    Групата реши да пренощува в Хибулеле, а на сутринта да потърсят път за горната земя. Отидоха до местната гостоприемница, която се казваше: “Хана на Йух”. Когато си избираха стаи възникнаха два големи проблема. Фалосос трябвало да спи в конюшнята, защото бил животно и на жени им било забранено да спят с мъже в една стая. Такива бяха правилата на Йух. Венера беше бясна колкото Фалосос, дори може би малко повече. Тор я погледна мило, повдигна рамене и отиде в стаята си.

    През нощта, малко след 12 Венера реши да се промъкне в стаята на Тор. Облече розовата си прозрачна нощница. Взе бутилка вино и тихо отиде в спалнята на мъжа. Вратата беше затворена. Тя почука, обаче никой не й обърна внимание. Почука малко по-силно. Чуха се стъпки отвътре и вратата се отвори. Венера без да чака покана нахлу вътре. Остави бутилката с вино на нощното шкафче. Разголи тялото си и се нахвърли върху мощния мъж. Тор обаче се отскубна и рече:

-         Ам, аз току-що си блъснах една чекия!... Еми нали Йух ни каза, че мъже и жени не можело заедно, та аз импровизирах. Откъде да знам, че ще дойдеш!

    Лицето на Венера се изкриви в несъществуващо до сега женско изражение.

    Тир привършваше следобедния чай с възрастното NPC, което живееше в съседното иглу.

-         И, лельо Сирма, нали обещаваш да храниш моя мъник докато ме няма? – Тир беше отделил половината си ден да я убеди, че няма нищо страшно в това да храниш съществото, отхапало ръката на най-великия воин в играта.

-         Добрееее, добрееее! – Сирма беше прегърбена старица даваща безплатни еликсири при изпълнението на един страничен куест в околностите и ù беше писнало цял ден да слуша машинния глас на тъпоумния бог. Самата тя имаше няколко различни вида цветя, които бяха по-умни от него. – Казах ти, че ще нахраня звяра ти.

    Горката женица дори не подозираше колко буквално ще изпълни това си обещание...

    Тир с усмивка на лице напусна иглуто на NPC-то. Мина покрай Фенрир. Плесна един шамар през муцуната му.

-         Да слушаш ей!

    Нереално големия вълк започна да джафка разярено и да хвърля лиги. Мъжа стоеше спокойно отсреща му, защото се намираше зад червената линия, която маркираше предела на магическото въженце държащо домашния му любимец.

-         И аз те обичкам! Ще ми липсваш! – Тир с опакото на ръката удари и от другата страна муцуната на Фенрир. – Да не се сърди другата бузка. ... Чао, чао!

    Едноръкия воин отвори един всмукващ вихър*(Всмукващ Вихър – Колкото и еротично да звучи, това е просто глупав начин на авторите да кажат „телепорт”) с който да се прехвърли в тронната зала на Один.

-         Готов съ... – Тир замлъкна.

-         Ако обичаш мини през магьосника на гилдията да ти настрои всмукващият вихър... – Один махна величествено с ръка, но точно преди Тир да затвори вратата се провикна – И после ми донеси едно руло трипластна тоалетна хартия, че тази май няма да стигне!!!

    36 минути по-късно двамата седяха в истинската тронна зала и обсъждаха подробности около изпълнението на куеста.

-         ... да-да и ще ти помогна в намирането на легендарния мамут, и ще ти подаря цербер. Айде пътувай към подземното царство вече! – Один отвори портал под формата на кофчег. – Странно! До сега човека просто изчезваше. Сигурно е някакъв бъг. Предполагам, че трябва да легнеш вътре.

    Тир в разрез с очакванията се беше зарадвал. Дори с усмивка на лице легна вътре и след като повелителя на севера затвори капака... нищо не се случи.

-         Е що не пътувам?!! – попита Тир.

-         Ами не знам. Чакай ще пробвам пак. – Один отново затвори ковчега, но уви никой за никъде не отпътува. Тогава главатаря на “Северни Кости” изрече пак заклинанието. Този път се появи един дебел масур.

-         Сигурно трябва да го изпуша?!! – умислено рече едноръкия воин.

    Тир си пафкаше полека, а Один го гледаше умно и завистливо.

-         Пътувам! Пътувам, чувеееек! Даааааааа. Усещам гооо! Аз пътуваааам. – започна да вика воина след като изпуши целия масур. – Фииииуууууу!

