Имало едно време, далече, далече в Галактиката една малка планета, която много приличала на нашата Земя. И там, както и тук живеели човеци, животни и растения. И там, както и тук имало много природни блага и ресурси.  Ала най-голямата прилика помежду ни била в това, което наричаме власт. Големи размирици бошували на тази малка планета. Народът бил гладен, а царят алчен. Постоянно се водели битки от всякакво естество. Е, разбира се, приближените на царя нямало, кой да ги закача, най-много страдали обикновените хора, защото царят бил хитър и коварен.

"Много се грижа за вас и обичам всеки от вас!" - казвал той "Ето днес, отваряме този завод и в него, ще работят двеста от Вас!" , а подчинените му ръкопляскали просълзени в захлас.

И започвал да работи заводът, но това, което получавали работниците стигало едва да преживяват. Озверели хората започнали да се избиват един друг, а когато се изморили осъзнали, че да се бият, да се трепат, да се мразят няма кой знае каква полза. Поиступали се, превързали си раните, погледна ли се в очите. " Какво да правим?,попитал един човек, друг един човек ", "Не ме удряй, казал другият, нямам храна" , "Ние знаем, къде има!" Извикали останалите- в двореца на царя е пълно! Да вървим там!

И започнали нова битка, този път пред вратите на царският дворец. Хората стояли там и крещели:

"Царю, царю идват избори, а ние сме гладни!"

"Ха-ха"- смеел се царят" Идват избори, които, ще си купя! Ето вземете тази храна-казал той на придворните си- Занесете тези огризки на тези долу и им кажете, че ако гласуват за мен, ще има още!"

Така и станало! Занесли ги придворните, а хората с радост се затичали към тях. По-мъдрите викнали: "Спрете , хвърлят ви прах в очите" , но другите не искали и да чуят и отново започнали да спорят и отново се сили. 

Имало един човек, който стоял отстрани и наблюдавал случващото се. Дожаляло му да гледа как се избиват събратята му за тези трохи. Мислил, мислил, как да помогне, но нищо не му хрумнало. Тъжен и подтиснат от случващото се той тръгнал към планината, а там измежду вековните дървета имало един малък манастир с монаси. Потропъл човекът на портата и вратата се отворила.

- Какво търсите тук?- попитал един монах

- Искам да вляза да се помоля. Имам нужда от отговори и от помощ.

Монахът го пуснал да влезе

- Какво ви мъчи?

- Аз живея в царството. И всеки ден виждам, как моите събратя се избиват за трохи, а алчният цар продължава да вилнее и да се подиграва! А ето, че наближават избори и най-вероятно пак него, ще изберат, а така ми се ще нещо да се промени. Дайте ми съвет, моля ви, вие сте мъдри и не сте алчни.

Замислил се монахът, как би могъл да помогне на хората да се справят със злият цар.

- Ела, върви след мен!

Заобиколили постройката на манастира и се озовали в малка градинка, а там се разхождали няколко котки. Монахът взел един хубав мъжки котарак и го подал на човекът

-Вземи го и го кандидатирай за цар!

-Ама той е животинче, не може да говори камоли да взима важни решения!

-Нищо, ти го вземи и го кандидатирай, ние ще говорим от негово име! Само не казвай на никой за това и се приготви, много да ти се присмиват и подиграват.

Послушал го човекът и взел котката. Занесъл го вкъщи и предал заръката на монахът:

- Жено, уший на този котарак костюм, после, ще го водим на фотограф.

Така и станало. Пременили го, фотографирали го и останало само да му сложат предизборен лозунг. 

-Какво да гласи? - попитал човекът монасите 

-Напишете: Кандидат за цар- Котаракът Генчо! Желая храна, вода и някой който да ме гали! Ако ме изберете -Възнаграждение!

Направили му плакати, даже предизборна среща с избиратели, а хората идвали да го видят, защото за първи път имало плакати с котка без обичайното: "Търси се!

Злият цар така се смял,  когато разбрал за кандидатурата на котаракът, че сълзи му потекли, а изборите, то се знае били купени, нищо че всички гласували за симпатичният  котарак, който искал само храна и галене,  а в замяна обещавал възнаграждение! 

Спечелил царят изборите отново, но никой нежелаел да работи в заводите му и приходите започнали да намаляват. Давал той трохи на хората, но те толкова харесвали котаракът , че му носели всичко за да го видят  и да го погалят.  

Ядосал се царя и наредил да го намерят и да го хвърлят в зоопарка. 

Тръгнали подчинените и изпълнили заръката на царя. Хвърлили го в клетката на лъвът. 

-Ами, чувствай се като у дома си,  все пак си роднина, макар и в костюм! 

Ала царят подценил любовта на хората към котаракът . Изплашили се, че може да му се случи нещо, още по-лошо и отишли да го пазят в зоото. Стояли ден и нощ неотлъчно до клетката на лъвът и си направили барбекю с храната на лъвът.  Никой не искал да се връща на работа . Ядосан царя решил сам да отиде и да убие котаракът .

Влязъл в  зоопарка отишъл до клетката на лъвът и наредил:

- Отворете и ми доведете онази котка!

Отворили клетката, а от нея изкачил прегладнелият лъв и изял царя.