Глава четвърта

Бяла Роза помага на Черна Роза и ú дава обещание

След като всички от учебната база разбраха, че Марон е танцувала. Абсолютно всички момичета я молеха да бъде в отбора им, освен една. Това момиче, което се държеше още по-гадно с Марон, беше Даниела.

Един ден Даниела каза:

- Защо продължавате да я молите да бъде в отбора ми?

- В твоя отбор ли. Дани?

- Откога стана твоя?

- Той винаги е бил моя. А да щях да забравя, Джеси, ти си вън от отбора. С един по-малко, така че си вънка.

- Какво? – каза Джесика

- Вече прекали, Дани. Не тя трябва да изхвърчи от  отбора, а ти. - каза Марон ядосана.

- Така ли?

- Да. А, момичета, с голямо удоволствие ще бъда част от отбора. Имам голямото желание да направим ,,Елиза” на пух и прах.

- Супер. – казаха всичките момичета от отбора. Изведнъж госпожата влезе и каза на Даниела.

- Даниела, ти си вънка от отбора.

- Какво? Но защо?

- Защото ми писна твоето високомерие и защото отборът губи, заради теб.

- Ще кажа на татко.

- Кажи му. Да видим какво ще направи? Марон, добре дошла в отбора.

- Благодаря, госпожо. Но за да вляза в отбора, трябва да мина изпитна, нали?

- Да.

След два дена Марон имаше изпит. Но преди това тя трябваше да се справи с поредния демон. И то преди Бяла Роза.

Един ден Марон се изправи пред демона, но той беше подготвен. Те се бих дълго докато демо не каза:

- Добре се биеш, Марон.

- Откъде ми знаеш името?

- О, знам още много за теб.

- Какво?

- Като например, че си в учебната база ,,Еделвайс”, само защото родителите ти не искат да те виждат повече.

- Не може да бъде. – и в този момент демо удари прекалено силно Марон и тя си навехна леко ръката и за малко загуби съзнание. Тъкмо, когато демонът щеше да я заличи от лицето на земята, се появи Бяла Роза. Той беше отдавна там, но искаше да види колко добре се бие противникът му и мислеше да не ú помага. Дори си помисли ,,Дано демонът я унищожи завинаги”, но когато видя, че е ранена и се сети, че това е Марон, отиде веднага да и помогне. След като Бяла Роза унищожи демона, отиде при Черна Роза и каза:

- Марон, добре ли си?

- Ти знаеш коя съм?

- Да. И чух какво ти каза демона.

- Благодаря, че ме спаси, но ние сме врагове и не трябва да си помагаме. – изведнъж  Бяла Роза прегърна Марон и каза:

- Винаги може да разчиташ на мен. Ще гледам, когато имаш нужда от мен, аз да съм тук. Обещавам ти, Марон.