-         Нещо не е наред тука! Не ми се вярва да пътува. Мисля, че ме лъже. Чакай да се оплача от заклинанието.

-         Аз летя, чувек, летя към подземното царство! Фиииииууууу. – Тир тичаше в кръгчета с разперени ръце.

    Один отиде до бюрото си и взе слушалката на червения телефон без копчета.

-         Адмодуховете ви благодарят за обаждането. – говореше приятен женски глас. – Моля изчакайте няколко минути преди някой агент да приеме обаждането ви. – зазвуча мелодийка.

    Один седеше и чакаше... И чакаше, и седеше... И после лежеше. После пусна на спийкърфон и почна да си прави опити. Откри, че в зависимост от мястото в тронната зала на което се намираше, като отваря портал се появява различно нещо... Оказа се, че повечето „неща” са тропически растения, които бързо измръзваха и оформиха малка ледена джунгла. После „случайно” за четвърти път се опита да отвори портал на мястото на което пускаше масури, а след това се появи и собственика на ковчега, един симпатичен и любезен тип с вид на вампир, и тримата почнаха да цъкат карти. По едно време GSM-а на Дракула, така се казваше пича, звънна.

-         О, моля да ме извините уважаеми господа. – каза той с трансилванският си акцент – имам спешно повикване.

    Той се изправи грациозно, направи величествен поклон и се отправи към ъгъла на тронната зала. В този момент мъчителната мелодия от спикърфона замлъкна и се чу познатият женски глас.

-         Благодаря ви за търпението, свързвам ви с адмодуха отговарящ за вашия район.

-         Крайно време беше. – смутолеви Один и остави Тир на пода да си играе сам с проклетите карти. – Ало?!!

-         Ти си ало! – отвърнаха на бога.

-         Моля?!!

-         Ало!!!

-         Ало?!!

-         Алоооооо!!!

-         Какво подяв?!!... – Один вече леко се дразнеше. – Ало де?!!

-         Алууууууу!!!

-         Е, няма ли да кажеш нещо най-накрая?!! – беснееше бога.

-         Нещо. ... Най-накрая. ... Буахахахаха. Алууууу! – някой сериозно се размазваше от другата страна.

    Повелителя на севера от яд счупи слушалката в бюрото, но смеха продължаваше да се чува. Какви са тези магии? Що за адмодух ще се гъбарка така с него?!! Мъжа огледа телефона. Някой се смееше, но определено не идваше от апарата. Один се обърна и забеляза Дракула да стои в ъгъла смеейки се. Бога се доближи. Типа приличащ на вампир говореше по някакъв модерен телефон тип GSM.

-         Алууууу!!! Хахаха! Алууууу!!

    Северния лорд се почеса спокойно под носа и с цялата си сила заби юмрук в ченето на трансилванеца. Дракула изтърва GSM-ката си и падна в несвяст. Получи се малко кофти, но пък да не се казваше Один ако позволеше на някакъв напушен адмодух да се подиграва с него! Ефекта от тревата вече си заминаваше, когато Дракула измуча, хвана се за главата и бавно отвори очи.

-         Божичко! Нищо не виждам! – изкрещя истерично той – Леле майкооо! Тумор, оток,  полиевкимия, епилептичен припадък! Неееее! Сляп съъъъъм.

-         Млък бе панико! – Один му зашлеви звучен шамар от който превръзката на очите на Дракула падна.

-         О! Небеса! Виждам отново, какви красиви цветове... Предимно студени. Какво стана? А да, обслужвах един геймър*(Геймър – Няма нищо общо с движението за права на гейовете. Няма нищо общо и с движението за отнемане на правата на гейовете. Това е просто наречие за човек, който играе игри...), когато припаднах... А припаднах ли? Да, разбра се, че припаднах, но от какво? – Дракула замислено се почеса по брадата и отокът получен от удара внесе просветление в живота му – Ах тиииии!

    След кратък спор, Один успя да убеди адмодуха, че е бил зверски напушен и си е негова вината, че налетя на една от статуите на северния повелител намиращи се в тронната зала.

-         Честно ти казвам беше много странно да те гледам как се биеш със статуя и накрая да загубиш битката.

-         Добре спри, стига ми толкова информация. – вампира се хвана за ченето. – Деба, всичко ми се е случвало, ама да ме нокаутира статуя ... хахаха ... това ми е за първи път! – след кратка пауза за смях, Дракула продължи. – Добре, я ми кажи сега какъв ти е проблема?

