Питаме се, кое (кой) ни прави такива далечни от себе си. Може би забързаното ежедневие, или по-скоро хората в него. На един човек е нужен друг човек, за да го промени из основи. И понякога това се случва за части от секундата, без самите ние да го съзнаваме. 
Може би най-повратната точка повлияла на характера ми е онази последна прегръдка за сбогом, когато наистина знаеш, че е последна. И вече нищо няма да е същото..
Животът е изпълнен с изпитания. Трябва да се бориш, за да оцелееш, дори когато имаш чувството, че ще се разбиеш на парчета.. Но точно тогава, когато човекът, за когото се бориш си тръгне.. в онази секунда ти се превръщаш в друг. Тогава започваш да губиш и всички хора около себе си, поради причината че ти вече не си същият човек. И светът става нов...става чужд.