Седеше срещу мен и изглеждаше така, сякаш е сърдита на целия свят. Във всякакви настроения я бях виждал, понякога ги менеше рязко за минути, но толкова буреносно изражение беше новост и за мене дори. А съм имал нерадостния шанс не веднъж да се сблъскам с гневните ù изблици, защото макар от не отдавна, станахме много близки приятели. И като казвам приятели имам предвид точно това – не гаджета.
Още когато кандидатствахме, а по-късно и когато разбрахме, че сме в една група, си паснахме страхотно, и докато се усетим, вече бяхме прескочили онзи момент със свалките и ухажването. Беше голяма сладурана, без съмнение, но просто нещата между нас тръгнаха в друга посока, и вече нямаше как да погледна на нея като обект на друго, освен на чисто приятелско чувство.
И нито за миг не съм съжалявал за тези ни отношения, защото тя беше най-искрения и точен човек, когото изобщо съм познавал. До този момент не бях имал подобно приятелство с момиче, и открих, че е страхотно, когато можеш да се чувстваш така спокоен и свободен, без никакви притеснения и недоизказаности, каквито рано или късно се появяват в една връзка между мъж и жена. Ето защо много ценях приятелството ни, и двамата знаехме, че за всичко винаги можем да разчитаме един на друг, а дори и да се случи да се посдърпаме за нещо, не беше кой знае колко сериозно.
От опит знаех, че ако започна да я разпитвам, може да стане още по-лошо, за това търпеливо изчаках сама да си каже. Имах неприятното усещане обаче, че този път се е случило нещо сериозно, и това ме тревожеше.
  - Братовчедка ми се жени – кисело обяви тя, и нервно се заигра със запалката на масата.
Продължих с изчакването, защото виждах как яда й набира инерция, а аз така или иначе още нищо не разбирах.
  - От малки сме като сестри, и естествено много държи аз да ù бъда кума – погледна ме, и явно забеляза недоумението ми, защото поясни – Виж, там е работата, че за кум са поканили сина на едно приятелско семейство, когото аз, меко казано, не мога да понасям. От дете.
  - Аха, значи стар семеен приятел от детинство – кимнах с разбиране.
Тя сякаш само това беше чакала, за да излее недоволството си.
  - Какъв ти приятел, не можех да го търпя от край време – един такъв спретнатичък, чистичък, ревеше за всяко петънце по дрехите си. А с възрастта това му качество придоби небивали размери – казвам ти, няма друг такъв педант като него, не знам, може и да е някакво заболяване. На човек не прилича!
  - Хм... – предпазливо започнах – но нали става въпрос само за едно кумуване? Все някак ще...
  - Много те моля – остро ме прекъсна тя. – Нали се сещаш, че това означава да прекарам сума ти време с него в пред сватбена подготовка, защото кумовете имат какви ли не задължения. Направо ще откача, представям си как ще ми прави забележки за всяко нещо, ще започнем да спорим, и ще настъпи истинска война. Познаваш ме.
Познавах я, да, и за нищо на света не исках да съм на мястото на този, на когото обяви война. Когато воюва, тя е истинска амазонка, влага целия си плам и енергия, а те хич не са малко. Но бях забелязал, че това се отнася за всичко, с което се захване.
  - Добре де, братовчедка ти не знае ли за това?
  - Тя е под влияние на цялата рода. Навили са си на пръста, че той е истинска божия благодат, и се опитват да ни сватосат от край време, не знам защо са решили, че именно той, а не някой друг, е най-подходящия за мен. И не престават да ми го натрапват.
  - Натрапват?
  - Уф, ами...нали знаеш, по разни семейни празници, събирания, излизания...Той вечно е наоколо, нали семействата ни са близки.
  - А той?
  - Какво той? Той цял живот е бил твърде изпълнителен и послушен, за да противоречи за каквото и да било.
  - И те ухажва, за да угоди на родителите си? Стига бе... - не издържах и се захилих.
  - Ако щеш вярвай! А дори не знам харесва ли ме изобщо. Не че ме интересува.