-         Ами магията за телепортиране в подземното царство не работи.

-         Как така?

-         Огледай се. Цялата тази ледена джунгла около нас е продукт на 20-30 пъти изричане на магията. Твоя ковчег се появи първи. Забелязах, че като я изричам на различни места се появяват различни неща. Спомняш ли си масурите? Е, те също се появиха в резултат на заклинанието.

-         Сериозно?!! – Дракула някак си живна изведнъж. – Я ми покажи!

    Один застана на нужното място и след като изрече магическите думи, хоп, се появи една бухалка масур. Адмодуха зяпна с отворена уста, дори му потекоха лиги. Посегна да го вземе, но Тир със своята светкавична бързина на кален воин го изпревари. Дракула се ядоса и се накани да го вземе със сила, но варварина се оказа доста коварен и напъха масура в гащите си отзад.

-         А, отврат! – адмодуха се погнуси и няма как, отказа се да бърка в задника на Тир, беше страшно да открие нещо друго, някое неочаквано късметче. – Гад!!! Один веднага направи друг!

    Стареца изрече пак магията и, хоп, се появи зайче. Всички го гледаха много учудено докато то си подскачаше из залата.

-         Не си застанал на правилното място!!! – извика Дракула.

-         Напротив, там съм.

    След още един опит изникна още едно зайче, обаче тоя път мъжко и то веднага надуши женската. Дракула почервеня от яд. Извърна главата си към Тир, който през това време си пафкаше, докато не го гледаха. Като забеляза, че адмодуха се взира в него направи същия номер с гащите, ама този път отпред, за по-бързо, но не беше помислил, че коза бе запален.

-         А, о, а, пари, пари, гориии!

-         Така ти се пада, егоистична гад! Мръсник! Мразя те!... Один, къде викаш, че трябвало да отиде тоя? А, в подземното царство! Много добре! – адмодуха разтвори въздуха с ръце и вътре в получилата се дупка се виждаше кода на играта, зелени падащи букви, числа и знаци. Той бръкна с двете си ръце вътре, премести нещо на някъде и затвори прозореца. – Сега магията ще действа по нов начин! – в думите му се усещаше злорадство. – Като ритнеш десет пъти по задника желания обект и той пропада в подземното царство.

    През това време Тир вече беше допушил бухалчицата си и едновременно се хилеше на 20-тината трупа на дяволи, някой от които плуващи в серна яма и плачеше от болка, разтривайки задника си.

-         И сега какво? – зададе си сам въпроса Тир оглеждайки мястото където Тор почти беше качил левъл.

    Едно от мъченията в ада е, че тревата има нулев ефект – нямате си на идея колко хора е докарал до лудост този факт! Напълно отрезвен, Тир тръгна по следите оставени от жертвите му. По пътя му се изпречи една ниско левелна дружина от 8 души, които си помислиха, че понеже са много ще успеят да му вземат предметите сред които и изключително рядкото апаратче за говорене... Секунди след това на мястото за съживяване стояха 8 полу-голи нисколевелни бога и коментираха как Тир бил чийтър*(Чийтър – измамник. Човек, който използва непозволени от правилата на играта методи за да придобие предимство пред другите играчи) а майка му - лека жена.

    Най-полезното, което беше намерил в предметите на дружинката беше карта на подземното царство, ако не броим релефните презервативи. Тир се качи на най-близкия хълм и огледа местността. Прецени на картата къде се намира и започна да мисли на къде биха отишли Тор и компания. След дълъг размисъл война реши, че е най-вероятно да са се насочили към най-близкия град, а това според картата бе Хибулеле.

    Точно в седем часа сутринта до главата на Тор зазвъня някакъв бесен будилник. Мъжа се опита да го тресне и да продължи да спи, но часовника се отмести. Северняка отвори с мъка сънните си очи и забеляза как някакво малко демонче държи будилника. Тор замахна пак, но гадинката пак се извърна от удара.

-         Майка ти ще еба, малка твар безполезна!

    Тор стана от леглото и подгони демончето.

