Вдигнах поглед и изтичах. Правех надпревара с времето. Оставаше ми малко. Заваля, забравих чадър. Подгизнах. Разгневих се. Продължих напред. Помахах за такси, подмина ме. Дотичах до спирка, автобусът не спря. Тръгнах отново пеша. Счупих токче. Преметнах чанта, скъсах дръжката. Разпилях документи, пред мен стана път от тях. Тръгнах по него и бързо вървях. Събрах всичко и отново вдигнах глава. Бях близо, толкова близо, че подминах целта на бегом.
© Пламена Христова Всички права запазени