Ная. Жена на Харис. Била е много, много красива като млада, вероятно е била и добра. Сега, след третото дете приличаше на размазано руло Стефани, имаше огромни пъпки по цялото лице, обличаше се смешно за килограмите и за длъжността си. Защо тези жени слагат прашки на такива задници не знам. Баща ù Костас беше гепил 75 000 евра от хотел Елисеум , където бил счетоводител и беше купил дипломата ù по мениджмънт. Английският ù беше на ниво мой италиански. Ако трябва да съм напълно откровена, това е жената, която ме е малтретирала, унижавала, дори била, и от която ме е било най-много страх. Първите няколко седмици ревях по няколко пъти на ден. Не само аз - Валентина, Сорина, Станка, Адриана и всички от персонала роби виеха от нея. Само като видех да спира мерцедеса ù, спирах да усещам краката си, ръцете ми изтръпваха и не можех да кажа и дума, поне в началото. Не се страхувах да не загубя работата си, а от предстоящотот унижение или обиди, които ме чакаха за 5-те часа, които Ная прекарваше в хотела. Когато крещеше, цялото ù тяло се тресеше като желе, пъпките ù избиваха изпод пудрата и гласът ù гасеше всичко човешко в мен. Помня, че първият ми кошмар беше когато разбрах, че на външния бар (където работех) има мишки. Гледам я как излиза изпод фризера, минава през крака ми и се запилява под машината за наливна бира. Имам фобия от мишки. Изпаднах в луда паника, но край бара имаше около 8-9 души, седяха и пиеха, не гъкнах, но като видях как една друга лази до ръката на един американец, по стената нагоре, изпищях и побягнах навътре към ресторанта. Тя ми кряска "Не е нужно целият хотел да разбира, че имаме мишки, връщай се обратно там". Върнах се и прекарах 3 дни в ада в очакване на обезпаразитител (не дойде, дадоха ми капани за мишки), ходех с дълги панталони на 40 градуса жега на сянка, вързани с връв долу, че една се опита да лази по крака ми. Когато американецът си тръгна, написа в книгата за "Похвали" (оплакванията се късаха): "Имате мишки и плъхове, излагате персонала си на зарази и болести, излагате и клиентите си на опасни заболявания, третирате персонала си както не са били третирани и негрите в Америка по време на робството. Този хотел трябва да се затвори". Страницата изчезна секунди след като Ная дойде на работа (добре, че я копирах).

По Коледа дойде двойка лондончани, редовни гости на хотела. Искаха стая с вана, дадоха им 206, в която обаче от месец живееше друг редовен гост на хотела - Pit, които щеше да остане още 2 месеца. Изгониха го от стаята (Ная вика: "и без това пуши и не пие от нашата бира" ('щото беше 80 цента по-скъпа от съседното заведение). Та приготвиха стаята, сложиха нови пердета, всичко като за крал и кралица. Идват хората, жената пуска водата на мивката и от дупката на ваната започват да извират лайна. Интересна повреда. Жената се втурва с писъци надолу. Точно в този момент аз съм на вътрешния бар и правя портокалов скуош за няколко гостенки на Ная, та всичките лайна и помия започват да текат в скуоша и по мен. Викам аз тихо на Ная "ела, че нещо не работи парата на машината". Идва тя, съска колко съм некадърна и тъкмо да отвори уста да зее и лайната почват да текат върху нея. Тя почва да пищи. Аз казвам "Не е нужно да пищиш и всички гости да разберат, че по бара капят лайна, все пак са лайната на НАШИТЕ гости". Тя ме погледна, сви устни и ми изпука един шамар с пръстените по устата. Аз запазих достойнство. Но жената от 206 беше застанала точно пред бара да се оплаче за неизправността. Каза само "Не намирам, че повредата е фатална, намирам за отвратително обаче отношението ви към персонала. Искам моментално връзка с тур оператора си и искам да напусна хотела СЕГА". Ная хукна да я гони, лайната се стичаха по ушите ù, но съпругът от 206 беше слязъл долу и каза само "Тук смърди. Изнасяме се." Бръкна, извади 30 евро, даде ми ги и ми каза "Надявам се като се върнем през април, да не си тук, а да си при нормални хора". Той от къде да знае, че тук няма такива.

.................

Вчера бях в супер настроение, едно диско такова, даже си танцувах. I'm too young то worry. После... после си лягаш и почваш да се бориш с безсънието и да мислиш.

