Черният ангел….

Глава 6

Ако ме беше халосал с нещо тежко или ако бях видяла английската кралица по прашки щеше да е по-добре! Да отида доброволно в леглото му?! Не,че идеята беше лоша като се замисля, но единственото доброволно място, където ще отида в момента е там, където не допускаха сексуални магнити като него! Бях сигурна, че ме занасяше и тестваше самообладанието ми! Разсмях се и го избутах от себе си или по-скоро той ми позволи да го направя.

-Ти не си нормален!

-Никога не съм твърдял подобно нещо! – намигна ми той.

Бях твърде объркана и имах нужда от дистанция. Близостта ми с него никак не помагаше на трезвата ми преценка. Тръгнах към входа на сградата, в която живея и за мое нещастие чух стъпките му, които ме следваха. Ядно се обърнах и извадих най-дивият поглед, на който съм способна. Обикновено гледах така ако някой вземеше сладоледа от ръцете ми!

-Какво правиш?!

-Идвам да ти помогна за багажа. Тръгваме веднага.

-Никъде няма да ходя с теб!

-Престани да упорстваш като дете!

-А ти престани да ми нареждаш!

-Държиш се неразумно!

-Аз ли се държа неразумно?! Ти си тотален откачалник! Месиш се в живота ми без да съм ти дала позволение да го правиш! Крайно време е да се оплача в полицията.

Приеми го като сделка. Ще дойдеш с мен в Ню Йорк, ще ме слушаш и аз ще опростя дълга ти към мен. Едва ли имаш излишни десет хиляди долара за ремонта на колата ми. А сметката в болницата, може да я приемеш като лихва.

Все едно ме удари с мокър парцал. Що за кола бе тази, че една малка драскотина да струва толкова много?! Ченето ми сигурно опря в земята и само се надявах да не глътна някоя муха. Беше ме хванал натясно. Направо ме бе приклещил в ъгъла и аз нищо не можех да направя. Възможностите ми бяха две: да му дам всичките си спестени пари, които пазих за обучението на Риа или да ида с него в Ню Йорк и да го оставя да ме държи за заложник една седмица. Знаех, че идеята никак ама никак не беше добра, но нямах избор. Риа беше по-важна от всичко. Пък и какво толкова можеше да стане? Ако ми направеше нещо щях да дам някое интервю и да съсипя имиджа му. Нали беше известен.

-Добре тогава.- сърдито казах и тръгнах към апартамента си, оставяйки го да ме следва.

Когато влязохме в дома ми се зачудих какво трябва да си взема за пътуването. Жилището ми се състоеше от малка дневна с кухня и спалня. Беше мъничко, чисто и уютно. Огромната фигура на Мейсън Ръш хич не се вписваше в него. Засмях се.

-Спри да се хилиш и си събирай нещата.-изръмжа той.

Тръгнах към спалнята си и чух, че разговаря по телефона. Грабнах малкия си сак и пъхнах няколко чифта дънки, тениски, едно яке, кецовете ми, бельо и несесера ми с тоалетни принадлежности. За десет минути бях готова и си позволих да се огледам в огледалото.

Господи! Приличах на онези порцеланови кукли от филм на ужасите. Кошмар! Косата ми беше разрошена и бях сигурна, че бе идеален дом за няколко семейства птички, останали без гнезда. Остатъците ми от спирала засилваха ефекта на бледата ми кожа. Ако сега беше Хелуин нямаше да ми трябва допълнителна маскировка, за да изплаша който и да е. А онзи изящен мъж в дневната ми, очакваше да скоча в леглото му. Явно ме съжаляваше или ме мислеше за отчаяна жена, която е жадна за вниманието му. Като се замисля, май е точно така. Отчаяно исках да го докосна и жадувах той да иска да го направя. Не! Хич не ми харесваше накъде духат ветровете в главата ми. Сресах косата си, пооправих грима си и тръгнах към дневната. Вече ми стана ясно, че Мейсън Ръш не се страхува от нищо щом ме видя в такова състояние.

-Готова ли си?

-Да.

Когато излязохме навън, черното лъскаво возило го нямаше. До тротоара имаше друг много излъскан и предполагам също безобразно скъп автомобил. До него стоеше едър мъж в костюм, късо подстриган и със слушалка в ухото. Когато ни видя отвори задната врата и взе сака ми от ръцете на Мейсън.

Благодаря, Макс. – тихо каза Мейсън и ми направи знак да се кача.

