20.03.2017 г., 22:19 ч.

Целувка 

  Проза » Разкази, Други
1274 0 4
4 мин за четене
Калина пое таблата с току-що изпечените целувки и започна да ги нарежда отпред на витрината. Тя вдигна погледа си и видя Златю да стои от другата страна на улицата и да ѝ маха с вестник в ръка. Бузите ѝ поруменяха и тя бързо сe обърна към касата на сладкарницата.
Златю беше бедно момче. През седмицата чиракуваше при един стар майстор, недалеч от тук. Почивните дни за едни, бяха времето, когато разнасяше вестници из града.
- Какво се е размахал този? – попита Мимето, докато забърсваше някаква
чаша.
- Носи ми вестник…Или пък иска целувки – отвърна небрежно Калина.
Като младото момче, сладкарницата също работеше в събота. Малкото, но кокетно помещение отваряше врати рано сутрин, когато Златю мяташе торбата, пълна с вестници, през рамо и тръгваше из града. Той никога не пропускаше възможността да мине оттам и да остави първия вестник на Калина. Тя пък винаги му завиваше няколко целувки в парче хартия.
След като приключеше с разноса в поверения му квартал, Златю се прибираше вкъщи – малка с ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Драгомир Лаброев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Капризите на съдбата »

14 място

Предложения
: ??:??