Чат рум
– Била ли си влюбена?
– Стига, бе! Че кой не е бил?! – киска се Надето и продължава да ми разказва за сестра си, която от две седмици бере ягоди някъде на майната си в Англия, а аз се правя, че я слушам. Гъска! Много важно, че сестра ù бачка в Англия. Притрябвали са ми лигавите ù ягоди! Но вървя с нея и я слушам, защото никой друг не иска да движи с мен. Гледат ме все едно съм смахната. Майната им и на тях! Нищо не разбират.
Божичко, колко ми е хубаво! След малко ще се прибера и ще видя дали Дани ми е писал. Сигурно ми е писал, няма начин. Толкова много го обичам! Луда съм, знам. Луда съм, но не мога да се спра. Само за него си мисля – какво прави, добре ли е, дали не е срещнал някоя друга?... Не, няма друга. Дани също ме обича. Само мен, само мен, само мен...
Не, пак не е писал. Омръзнах ли му вече? Мръсник! Пиша му, че е мръсник. Няколко пъти... Нека да му е гадно! Веднага ми отговаря. Не, не бил мръсник, просто чакал аз да му пиша. Тревожи се за мен. Знаех си, че ме чака. Обичам да го дразня. Когато го ядосам, ми пише толкова мили неща, че ми идва веднага да хукна при него и да го нацелувам. Такъв ми е щурчо. Пращам му десет целуващи емотки и изчезвам от чата. Майка ми се прибира. Тя не харесва Дани. Казва, че той ми оказвал лошо влияние. Ще пукна от смях. Майка ми с нейните сложни обяснения, с вечните си морализаторски лекции, от които направо ми се гади... Майка ми и постоянното ù хленчене... Ако не опяваше толкова много, баща ми нямаше да я зареже и да се ожени за Оная. Така я наричаме вкъщи – Оная. Не знам какво е харесал баща ми в нея – прилича на кранта и е тъпа като кранта. Но поне знае кога да си държи устата затворена и сигурно баща ми затова я търпи. Да се оправят, не мога да ги мисля сега. Само Дани има значение. Сядам да си пиша домашните, за да не дразня майка си. Ако получа четворка, ми взима лаптопа за наказание. Понякога е такава гаднярка, че едва я търпя.
Тази нощ за първи път правих секс с Дани. Беше вълшебно, толкова истинско... Нищо, ама нищичко общо с уж реалното. И всъщност, кое му е реалното, освен дето гаджето е при тебе. Аз съм правила истински секс и знам, че не струва и пет пари. С Дани всичко е различно. Няма никакво значение, че дори не сме се виждали още, някой ден и това ще стане. Той сега е зает, има изпити. Остават му още три години и ще се дипломира. Доктор Данаил Белев... Божичко, как звучи само! Тази година завършвам и съм решила да отида при него. Ще се скъсам от четене, за да вляза в Медицинския. И разбира се, майка ми пак е контра. Иска да си остана тук, че да ù било по-лесно с парите. Ами бащата за какво е? Цял живот не си е мръднал пръста за мене, нека сега се изръси малко. Знам защо майка ми не иска да заминавам – заради Дани. Какво толкова има против него? Веднъж я попитах, а тя се разплака и излезе от стаята. Откачалка!
Тоя свят определено се е смахнал. Никой не ме разбира. Само докторката е супер. Тя ми е приятелка, нищо, че е психарка. Е, психиатър, ама то си е почти същото. В началото отказах да ходя на сеанси – да не съм някоя ненормалница! Но майка ми заплаши, че ще ми вземе лаптопа, и вече нямаше накъде. Докторката обаче излезе много печена. Наистина ме разбира. Само с нея мога да си говоря за Дани. Ама това за секса няма да ù го кажа, то си е само за нас. Но иначе ù споделям. Разказвам ù всичко и тя никога не казва, че е лошо, нито ме поучава като майка ми.
– Разбираш ли, аз наистина го обичам! – казвам ù, а тя кима с глава и се съгласява, че любовта ни е истинска.
– Нали не са глупости това, а? Кажи ми, не са, нали?!
Гледам я в очите и търся издайническите присмехулни пламъчета. Но там има само разбиране и още нещо, което не мога да разгадая какво е, но точно то понякога така ме плаши...
На моменти обаче и тя се държи наистина странно и говори едни такива неща...
