Той ме поглежда с тъжна усмивка.
- Защо не запазите и малкото, което имате? Обърнете се към вашия дух, който ви води към незнайни висини! Трябва да върнете хармонията в себе си, за да живеете в пълно единомислие с Природата и Земята!
- Да. Длъжни сме да се борим до сетни сили за Доброто и Любовта! За сиянието на Земята. Сърцето ми плаче, защото те обичам Човече. За Теб ще се моля, да бъде запазена Земята! Да бъдат запазени цветята, които са спектър на изгряващото Слънце. Ще се боря за леса, където дъха на горска ягода, дъб и леска, бор и ела. Където пъргава катеричка скача от клон на клон и сипе елхови иглички след себе си, като оставя следа. Следата, която оставяме и ние след нас.
Там, където се чува песента на славея и се слива с шепота на дърветата. С песента на цялата Природа. Той пее за своята Любов, която е част от Единната Космическа Любов.
За тази Любов ще се боря! За нея ще се моля!
© Мария Герасова Всички права запазени