    Преди да го хване успя два пъти да изрита единия крак на масата, като единият път кутрето му се заметна наопаки, един път се спъна в прага между банята и тоалетната, и си цапардоса главата в каменният под и 3 пъти щеше да се удуши на простора на терасата. Накрая останал на половин живот успя да докопа демончето и му причини неща, които е причинявал само на малки пухкави животинки в детството си. Слава богу в тоалетната имаше еликсири за кръв и се напълни. Изкъпа се, избръсна се, изсра се... Изкъпа се отново и между другото лъсна една за добро утро – така де – не е като Венера да беше наоколо!!!

В този момент Венера се промъкна гола-голеничка в банята, а Тор като я видя успя само да смотолеви.

-         Ам, аз току-що...

    Лицето на Венера се изкриви във вече съществуващо женско изражение.

    След около час тримата бога бяха готови. Седяха долу в механата и чакаха да им сервират закуската. Ханчето било олинклузив*(Дума използвана да се оправдае безграничното наливане с алкохол, само защото бил включен в цената и ти така и така си си платил – сега няма да оставиш на другите алкохола който би могъл да бъде твой... Желязна логика!), така че що да не се възползват. Проблема бе, че персонала се състоеше от цели три същества и трите дяволчета - братя. Рецепциониста-камериер-пиколо Йух, келнера-готвач-барман Кашат и В.О.З.(всички останали задължения) Акшип.

    Закуската дойде половин час по-късно. Омлет от яйца на демончета гарниран с варени малки демонски кренвиршчета. Маву отмести чинията си по-надалеч и изпи една колба за живот вместо закуска. Венера не се сдържа и си изповръща червата под масата. Тор нагъна яко яденето, мляскаше и говореше на кренвиршите:

-         Нека ти твар гадна! Яко ли ти е?! Ще ме будиш в седем ти...

    Единствено Фалосос липсваше, но него не го пускаха в механата защото бил полу-животно и той си седеше сам в обора където...

-         Ооохх! По-дяволите! Как можах да падна толкова ниско? – Фалосос се тюхкаше застанал пред прясно сервираното му сено и се опитваше да не мисли за кобилата, която беше заминала току що. Вечерта беше ял някакво странно сено с някакви гъби в него от което му се завъртя главата и преди да се усети се сваляше с нея а накрая... – Ааааааааааааааааааааааааааааа!

    NPC-то препусна с всичка сила към реката Стикс, за да измие вонята от своето съвършено тяло. Точно в това време в двора на хана влизаше еднорък войн и Фалосос се блъсна в него с пълна скорост и отскочи назад от удара. Разтърси глава и се притесни дали не е утрепал някое божество, но като погледна към мястото на сблъсъка видя, че богът стои непоклатим и в пълно здраве и това вбеси и без това нервният кентавър.

-         Ей! Да не си и сляп бе? Гледай къде ходиш! За малко да те пребия... Добре, че отскочих навреме!

    Тир се доближи до Фалосос и го огледа от всички страни, дори го подуши. Кентавъра се учуди, обаче за да не нарани чувствата на непознатия бог и той го подуши. Не беше наясно с културните ценности на непознатия, но беше чувал, че тези които се подушват се и лижат. Имайки в предвид тази информация Фало си затвори очите и лизна с края на езика си бузата на Тир. Война моментално отскочи назад и се хвана за бузата си сякаш са му я проболи с меч.

-         Какво си позволяваш?!! – извика Тир. – Няма да правя секс с теб, та ние дори не си знаем имената. ... Аз съм Тир между другото!

-         Добре защо все на мен ми се падат откачалките. – промърмори сам на себе си кентавъра.

-         Аз така като гледам си NPC. При това чаровно. До сега никога не съм бил с харит. Може ли да те обяздя?

-         Моля?!! – изпръхтя Фалосос.

-         Ще си платя за ездата!

-         Никога! – гордо отвърна кентавъра. – Не се продавам.

    Пет минути по-късно Фалосос припкаше с Тир на гърба си сред някакви червени чукари и скали. Война беше прегърнал през гърдите кентавъра, а главата си подпрял на рамото му. Лицето на харита беше мрачно и в очите му можеше да се прочете: “Всички си имат цена! П.П.: Деба!”.

    Най-накрая парите за забавление на Тир привършиха и той прошепна нежно на ухото на Фалосос.

-         Красиви кентавре, би ли ме откарал обратно до ханчето на Йух?

    Кентавъра се почувства едновременно поласкан от нежният тон и комплимента, но и отвратен от запотеното божествено тяло – еротично проснало се върху изискания му бляскав гръб.

