25.10.2022 г., 6:59

"Българин да се наричам..."

1.7K 6 38
1 мин за четене

       

         В мола: долу пред супера точно, срещу касите, отвън, до колоната има количка. С надпис "За бежанците от Украйна": в нея хората оставят покупки всякакви - консерви, бисквити, шоколади, брашно, захар, спагети, ориз и т.н. Пазаруваш и купуваш още нещо, излизаш и го оставяш в количката.

         Излизам и минавам, три момета циганета стоят до количката. Отдалечавам се и минавам леко отстрани да видя това ли е, което си мисля. Да. Двете по-едрите са застанали като защитна стена да не се вижда от касата, дребната пред тях взима от количката и слага в раницата. Срещу тях на пейката седят възрастни циганин и циганка и наблюдават. Охрана не се вижда по целия етаж. Времето е мъртво: неделя по обед, малко посетители.

____________________

 

          Днес се прибирам, чантата срязана отзад долу в ъгъла. Нося я на лявото рамо. Пътувала съм няколко пъти с трамвай. Контингент - шарен, от Западен парк.

 

____________________

 

Или трябваше да напиша ромки, за да не съм расистка?

 

 

*********************

Щрихи от деня

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ИнаКалина - благодаря! "емблемата" е ключовата дума, и идеята ми!
  • сигурно не могат да четат, затова.. някои казват, че са жертва на прехода; битова престъпност има навсякъде, лошото е когато стане една от емблемите на обществото
  • Благодаря ви!
  • С малко думи много си казала. Изводите всеки може да си ги направи.
  • Всеки със занаята си!
    Като нямат банки и офшорки:крадат в натура!

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...