28.06.2015 г., 17:05 ч.

Цел 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
543 0 4

Вдигнах поглед и изтичах. Правех надпревара с времето. Оставаше ми малко. Заваля, забравих чадър. Подгизнах. Разгневих се. Продължих напред. Помахах за такси, подмина ме. Дотичах до спирка, автобусът не спря. Тръгнах отново пеша. Счупих токче. Преметнах чанта, скъсах дръжката. Разпилях документи, пред мен стана път от тях. Тръгнах по него и бързо вървях. Събрах всичко и отново вдигнах глава. Бях близо, толкова близо, че подминах целта  на бегом.

© Пламена Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Замисъла, който съм вложила не е свързан с жената, чрез нея "показвам" как улисани в заобиколилите ни проблени (представени тук с маловажни такива) подминаваме без да разберем своите цели. Но така както Вие сте го погледнали, да, просто жена.
  • Така е "трябвало"! Горе главата - !Жена!
  • Амии... просто жена!
Предложения
: ??:??