  - Гледай ти! – впечатлих се аз. – А ако си падне по някое момиче пак до техните ли ще се допита?
  - Сигурно... Не ме занимавай сега с глупости – отряза ме тя. – Ти си единствената ми надежда.
  - А?
  - Виж, ако им кажа, че си имам сериозен приятел и те представя на всички, сигурна съм, че ще ме разберат. Ясно е, че не мога да кумувам с друг, освен с гаджето си. Дори ще се зарадват, защото се боят да не остана стара мома, представи си.
  - А дали няма да е по-просто ако измислиш някакво оправдание и просто откажеш...
  - Абсурд, забрави! Казах ти, това ще я разстрои ужасно.
  - Но ние с теб не сме... - направих плах опит за измъкване, но тя ме прекъсна безпардонно:
  - И какво от това? Само ние ще си знаем и всички ще бъдат доволни. Може би дори ще бъде забавно, ще видиш!
После ме погледна с онзи поглед, който й гарантираше пълна и безусловна победа, поне що се отнася до мен, и допълни с измамна невинност:
  - Много те моля, миличко. Ще ти бъда благодарна цял живот.
От там нататък събитията ме понесоха шеметно и аз вече нямах думата за нищо, всичко беше в нейните ръце, а тя беше във вихъра си. Запознах се с бъдещите младоженци и с цял куп роднини, и смея да твърдя, че изиграх добре ролята си – бях одобрен и за нейно гадже, и за техен кум. Бях така зашеметен от всички напътствия и приготовления, че на самата сватба вече се чувствах съвсем изнервен и неадекватен, все едно аз бях младоженеца.
По някое време ме запознаха и с перфектния тип, леле, едва когато го зърнах разбрах какво е имала предвид- имах усещането, че е отделил специално внимание на всеки косъм от прическата си, преди да я вкамени щедро с гел, а ноктите му бяха така грижливо оформени, че чак се усъмних в сексуалната му ориентация. Не му е чиста работата, помислих си, но малко по-късно се убедих, че греша. Въпреки, че според мен в тоя случай ориентацията му също беше погрешна, защото явно смяташе приятелката ми за своя, и си позволяваше да се държи доста собственически. Това ме подразни страшно, никак не ми се стори да го прави заради нейните или неговите родители, май чисто и просто си падаше по нея.
  - Този тип наистина е голяма досада – казах ù със съчувствие, след като за пореден път осуетих опита му да танцува с нея.
  - Е, не бъди чак толкова краен – изненадващо за мен каза тя, усмихвайки се, и окончателно затвърди неяснотата в която тънех, по отношение на женското мислене и капризи. – Всъщност мога да изтърпя един-два танца с него...
  - Така ли? – попитах нервно с усещането за някакво новопоявило се чувство у мен, което никак не ми хареса – Ами да не преча, тогава.
Ами да, аз ревнувах, и бях по-разстроен от този факт, отколкото от самото чувство. Какво ми ставаше, да му се не види, та тя беше просто приятелче, нали?
В този момент чух смях и викове, и все още объркан и напълно неориентиран, изведнъж се озовах с булченския букет в ръце. Гледах и не можех да повярвам, че от всички тръпнещи от желание да го уловят край мен, точно на мен се падна тази чест. Идеше ми да потъна в земята, всички наоколо чудесно се забавляваха за моя сметка, а аз се чудех къде да дяна букета и се чувствах адски нелепо. И тогава, за капак, някой извика „горчиво”, и всички подеха възгласа, имайки предвид не младоженците, а този път мен и приятелката ми, която също изглеждаше много развеселена от ситуацията. Преди изобщо да мога да реагирам, тя ме прегърна и усетих устните й върху своите.
  - Ммм...не знаех, че можеш да се целуваш така – прошепна ми, докато аз все още бях омаян от вкуса на устните ù.
  - Мога и още как! – хванах я за ръка с мисълта, че не искам да я пусна никога повече – Дали да не започнем веднага? Имаме да наваксваме толкова много...