Настаних се на кожената седалка и той ме последва. Макс застана на шофьорското място и потеглихме. Чувствах се толкова изморена. Навън беше тъмно и бях щастлива, че тъмнината ми дава уединението, от което се нуждаех, за да внеса ред в мислите си.

-Гладна ли си?

-Изморена съм.-признах.

Риа и Нейтън ще вземат частния ми самолет утре сутринта. Ще пристигнем по едно и също време. Ние ще пътуваме с колата, така че се опитай да поспиш.

Ама разбира се, че има частен самолет! Как можех да си помисля друго! Врътнах очи и въздъхнах. Нямах сили дори и за някоя иронична забележка. Енергията ми се беше изчерпала и се оставих в лапите на съня.

Събудих се от спирането на двигателя. Макс излезе от колата. Още беше тъмно и с изненада установих местонахождението си. Бяхме на някаква бензиностанция, но не това ме притесни. Бях седнала в скута на Мейсън Ръш. Едната му ръка ме около кръста ми, а другата лежеше върху краката ми. Главата ми лежеше на гърдите му, а устните ми бяха на милиметри от него. Беше се облегнал назад и спеше. Усещах ударите на сърцето му и бях опиянена от това. Чувствах се закриляна в обятията му и исках да останем така завинаги. Тази мисъл ме стресна и се опитах да се преместя. Та аз не познавах този мъж. Не можех да позволя това физическо привличане да ме обърква и заслепява. Тогава ръката му се стегна около кръста ми, ограничавайки опциите ми за бягство.

-Престани да шаваш и заспивай! – прошепна той.

-Защо си ме преместил? Да не си перверзник?!- не знаех защо шепнем, но продължих в този дух.

Бяхме сами в колата, а тъмнината и близостта ни правеше този момент толкова интимен.

-Защото хъркаше! – и край с интимният момент, дами и господа.

-Не хъркам!- сопнах се и пак направих опит да се надигна и той отново ме стисна.

-Искаш да правиш сцени в два сутринта ли?

-Не.

-Тогава заспивай.

Дали не му тежах?! От колко време спях в ръцете му?

-Не ти ли е неудобно? – попитах, като се постарах да скрия загрижеността си зад безразличие.

-Не мисли за мен. Сутринта ще продължим със споровете. Не ми се иска в момента да давам обяснения на малки момиченца. Може да се изплашиш и да избягаш.

Първо, не съм малко момиченце. Второ, вече се изплаших и се опитах да избягам, но ти си ненормален изнудвач и нямах избор.

Думите ми явно изобщо не го впечатлиха и това още повече ме ядоса. Но беше прав. Бе прекалено рано за поредния словесен спаринг, а на мен ми се спеше зверски. Не можех да не призная, че ми беше страшно удобно и неописуемо приятно в ръцете на Мейсън Ръш. Не ми се мислеше за последиците от това в момента. Затворих очи и се сгуших в прегръдката му. Чух някакъв гърлен звук на удоволствие от него, но не бях сигурна дали не бе плод на въображението ми, защото почти веднага се унесох.

Когато се събудих пак бяхме в някакъв подземен паркинг и се изненадах, че освен Макс, имаше още един мъж в колата, който паркираше в момента. Все още бях в ръцете на Мейсън Ръш.

Пристигнахме.- каза той и този път ми позволи да се преместя.

Двамата мъже отпред изглеждаха по много сходен начин, макар втория да беше чернокож. Приличаха на добре смазани машини, тъй като с почти еднакви движения слязоха от колата и ни отвориха вратите. А аз си мислих, че Гладис е робот! Тези двамата бяха последна дума на технологиите. Напомняха ми за агенти от тайните служби, които даваха по филмите.

-Те са бивши агенти на Тайните служби. – ето пак Мейсън Ръш четеше мислите ми! Не трябваше ли вече да съм свикнала с това, тъй като го правеше постоянно?! -Това е Дани. Той ще отговаря за Риа, а Макс за теб. Докато сте в Ню Йорк те ще бъдат като ваша сянка. Няма да ги усетите, но и няма да излизате никъде без тях.

-Страх те е да не избягаме?

-Страх ме е да не забъркаш някоя каша, за която после ще съжаляваш.

-Моля?! За каква ме мислиш?! Ако не си обърнал внимание съм пълнолетна и сама мога да ходя до тоалетната и да издухам носа си.

-Нека си починем първо. Какво ще кажеш? Пътят бе дълъг, а още е много рано. До пристигането на хлапетата има още няколко часа.

-До кога възнамеряваш да игнорираш това, което ти казвам?!

