Черната роза
Картината над леглото и оживя.Малкото момиченце спеше,докато розата я наблюдаваше с несъществуващите си очи.Ивет леко трепна.Клепачите и трептяха безумно.Тя сънуваше.
Сънуваше най-прекрасния сън.Сънуваше майка си.
-Ивет,Ивет...
Ивет се затича,но изведнъж всичко изчезна.Майка и отдавна я няма,та тя почина преди години!Сега Ивет бе сама.Жива бе само розата...
Някога Ивет,като всички малки момиченца,бе преизпълнена с живот.Сили и вдъхваше най-близкият и човек,най-добрият приятел-майка и.
-Имам едно сладко ангелче...
-...и това си ти!Обичам те,мамо!
-И аз те обичам!Ангели на възглавницата ти,миличка!-и я целуваше нежно по челото.
Ивет обожаваше да наблюдава майка си.Как разресва косата си,как пее,но най-много обичаше да я гледа,докато рисува.
Отдавна довършваше големия си шедьовър.Черната роза.Безспорно най-завладяващото нещо,което може да видите.
-Черна,като косата ти.Когато е готова,ще я закачим над леглото ти.
-Когато порасна ще стана художничка,също като теб!
Но така и не стана...
Ивет пак се събуди разплакана.
-Мамо,къде си?-крещеше тя.
Тогава я видя.Розата трептеше,сякаш очакваше нещо.Сякаш викаше детската ръка,която вече плавно се протягаше.Но нали е само картина?
-Мама ми я праща!Имам едно сладко ангелче...-пророниха алените устни и...
Ивет притисна най-острия шип на розата към ръката си.Бликналата кръв обагри цветът.Очите и се навлажниха,но тя се усмихваше.Отметна косата си и погледна нагоре.Не можеше да сдържи сълзите си повече.Те бликнаха като чисти потоци,задържани от огромен бент.Но не,те не бяха от болка,а от щастие.Детето бе сигурно,че вече вижда светлината.
-...и това си ти!-каза нежен глас и малкият земен ангел падна безжизнен на земята с розата в ръка.Бледото и лице бе усмихнато.Струйка кръв потече от устата и,а една чиста,перфектна капка падна върху вече аленочервения цвят на розата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Всички права запазени