Казва, че това било защитна реакция. Че Дани вече го няма. След време ще се събудя и ще си спомня оня ден, в който му се обаждам, а вместо него отговоря някаква жена и пита кой го търси. А после започва толкова страшно мълчание, че усещам как в гърба ми се забиват коравите нокти на един почти животински страх. И още... Ще си спомня отчаяните ù хлипове и как между няколко безкарайно мъчителни вдишвания ми разказва за катастрофа, за линейка и за някакво погребение. Ще си спомня как телефонът изведнъж натежава като камък в ръката ми и вече не мога да го удържа, затова го оставям да се плъзне от вкочанените ми пръсти и после дълго гледам как примигва идиотски на пода. А след това идва оная безумна идея, че не е имало никаква катастрофа, че Дани е жив и ме чака всяка вечер в чата. Затова сядам пред компютъра и правя две чисто новички регистрации в най-смотания сайт за запознанства – една за Дани и една за мен, малките прозорчета в долния десен ъгъл, където минало, настояще и бъдеще се сливат в съвършената триада „тук! съм! и сега!”. Това е чат рум – наша собствена стаичка, където винаги можем да бъдем заедно. Идеалното място за призраци...
© Ники Комедвенска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Пак съм аз: този път освен разказа, четох и коментари. Една дама прави психологически портрет на автора.
Искам и аз! 😊 Коментарът ми не е по разказа, но не успях да сдържа порива да се усмихна наивно и аз - родения на 250м. от опашката на паламуда (на бургаски жаргон, ние коне не сме виждали по морето) 😆 -
Не знам защо, но този разказ ми заприлича на "Мравките" от Борис Виан.
Но там има брутална реалност, а тук - илюзия за живот. -
Много красиво!
-
Браво. Трети разказ ти четя и нивото им е страхотно, явно вече съм зарибен
-
До болка познато и преживяно...
Страхотен разказ!
Дано не си го преживяла...
((())) -
Впечатлена съм. За първи път чета нещо, което ме просълзи. Много си добра...много!
-
Колко дълбоко ме завлече. Тежък разказ, нищо че е написан с розов химикал! Много ми хареса!
-
Страхотен разказ! И на мен ми трябваше известно време да се "освестя".
-
Г-жо Врачовска, ако имате коментар по текста, споделете го - коментарното поле е точно за това. А иначе "кой какъв е и защо такъв е", си е лично негова работа. И аз съм добронамерена - към идеята на този сайт.
-
Ники, реакцията ти ми говори, че съм била правилно разбрана. Радвам се. Сега остава да оцениш, че съм добронамерена към теб и правилно да разбереш точно какво искам да ти кажа.
Доколкото съм разбрала ти имаш отношение към професионално познаване на българския език. Това изключва употребата на думите не по предназначение."Наивитет" е абсурдно определение за това, което съм ти написала.Що се отнася до думите на бабата изречени на диалект, трябва да ти кажа, че съм родена, отрасла, учила и целият си живот до сега съм прекарала на около 250 метра от" опашката на коня"- ако знаеш какво значи това на софийски жаргон./ забравих година и половина по разпределение преди около 45 години/Така че изразът "ша си намериш" ми е абсолютно чужд. Ти по-добре от мен знаеш в коя част на България говорят така.
Що се отнася до психологическите портрети, моята професия е диаметрално противоположна на професията на психолога.Знам много добре, че създаването на психо-портрет е нещо изключително важно, трудно и отговорно/в семейството си имам психолог/. Не мога да си позволя да правя подобно нещо с моите дилетантски познания.Така че, упрекът е неоснователен.Още повече никъде в коментара ми няма и помен от психо-портрет.Ако желаеш, мога да ти организирам консултация, при която да ти направят психо-анализ придружен с психо-портрет и всичко останало, както се полага. Обещавам ти, че ще ходатайствам за отстъпка в хонорара. Поздрави! -
Г-жо Врачовска, аз все още приемaм този сайт като платформа за литература, затова и рисувам типажи, характери и образи, а не лична драма от поредицата "преживяно". Моля, не ми правете психологически портрети и не ме утешавайте с коментари от типа "не плачи, баби, друг ша си намериш" - подобен наивитет откровено дразни. На всички благодаря за емпатията и разбирането на проблематиката в разказа!
-
Защитна реакция за непреодолима болка, за да не изтрещиш напълно, за да продължиш да живееш...Състоянието е обратимо, но винаги оставя дълбоки следи.
Страхотно поднесена идея. Поздрав! -
Ти си тъжен човек Ники, страховито тъжен. Последните няколко неща, които си публикувала в сайта, ми дават основание за подобно твърдение. Според мен те са последица, но в никакъв случай не са средство. Надявам се, че ме разбираш какво искам да кажа.
-
Оригинална, перфектна - както винаги!
-
Отново много хубав разказ. Затова харесвам сайта - има много хубави неща, като твоите разкази.
-
Комплименти Ники!
-
Човешката болка има толкова много лица! И този твой разказ докосва дълбоко душите!
-
Пуффф...И на мен ми трябваше известно време да се освестя. Страхотен разказ.
-
След прочита на подобни разкази, Ники, си харесвам една точка на стената и забивам поглед в нея. Не знам колко време стоя така преди да се "освестя"...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Нищо не се е променило, само профилите се сменят. Така е, като някои си носят характера в името ВРАЧ, от врачка вероятно. "Профайлобщуване" 😄