Навън е тъмно. В стаята е студено, а прозорецът ù е черен и мрачен, като нощ без звезди. Когато и да се опитам да погледна през него, виждам само черна принцеса, носеща одеждите на нощта. Мълчалива е, като се свечери, а очите ù грейват само с ярките звезди. Когато в мрачните нощи завали, то значи тя тихичко изплаква своите сълзи. И докато заспи, унесена в мрачните си мисли идва сутринта. Събудена от слънчевите лъчи, черната принцеса се превръща от момичето с кафявите коси, носещо светлината в пъстрите си очи. Или поне така показва отражението в студения прозорец.