Още 1 ден и идваше уикенда. Единствено тази мисъл успя да го накара да се изправи в леглото. Тъпата болка в главата отново го прониза. Беше се появила преди седмици когато 3 дни почти не спа, за да свършат навреме един от проектите на фирмата. Надяваше се, че след като се наспи ще му мине, но не.

След половин час той вече бе в автобуса. От 2 години събираше пари за кола, но все изникваше нещо и така и не можеше да си позволи този лукс. Огледа се наоколо, да, повечето хора ги познаваше, но само по лицата, просто от 2-3 години пътуваха заедно с този рейс. Тогава я видя. Беше седнала с лице към него през няколко седалки. Имаше изключително тъмна черна коса, от която той просто не можеше да свали поглед, тъмни кафяви очи и изчистени линии на лицето. Просто в първия момент той не вярваше на очите си. Имаше чувството, че е сам с нея в автобуса – не виждаше нищо друго. Това вцепенение приключи в момента, в който тя го погледна – той машинално отклони очи, но не можа да устои и секунда, и отново я погледна, за да види усмивката й – беше прекрасна. В този момент автобуса спря и започна да се пълни с хора. Момичето се изгуби от погледа му – той се опита да улови поне част от дрехата й, за да разбере дали е още там. Почна постепенно да си пробива път, въпреки неодобрението на останалите пътници. Беше слязла. Тъгата се стовари като камък върху него... беше я изпуснал... той дори не я познаваше и все пак знаеше, знаеше че това бе тя...

Вече бе от няколко часа на работа, но нямаше никаква мотивация – вършеше всичко някак си машинално, света около него бе изгубил смисъл – защо, защо, по дяволите, не стана и не я заговори, защо? При положение, че знаеше, че тя няма да се отдръпне или да го отхвърли. Защо? Защото беше такъв: и преди му се беше случвало, нямаше в него този импулс да направи нещо лудо, да промени скучния си живот. Секретарката дойде до него и изчака тактично, докато той не излезе от унеса си и не я забеляза - беше дошъл мениджъра на фирмата, с която щяха да сключат една от най-важните сделки за годината. Точно сега ли? За момент се притесни и се зачуди дали да не отложи срещата, не беше редно в такова състояние да разговаря по толкова важен въпрос. И все пак реши, че това може да го разсее за малко и каза на секретарката, че е готов да го приеме. Тъкмо си оправяше вратовръзката, когато тя влезе... да това бе тя.