Та Ная идваше обикновено след закуската на гостите, хвърляше бебето Христос на някоя от масите, на която ядяха гостите, сменяше му памперса там без дори да сложи пеленка или нещо такова, после ми подаваше акото му да го изхвърля и накрая ми хвърляше и самото бебе. Христос беше ок. Като всяко бебе ме умиляваше, макар че един ден щеше да стане един Харис. Смееше се като бебе -  без задръжки, така както се и напишкваше. Един ден малкият си беше напъхал пръста в устата ми и Ная го видя и изпищя все едно е видяла крокодила от Акварума да лази из хотела. "Никога не го целувай. Може да имаш вируси". Аз я напсувах каруцарски на български и казах "Аз имам 6 годишно здраво дете, твоето е с грип от месец. Защо аз да не се страхувам от вирусите ви?". От тогава не го пипнах.

Колата на Ная беше най-мръсната кола, която съм виждала някога, а повярвай ми, видяла съм много. Всеки ден пътувам на стоп по 2 пъти на ден и дори колите за работа по полето са по-чисти. В нейната имаше дъвки по седалките, празни кутии от какви ли не напитки, мръсни памперси, семки, захвърлени закуски по земята, а децата бяха винаги облечени скъпо и много, много мръсно. Идваше с празен багажник, отиваше си след като изпразни хладилниците на хотела. Случваше се често гостите да ръфат стар селски хляб и да пият старо мляко, защото беше обрала всичко. Да не говорим че половината плодове заминаваха в тях и в майка ù - Анула. Тя, така да се каже, си пазаруваше от хотела, останалите "вземаха назаем". Всяка нейна мисъл, идея и действие ме хвърляха в противоречие: дали това беше един Fowlty Towers или просто Параграф 22. Униформите ни бяха черна пола или панталон, черна или бяла риза (да не се виждат татуировките). Отивам един ден не с риза, а с обикновена черна блуза, нищо особено.Очевидно тя не хареса циците ми в блузата и каза "Трауриш ли?". Аз мълчах. Наистина не знаех какво да кажа. "Иди веднага долу и поискай да ти дадат фирмено облекло". Отивам при счетоводителката, тя ме гледа изумяла и ми дава ЧЕРНА ТЕНИСКА - ХХХL. Зaчулиха ме и така и не рзбрах защо. Абе, тая жена не се знаеше какво говори. Идва един ден и минава като ураган покрай бара, кисела и отровна като ябълка от приказките. Кряска ми (край бара имаше 5-6 души). "Иди вземи двата стола до колата ми, но не оставяй клиентите сами". Аз изумявам. Обръща се и кряска пак "Веднага!!!". Пол, кротък алкохолик от Манчестър, отиде да вземе столовете и така разрешихме казуса. Тя обаче го гледа как оставя столовете и идва зад бара и започва да се пени пред всички колко съм тъпа. Пол ù казва "Госпожо, вие да не би да сте ходили да поплувате из аквариума си? Аз много харесвам тази дама и искам да се омъжа за нея, затова искам да не се мори и да носи тежко. Освен това в изречението ви имаше известно противоречие." Тя не каза нищо. Пол щеше да остане още месец. Накара ме курвата да си махна герданчето, че "годините на хипитата са минали". Как сега да ù кажеш, че е купено от нейния сувенирен щанд.

