29.01.2008 г., 17:29

Българско лято

1.4K 0 2
1 мин за четене

Обилно слънце, задух, лепне кожата. Панелният кошер е замрял с широко отворени врати на всички клетки. Стоманата в стените мързеливо се протяга. Задушена от тежкия бетон, диша през тапетите в хола ми.

Сякаш всички са в отпуск.

Съседът ми отгоре псува някакъв "левак" от "скапаните англичани", но веднага бива заглушен от виковете "Гоол!", избълвани от няколко тераси. Кратък, но шумен аплауз в кротката следобедна жега.

Някой пържи риба. Сигурен съм, че е цаца. Миризмата се навърта около гърлото на бутилката ми бира и изпотява мудния ми език до жадна соленост.

Виждам как комшията отсреща, космат, по потник, се готви да разреже диня. Жена му си дояжда таратора и отнася празното шише мастика.

Денят е сякаш вечен. Световното по футбол също. Уикендът е хилядолетие, пусто откъм хора. Само хлапетата долу ритат топка цял следобед. Не знам как тичат в тая жега, но крещят, та се не траят. Спорят кой от всички да е Бекъм. Баба Тинка регулярно ги навиква от балкона. Скоро ще изпрати и сина си Кольо да ги разгони. Той отново ще им вземе топката, те пак ще строшат стъклото на избеното му прозорче.

Режимът на водата освежава речника ми с псувни. Крещя ги високо на глас, когато отгоре съседът викне по "скапаните англичани". Надявам се жена ми да не чуе. И без това се сърди, че се разхождам само по слипове вкъщи.

Тя е оттатък. Чете Гьоте. И през пет минути ми крещи да намаля малко тая гадна чалга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгени Черепов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...