Влиза бай Кольо в общината правни въпроси да решава. Викат му, преди туй, наборите от махалата, да се не опитва, че само съд ще му помогне, и то, и таз не е знайна, ама не слуша, та сложи вехтото палто, тури една шапка и ей го там. Първо минава през портиера на входа - онзи му дума:
- За какво си? Аха-аха... Влизай, че след малко са в почивка!
И се насочва бай Кольо към първата врата, дето види. Отваря и иска сигнал да пуща - проблем със съседа имал, че вироглав бил онзи, ограда заченал да строи, та в бай-Колевия имот навлязъл и я вдига яка, масивна, цела крепостна стена...
- Тук не приемаме сигнали. Ние сме по данъците и таксите! - отвръща му се отвътре. Да се качи на третия етаж, упътват му, дванайста стая - общинската собственост де е. И тръгва нагоре завалията по стълбите, като отброява на всеки етаж по една цифра във възходящ ред. Първи... втори... трети... Бре, каква е таз двойка по стената... Кой да му каже, че най-долу му се вика партер. Почесва се леко, пък почва да влиза-изли ...