-         Разбира се, но първо парите... – Фало се измъкна чист пред съвестта си чрез този гениален план.

    Тир му подаде 35 златни монети и той препусна освежен към ханчето в центъра на Хибулеле.

-         Може ли да ми кажеш името си? – рече Тир преди да слезе от гърба на кентавъра.

-         Фалосос! – Без да се замисли отговори NPC-то, гледайки прекрасното си злато. – Ако ти потрябвам пак, ще ме намериш тук в ханчето. Ако съм излязъл на някъде, просто влез вътре и питай за Тор, Венера или Маву. Някой от тях тримата все ще знае къде съм се дянал.

-         Аха... Ясно! – хладно отвърна Тир. – Ами чао за сега. Аз отивам да се подготвя за... Няма значение. Ще се видим скоро, по-скоро отколкото очакваш.

-         Ще те чакам.

    Час по-късно Фалосос, който си хрупаше сушени гъби в конюшната усети мирис на пушек. Още дъвчейки изкочи на вън крещейки, че гори. На двора Акшип го обля с кофа лайняна вода. Всъщност ханчето гореше и трите дяволчета се бяха наредили на верига и черпеха вода от външният кенеф за да загасят пожара. В подземното царство нямаше кладенци, още не ги бяха измислили там. Акшип като чу, че някой гори, без да се замисли изля лайнената вода в отчаян опит да спаси поредната жертва на огъня. Фалосос се закова на място и невъзмутимо повърна каквото беше нагълтал от лайнената вода заедно с гъбите. Като привърши, хвърли един поглед на Акшип, изпълнен с неприкрита доза обвинение.

-         Благодаря! – Каза той язвително и се запъти за пореден път към реката с провлачена крачка.

-         Кентаврееееееееееееееееее!

    Фало погледна отегчен към източника на този дразнещ шум. Венера препускаше с всички сили към него, а по петите й беше Маву, която пускаше забавящи магии на Тир. Най-отпред със заклинание за скорост се носеше Тор.

-         Бързо! 8 златни монети да ни махнеш от тук!

    Преди да успее да възрази, тримата се бяха накачурили върху него и им се пригади от миризмата. Пръв се освести Тор.

-         Ще е хубаво ако от време на време се къпеш. – Намекна съвсем деликатно на Кентавъра.

-         Млък бе, картоф! – Кресна му вече губещият търпение харит. – Слез се бий с едноръкия зоофил, като не ти изнася миризмата!

-         Ъъъъъ... – Тор се зачуди как да се измъкне от неловката ситуация. – Извинявай?!?

-         Да, да, да.... ОК. На къде?

-         На някъде, само не спирай!!!

-         Значи към реката, за да се изкъпя!

    В това време Тир ги настигна и се почеса по главата в почуда как да свали жертвите си от гърба на красивият кентавър без да го нарани. Обаче това му бе по-малкия проблем. Фалосос с целия си биномен*(Биномен – Нещо създадено от две неща... Например Водка с Портокалов сок е биномен продукт.) мозък скочи в реката заедно с тримата бога. Тир не можеше да плува и хитростта на кентавъра го раздразни, но и възхити.

-         Тор, малко баня викаше, че ми трябва?!!

-         Да! – ядосано рече среброокия мъж и натика главата на харита във водата.

-         Плюв, плюв... Тъпанар! Нали ако се удавя вие тримата ще останете залепени за гърба ми!

    Тор веднага си прибра ръцете в джобовете и на лицето му изплува невинна усмивчица.   

    Тир огледа внимателно обстановката и след продължителен размисъл реши, че може да използва моста. С няколко божествени скока той пресече реката и пресрещна мокрия кентавър заедно с боговете на гърба му. Бръкна си в гащите да се почеше, като за добре свършена работа. Изрече заклинание за телепортиране и заедно със себе си взе и жертвите.

    В това време Один заедно с Адмодуха – вампир, качваше умението си за „тройка” заедно с една от по-хубавите нови северни богини... Не е истина какви неща правят някой герои от женски пол само и само да се докопат до някой мижав артефакт. Това занимание обаче беше много сложно, защото Дракула си мислеше, че да поливаш с кръв жени е секси. “Леката” богиня това не го разбираше, то и Один не го разбираше. По тази причина владетеля на Асгард реши да си поговори с адмодуха по тази тема.

