1.09.2018 г., 23:27 ч.

Целувката на Господ 

  Проза » Разкази
869 0 6
3 мин за четене

                                          
       Педиатричната болница във Филаделфия на петнадесети август 2015 година не беше особено оживена. Беше отпускарски месец и нямаше насрочени планови операции. Джоана Бейли - тригодишната дъщеря на Майкъл и Елизабет, от известно време не се чувстваше добре. Загуби веселия си характер, едното ѝ око се изкриви и започна да се оплаква от силно главоболие. Нощес болките станаха непоносими и момиченцето не престана да плаче. От спешното отделение ги насочиха към тази болница и така се озоваха пред кабинета на доктор Дейвид Смит – детски хирург-онколог. Целия преди обед премина в изследвания и сега родителите със свити сърца очакваха получените резултати от ядрено-магнитния резонанс.
         Най-после лекарят ги извика и помоли медицинската сестра да наглежда детето в коридора.
     -  Семейство Бейли, пристигнаха резултатите на Джоана. Положението е много сериозно. Тя е развила тумор на мозъчния ствол. Един много агресивен вид рак, който не подлежи на операция и ще се наложи само медикаментозно лечение.
        Майката започна да плачи, хвана с две ръце главата си и разпиля дългите си руси коси. Бащата с посърнало лице и безнадежден поглед успя в този трагичен момент да попита :
      - Доктор Смит, какви са шансовете на Джоана?
      - Господин Бейли, няма да ви лъжа, в света до сега има регистрирани около десет излекувани деца от тази болест. Аз не съм имал пациент с успешен изход. Все пак винаги има надежда, но трябва да се подготвите и за най-лошото.
       Вечерта след като дъщеря им заспа, Майкъл и Елизабет разговаряха, докато вървяха новините на телевизионния екран.
      - Трябва да имаме вяра, това е едно изпитание, но ние сплотени и така ще
сме готови да го посрещнем. Бог е милостив и няма да ни остави да се борим сами – мъжът говореше тихо, но с убеденост, после хвана ръката на жена си. В овлажнелите им очи можеше да се открие всичко – страх, болка, любов и надежда.
     - Майк, нещо говорят за папата. Нека чуем! – съпругата усили звука от дистанционното.
„ От двадесет и трети до двадесет и девети септември папа Франциск ще направи историческа визита в САЩ. Програмата му включва посещения във Вашингтон, Ню Йорк и Филаделфия: на Апостолическата нунциатура във Вашингтон, Белия дом, катедралата „Св. Матей“, Капитолия на съвместно заседание на двете камари на Конгреса, където ще говори пред конгресмени и сенатори, в централата на Организацията на обединените нации в Ню Йорк ще направи обръщение към 69-ата Генерална асамблея. В последния ден от визитата, папата ще посети Филаделфия и ще се срещне с епископите, участващи в Световната среща на семействата, ще говори пред изтърпяващи наказания с по-леки присъди в затвора „Фромхолд“. Накрая ще отслужи заключителната литургия за Световната среща на семействата на международното летище в града.“
        Двамата родители се спогледаха едновременно. Сякаш това беше един достоен отговор на молитвите им.
       Папомобилът се движеше едва-едва, заобиколен от дузина агенти на Сикрет сървиз, които вървяха пеша. Многохилядната публика изпълнила улиците на Филаделфия, крещеше, махаше с ръце и аплодираше светия отец. А той прав и усмихнат, изглеждащ като ангел в белите си одежди, правеше кръстове във въздуха към хората. В един момент колата спря, папа Франциск каза нещо на началника на охраната. Мъжът се насочи към множеството, преградено от кордон полицаи, протегна се към някаква жена с дълги руси коси, която държеше детето си в ръце. Взе момиченцето и го подаде на папата. Той го погали и целуна нежно по главичката. Тълпата при вида на този мил жест буквално експлоадира от възгласи на одобрение. После папомобилът бавно пое по улицата нататък.
        Нямаше по-щастливи хора от Майкъл и Елизабет, след като научиха резултатите от повторния ядрено-магнитнитен резонанс през октомври. Само месец след целувката на папата се случи нещо необяснимо. Туморът се стопи и от него останаха две малки кисти. Доктор Дейвид Смит вече даваше оптимистични прогнози за пълно излекуване. А семейство Бейли бяха убедени, че това не бе просто докосване от някой, пък бил той и водач на католическата църква, а целувката на Господ.

 

© Светлан Тонев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Katriona.
  • Аз вярвам в чудеса! Папа Франциск е благочестив, скромен и изключително достоен човек, вярвам, че той наистина е измолил Божието благоволение! Амин!
  • Благодаря, imperfect. Чудесата наиста се случват, но хората са склонни да повярват, едва щом ги видят с очите си.
  • Вдъхновение от реалния живот! Всеки от нас има нужда да прочете за нечие чудо... може би... за да повярва в своето! Поздравления!
  • Благодаря, Лидия, а най-хубавотое, че е истински случай.
  • Хубав разказ. Вдъхва вяра и надежда.
Предложения
: ??:??