Глава четвърта
Бяла Роза помага на Черна Роза и ú дава обещание
След като всички от учебната база разбраха, че Марон е танцувала. Абсолютно всички момичета я молеха да бъде в отбора им, освен една. Това момиче, което се държеше още по-гадно с Марон, беше Даниела.
Един ден Даниела каза:
- Защо продължавате да я молите да бъде в отбора ми?
- В твоя отбор ли. Дани?
- Откога стана твоя?
- Той винаги е бил моя. А да щях да забравя, Джеси, ти си вън от отбора. С един по-малко, така че си вънка.
- Какво? – каза Джесика
- Вече прекали, Дани. Не тя трябва да изхвърчи от отбора, а ти. - каза Марон ядосана.
- Така ли?
- Да. А, момичета, с голямо удоволствие ще бъда част от отбора. Имам голямото желание да направим ,,Елиза” на пух и прах.
- Супер. – казаха всичките момичета от отбора. Изведнъж госпожата влезе и каза на Даниела.
- Даниела, ти си вънка от отбора.
- Какво? Но защо?
- Защото ми писна твоето високомерие и защото отборът губи, заради теб.
- Ще кажа на татко.
- Кажи му. Да видим какво ще направи? Марон, добре дошла в отбора.
- Благодаря, госпожо. Но за да вляза в отбора, трябва да мина изпитна, нали?
- Да.
След два дена Марон имаше изпит. Но преди това тя трябваше да се справи с поредния демон. И то преди Бяла Роза.
Един ден Марон се изправи пред демона, но той беше подготвен. Те се бих дълго докато демо не каза:
- Добре се биеш, Марон.
- Откъде ми знаеш името?
- О, знам още много за теб.
- Какво?
- Като например, че си в учебната база ,,Еделвайс”, само защото родителите ти не искат да те виждат повече.
- Не може да бъде. – и в този момент демо удари прекалено силно Марон и тя си навехна леко ръката и за малко загуби съзнание. Тъкмо, когато демонът щеше да я заличи от лицето на земята, се появи Бяла Роза. Той беше отдавна там, но искаше да види колко добре се бие противникът му и мислеше да не ú помага. Дори си помисли ,,Дано демонът я унищожи завинаги”, но когато видя, че е ранена и се сети, че това е Марон, отиде веднага да и помогне. След като Бяла Роза унищожи демона, отиде при Черна Роза и каза:
- Марон, добре ли си?
- Ти знаеш коя съм?
- Да. И чух какво ти каза демона.
- Благодаря, че ме спаси, но ние сме врагове и не трябва да си помагаме. – изведнъж Бяла Роза прегърна Марон и каза:
- Винаги може да разчиташ на мен. Ще гледам, когато имаш нужда от мен, аз да съм тук. Обещавам ти, Марон.
© Тъмен ангел All rights reserved.