    Докато Один се опитваше да обясни ситуацията с кръвта на новия си другар, в тронната зала с много силно “ПУК” се появиха Тир, Фалосос плюс тримата бога на гърба му Тор, Маву и Венера. Голата жена на пода, обляна в кръв, като видя новопоявилите се пет души подскочи рязко и надигна алармата, викайки и махайки с ръце. Фалосос и компанията му виждайки такова чудо започнаха да викат и те. Кентавъра се надигна на задни крака и зацвили. Двете богини на гърба му се стовариха на пода, но Тор упорито се държеше за шията на харита и викаше като полудял. Венера стоварвайки се на земята припадна, а Маву си изповръща червата. През това време Один се разсея от виковете и си загуби мисълта. Само Тир се разцепваше от смях отстрани.

    Малко по-късно виковете утихнаха, защото на никой не му остана глас. Обляната с кръв богиня си взе екипировката и се изниза от тронната зала.

-         Какво беше това?!! – прошепна с гърлен глас Тор към “баща” си. – Правите секс докато някой не умре от кръвозагуба ли? Това е някаква нова, извратена форма на некрофилия, ли е?

-         Видя ли Д-и!? – обърна се Один към адмодуха. – Никой не го схваща! Но хайде това по-късно ще го обсъдим. Сега! ... СЕГА! Аз ще се отърва от този бунтар и неговата жалка свита.

-         Уат да фак*(Уат да фак – What the fuck – WTF – Буквално преведено означава „Изворна минерална вода”. Разбира се всеки изучавал английски ще ви се изсмее ако му кажете това и ще ви парира с второто значение на израза – „Какво по дяволите”. Вие не му се давайте и отстоявайте познанията си по английски, като ви разрешаваме да ни цитирате като надежден източник на достоверна информация!)?!!! – с характерна физиономия за израза промълви Фалосос. – Моля, моля. – харита престъпи напред. – Да знаете аз нямам нищо общо с тия богове. Аз съм само транспортно...

-         Мълчи магаре!!!

    Один направи магия и Фалосос застина, като статуя без да може, да каже нищо, единствената функция която му остана бе да си мърда очите. Венера и Маву тъкмо искаха и те да кажат нещо, но мълчанието е злато все пак.

-         Д-и това което искам е... – главатаря на “Северни Кости” се усмихна злобно. - ...е БАН*(БАН – Някой намират за много забавно да казват БАМ, но това е друга тема... Означава забрана за достъп до даден ресурс, който в случая е вселената на играта.)... и за тримата заговорници. Да им дойде акъл в главата.

-         На какви основания ще им дам бан?

-         От къде ли да започна... Трева, секс с божества, кръв, много кръв...

-         Добре, добре! Вече се обаждам на бурканите*(Поредната глупава хрумка на единия от авторите... Но като цяло бурканите са правните органи в играта. Нещо като куките в реалния свят.).

    Тор хич не остана очарован от тази идея. Трябваше да мисли бързо. Някакъв изход от ситуацията и точно по средата на мисловната си дейност забеляза костите на сребърния мамут.

    Изведнъж до прозорците, през които се виждаха величествените Зимни Планини, се появи тежко въоръжен космически звездолет, познат сред боговете, като митичната желязна птица. Летателната машина се обърна с носа си към прозорците и без да се церемони премина през тях с гръм и трясък. Отвори се врата отпред, спуснаха се стълби и отвътре се показаха роботи. Те застанаха на първото стъпало и се телепортираха до Дракула.

-         Милорд, на вашите услуги. – с механичен глас рече едната от машините.

-         Чакай малко! Защо ми разбихте терасата, след като можехте да се телепортирате вътре? – започна да се възмущава Один.

-         На мъж ли ми се правиш?!! – робота прасна един шамар на бога. – Други въпроси?

-         Маву до сега не бях виждала реални буркани. – прошепна Венера.

-         Нито пък аз.

-         Защо ли ги наричат така? Дали е защото имат цилиндрична стъклена глава,... която има капачка? Ти как мислиш?

    Тор отвътре усети, че това е крайно подходящ момент да грабне костите, с които да изнудва Один.

-         Д-и, хайде де кажи си присъдата!

-         Не бързай толкова! – провикна се Тор, учуден, че все още може след цялото викане до преди пет минути. – Виж какво държа в ръцете си!

