Charlie
13 резултата
Камъчетата изчезваха едно след друго в тъмната вода. Малкото момче на брега гледаше някакси с безразличие образуващите се вълнички. Беше тъжно, че трябва да си заминават толкова рано. Унесено в мислите си, то не забеляза кога малкото момиче бе седнало на края на кея. От потръпващите му рамене Джош р ...
959
1
Събуди се. Както винаги отново сам. Навън валеше - от тези тъжни мрачни дъждове, които те карат сериозно да се замислиш дали да не съобщиш на шефа, че си болен и че няма да ходиш днес на работа. Все пак той стана с неохота и не след дълго бе на път към офиса.
Хората в рейса бяха по-мрачни и от време ...
Хората в рейса бяха по-мрачни и от време ...
1009
1
Движенията му бяха резки, но сигурни. Почти отвесната скала не представляваше особена пречка за него. Копието и щитът на гърба му сякаш бяха част от тялото му и следваха всеки негов отскок, всяко едно движение, докато тъмночервеното му наметало, развяващо се свободно на брулещия вятър, сякаш бе отра ...
2506
4
Той тръгна към края на вълнолома,
тя стана - нещо я беше събудило.
Той стигна до края и погледна замислено,
тя спря и се замисли за момент.
Той скочи от последния камък - водата беше студена, ...
тя стана - нещо я беше събудило.
Той стигна до края и погледна замислено,
тя спря и се замисли за момент.
Той скочи от последния камък - водата беше студена, ...
859
2
1410
4
Още 1 ден и идваше уикенда. Единствено тази мисъл успя да го накара да се изправи в леглото. Тъпата болка в главата отново го прониза. Беше се появила преди седмици когато 3 дни почти не спа, за да свършат навреме един от проектите на фирмата. Надяваше се, че след като се наспи ще му мине, но не.
Сл ...
Сл ...
959
909
4
1239
7
1249
4
1081
3
Той беше щастлив. Все още виждаше красивото и лице и не спираше да мисли за нея. Дали наистина ще излезе нещо истинско от тяхната връзка - той още не искаше да мисли за това. Достатъчно му бе това щастие, тази свобода на духа, която чувстваше и която караше света около него да изглежда прекрасен, а ...
1315
6
Жълтият цвят на пустинята сякаш преливаше постепенно в засенченото от слънцето бледосиньо небе. Той продължаваше да върви. Щеше да върви още дълго, докато и последните сили го напуснат. Не съжаляваше за нищо. Беше живял дълъг и красив живот. Бе осигурил добра основа на своите синове и дъщери, за да ...
1257
1
Нещо го събуди. Чувстваше се някак си неспокоен. Облече набързо червената роба и отиде до кладенеца да се освежи. Все още бе прекалено рано, слънцето още не си бе пробило път, но явно се очертаваше още един топъл ден.
Врагът бе близо. Въпреки че не виждаше много, заобиколен от своите братя по оръжие ...
Врагът бе близо. Въпреки че не виждаше много, заобиколен от своите братя по оръжие ...
785
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