Освен да обслужвам бара, трябваше да обслужвам по 100 души на закуска и поне по 65 на вечеря, да прекопавам градинките, да засаждам цветя от време на време, да почиствам басейна, да боядисвам (лобито е боядисано от мен за два дни), да ходя до банките, да ходя да пазарувам, да нося чувалите с прането на хотела на ръка от и до обществената пералня, да се опитам да се досетя какво ù е в главата. Винаги обаче ме изненадваше. Един ден намери, че работата на камериерките е малко, та ги накара да измият контейнерите за боклук на улицата, и нашите и чуждите, а Джеф милия да ходи да брои колко лампи има на улицата от хотела та чак на 200 метра до Орфанидис. Представи си Джеф - изваден от кутийка англичанин, с риза, вратовръзка, избръснат и спретнат барман върви с един лист И МОЛИВ и крещи по улицата "Fuck ooooooooooff you stupid motherfuckers. Suck my white British dick and go think about it". Това "Иди и помисли за това" е по повод следния случай. Минавам аз край Ная и тя изсира "Има ли кърпи в 408 стая?". Гледам я като говедовъд пред ирландско кафе. Нямам отговор, защото аз по стаите не ходя. Тя: "Иди изпуши една цигара, Джорджина, иди и помисли за 10 минути. Помисли и се върни с отговора". Иди и помисли, Гергана, защо не си се сетила доброволно да измиеш прозорците на ресторанта и да пренесеш камъни от строежа да ги поставиш в саксиите, че котките да не акат из тях (над 100 саксии). Носих камъни половин ден, ако щеш ми вярвай. Носех и варелите с бира, носех на всичко. Иди, Гергана, и помисли и докато мислиш, иди и боядисай онез 163 стола (всеки с по 4 крака) и гледай да си свършила до 13.30, че семейството сяда на обяд и да си тук да сервираш. Иди и помисли, Гергана, докато ревеш, защо не им и как дa им е..еш майката. Боядисвах и се изривах от боята и миризмата. Като дойдоха децата ù, искаха да си играем. На "господари и слуги". Сети се коя роля на кой се падна. Тогава ме удари като гръм: щом едно 7 годишно лайно в рокля за 250 евра можеше да ми се подиграва, значи бях станала за подигравка. БЯХ ЗАПОЧНАЛА ДА СВИКВАМ С УНИЖЕНИЕТО И ТО ДА НЕ МИ ПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ. Удари ме като shot текила. Удари ме все едно бях бръкнала в контакта. Вечерта седяхме с Джеф пред телевизора, смеехме се на случките от деня и той ми повтаряше - не слушай нищо, което ти казват. Е, как да не слушам. Те ме направиха звяр. Затова когато си тръгнах, им е.ах наистина майката. Осъдих ги за 2 дена точно за осигуровките и ги накиснах за всички престъпления, за които трябва да са в съда всяка седмица. Аз съм българка, аз съм член на Европейския съюз като тях, аз мога да чета и прочетох внимателно правата си и законите в българския вестник. Все ще попаднеш на някоя неподкупна или неподкупена чиновничка и тя ще свърши работа - като в моя случай. Мисля, че са били много стреснати от обаждането от бюрото по разследване на трудово правите отношения и искането им да ми се изплатят застраховките плюс изработените екстра часове, коледни и други. Мисля, че ще са изненадани, когато им дойде внезапната проверка за акварума; Green Peace са неправителствена организация. Нека спасят поне крокодила и им го пуснат в басейните...

A ще кажеш, че да миеш кенефи за 1200 лева на месец е супер. Е, да, ама нека да е като хората, като те накарат да лижеш задници. А дали ще ги лижеш, си е лично твоя работа и твой избор. Има българки (и не само) които лапат дърти кипърски пишки. Е, щом им се отдава - нека. Един тек - десетина минути - 120 евра. Нека ги е.ат с по 6 виaгри в кафето, белким умрат от съдечен удар. Дето вика Евгени наскоро "Сипи им беее, сипи им 3 лъжици кафе в шибаното кипърско кафе, да пукнат от кафета!". А Джеф сериозно пикаеше в бирата на всеки кипърец, дръзнал да дойде до бара. Никога не се усетиха. Ставаше малко пенеста и не много студена, но какво ли разбират от бира хора, които до скоро са яздили магарета (това един кипърец ми го каза). Един американец ме пита дали почистването на басейна е в длъжностната ми характеристика. Много се смях. Те не са чували за кацането на луната (повечето), камо ли за длъжностни характеристики. Не ме разбирай грешно, нямам нищо против невежеството на хората, които не са ходили на училище и не знаят да четат. Определено се вбесявам обаче от  невежеството на хората, които се опитват да изглеждат умни, само купувайки си Мерцедес и слагайки някой лъскав парцал и третират хора с образование и култура като лайна и колкото по-умен си от тях, толкова по-гадно се държат с теб. Ная ме беше накарала да вадя пироните от едни дъски зад хотела, които дори не бяха наши, само като разбра, че мога ДА ЧЕТА на английски... ще кажеш - какво правиш там като е така. Баншо ме пита преди няколко дни и му казах- нямам къде и при кого да се върна. Това е. Имам болни родители, на които трябва да се помага, а в България загубих и работата си, и покъщината си, която седи раздадена насам натам. Няма при кого... Толкова се оцапа всичко. Но истината е, че Кипър е... абе тук е много красиво. Има нещо на тоя остров. Ходиш перманентно като надрусан от красота. Преди няколко дни като седяхме с Радо и малката на камъните на Афродита, си дадох сметка, че това е най-голямото противоречие, пред което съм заставала. Поглеждам изгрева над морето сутрин, гледам всичко окъпано в зелено, вдишвам и... след няколко часа вече псувам като побъркана "мама ви деба кипърскаааааааааааааа!"

А има и друго. Училищата тук са, меко казано, образцови. Учителите са с едни от най-високите заплати в страната и са много... мили. Образованието е наистина безплатно. Копирали са британската образователна система. Грижата за детето тук е приоритет на държавата. Факт: тук изоставени деца няма. Има бедни - на робите, останалите са с високо кръвно от 12 годишни, заради яденето и стремежа на майките им да ги направят дебели прасета. И да не забравя: фара в Пафос. Не го виждам много често, но знам, че е наблизо.

Следва - Андреас Първи.