    Всички в тронната зала се обърнаха към русия мъж, който държеше сребристи кости на животно. Тир, който до сега се смееше изведнъж млъкна. Нещо в него се пречупи, дясната му вежда неестествено много щръкна нагоре и бавно, със злоба си обърна главата към шефа си.

-         Аз цяла година търсих това животно!... Ще те убия!!!

    Без да мисли повече Тир побягна към Один.

-         Стой мирно! – изрева му робота, който преди малко се опълчи на повелителя на севера.

    Голяма грешка. Тир мина през него, като през малка гара с думите: “На мъж ли ми се правиш?”. Отряда буркани виждайки как сержанта им бе направен току що за скрап, цялостно се нахвърлиха върху едноръкия воин.

    През това време няколко други робота престъпиха към Маву и Венера.

-         Моля, последвайте ни! На вас бе хвърлен бан за няколко дена, който вие ще трябва да излежите във въздушния затвор.

-         Няма да стане! – рече чернокожата богиня и призова два земни елементала. – Вени бягай, аз ще ги задържа!

    Богинята на любовта тръгна да бяга, когато видя, че Один заплашително вдигна ръце срещу Тор. Тя се спря. Не можеше да остави любимия си в беда. Имаше само миг за действие, само за едно заклинание. Първата магия, която се сети бе “Обладание”. Това би й позволило да се всели в Один за няколко секунди, за да може Тор да избяга.

    Магията на Венера придоби формата на лилава сфера и полетя към Один.

-         Я, петаче! – възрастния мъж се наведе да вземе паричката.

    Сферата мина над него. Удари се в стената, рикошира и полетя към тавана, после се удари в полюлея, един лъскав щит, трона, в един от бурканите, те са имун ту мажик*(Имун ту мажик – ударението на „мажик” може да го сложите по свое усмотрение в зависимост от кой район на България сте. Означава, че не подлежите на омагьосване – не ви ловят магии, уроки и лошо око. С няколко думи: не е нужно да ви леят куршуми!), докато не порази накрая Фалосос.

-         Уат Да Фак!?? – пак си помисли кентавъра, но този път без характерната за израза физиономия, защото не можеше.

    Тишина. Това бе останало след събитията протекли преди няколко часа. Само това. Помещението трудно би могло да се нарече тронна зала вече. Тук цареше хаос, в центъра на който се намираше Фалосос. Кентавъра стоеше, като препариран, без да може да мръдне.

    След още определено време магията започна да отминава. Първо харита раздвижи дясното си копито после лявото. После започна да подскача. Доволен, че пак има контрол над тялото си се усмихна облекчено. Най-накрая всичко свърши. Противните богове с които бе обвързан до скоро бяха откарани във въздушния затвор да излежават своя БАН. Дори онази пачавра Венера вече я нямаше. Абсолютен Хепи Енд*(Хепи Енд – Възможно най-глупавият начин по който може да свърши един претендиращ за качество разказ!!!)!

-         Ти кой наричаш пачавра бе!?! – думите излязоха от устата на кентавъра.

-         Какво става? – помисли Фалосос, искаше да го каже, но не можа.

-         Какво става е добър въпрос? – устата му си говореше сама. – Първо няма да говориш така за мен. Поне не в мое присъствие.

-         В чие присъствие? – отново никакъв звук, само мисли.

-         Аз съм Венера! Нима вече ме забрави. Моята обладаваща магия порази теб, но тъй като бурканите откараха тялото ми аз не можах да се върна.

-         Ама ти сериозно?!! Нееееееееееееееее!

-         Стига вика!

-         Аз не викам, не мога. Ти управляваш устата ми.

-         Тогава престани да го мислиш. Дразнещо е!

-         Махни се, моля те!

-         Трябва ми моето тяло. ... Прав си. ... Отиваме да спасим Тор, мен и Маву!

-         К’во?!! Ти нормална ли си?!! Аз управлявам тялото, без устата де, но... Няма да ходя във въздушната крепост на бурканите. Аз си отивам в моята горичка на юг.

-         Аз съм гей! Ша-ля-ля! Аз обичам да обяздвам кобили, тоест жребци...

-         К’во? Не не не! Престани!

-         Това е само пример за това на какво ще прилича твоя живот, ако не отидем да спасим моите приятели и мен.

-         Деба! Мразя те!

-         Аз пък те обичкам!... Да тръгвамеееееееее!

... но това е съвсем друга история...