В парка беше росно, охлювено и просторно. Денят все още не бе облизал челата на пристрастените към неделно кафе сънливци. Два гълъба важно се разхождаха покрай следите от снощни обувки и с аристократична небрежност клъвваха по някоя случайна троха.
Седях на обичайния стол - с тънко гравирани женски имена върху облегалката, и се опитвах да се съсредоточа върху проекта, който трябваше да представя утре. Цигарата, послушна, димеше между пръстите ми. Нямаше вятър - да разсейва аромата, нито нежелан събеседник, здравословно ръкомахащ в страха си от всички болести. Спокойствие. В такива мигове вдишвам радостта, че не всичко е търговия, и се чувствам човек.
Отпуснах се, готов да медитирам. Любимото ми упражнение е да си представям лицата на всички мазни преуспели шефове и със светотатствено безхаберие да лепя бенки и лунички по тях; тук – там и по някоя брадавица – за разнообразие. Затрудняваше ме само главният инженер, въоръжен с твърде сериозна брада и тя ревностно го бранеше от псевдокозме ...