-Докато не изпия кафето си.

Качихме се в модерния асансьор, заедно със близнаците по костюми и движения. Мейсън въведе някакъв код на таблото. По циферблата прецених, че не се движим, а летим нагоре, макар да не усещах скоростта. Спряхме на петдесет и първия етаж и масивните врати се отвориха. Пред нас имаше огромно фоайе, облицовано с черен мрамор. Когато близнаците отвориха вратата в края на това място, щях да припадна. Пред мен бе една огромна дневна със стени от прозорци от тавана до пода и гледка, от която ми спря дъха – Сентрал парк и другите небостъргачи около него. Всичко в това място бе от бял и черен мрамор. Отдясно имаше камина, плюшен килим бяло и черно канапе с масичка по средата, а от другата страна бе трапезария с огромна и свръх модерна кухня. Мястото бе обзаведено с изчистени, студени, но актуални линии и резултатът бе поразителен. И навсякъде външните стени бяха стъкла, с невероятна гледка. Слънцето точно изгряваше и мястото изглеждаше като късче от рая.

-Ана? – явно Мейсън ми говореше нещо, а аз дори не бях забелязала.

Супер! Намерих още едно нещо, което ме парализира освен Ръш – апартамента на Ръш!

-Какво? – обърнах се към него и нямаше как да не се запитам, как по дяволите този мъж изглеждаше толкова секси с дрехите от вчера, леко наболата му брада и небрежно разрошена коса. Озарен от първите лъчи на деня бе просто неустоим и невъзможно красив.

Всичко това ми дойде в повече. Не знаех как да се справям с толкова много идилия и съвършенство. Магията бе навсякъде, а аз се чувствах като натрапник и излишната вещ в това парченце рай.

Искаш ли кафе? Или предпочиташ да си починеш първо.

Предпочитах да се застрелям. Или по-скоро да се събудя от този нереален сън, в който бях хваната в капан. Или може би не исках. Всъщност в момента нищо не знаех. Явно той усети, че не съм на себе си и ми се усмихна обезоръжаващо. Поведе ме по някакъв коридор, който водеше до две врати.

-Това крило е за теб и Риа. – сигурно това жилище бе по-голямо от академията й. нямаше да се учудя ако беше казал, че има и зоологическа градина в която може да си направим сафари.

-Да не страдаш от грандоманщина?! Не те ли е срам да си толкова неприлично богат?

-От къде знаеш, че съм неприлично богат? – ухили се той.

-Прочетох го в хороскопа ти! – озъбих се аз.

Отвори едната врата и вътре имаше  легло с размерите на цял щат, тоалетка, камина, пухкаво килимче, стъклена стена със супер гледка. От другата страна на леглото-кандидат за Гинес имаше врата, която предполагах, че води към баня. Цялото помещение бе по-голямо от апартамента ми, но бе подредено с изключителен вкус. Беше модерно и уютно едновременно. Изпитвах благоговение към това жилище.

-Това е твоята стая. Ако не ти харесва, можеш да се преместиш в друга спалня. На горния етаж има още четири. Една от които е моята, а друга съм я предвидил за Нейтън. Така че имаш избор.

-Чудесна е. Благодаря. – тихо казах и той ме остави сама.

Изпратих го с поглед до вратата и с изненада установих, че малкия ми сак е там. Кога, как и кой го бе донесъл не видях. Исках да си взема горещ душ и да се опитам да самоубедя, че не съм Алиса в страната на чудесата, тъй като не виждах проклетия заек. Но когато отворих вратата едва не припаднах – отново! Банята беше разкошна. Имаше джакузи, душ кабина, огромно огледало, пред което бяха наредени хиляди шишенца, гримове и други козметични принадлежности. Срещу нея бе друго малко помещение, пълно с дамски официални и неофициални дрехи, обувки, чанти и аксесоари и всичките още с етикетите. Да не би случайно да очакваше да ги нося?! Нямаше шанс, дори да ми плати, за да го направя. Или бяха приготвени за друга жена?! Мразех вече тази жена! Дали не трябваше да направя някое проучване за жените на този мъж? Не! Ако направя физическо действие, доказващо интереса ми като жена към него, щях да капитулирам. Това бе лукс, който не можех да си позволя! Отново се почувствах изтощена, а до преди малко спах. Въпреки това се върнах в спалнята, съблякох се и се мушнах в удобното легло и се завих. Всичко това ми идваше в повече. Обърнах се към приказната стена и се загледах навън. Не след дълго се отпуснах и заспах.

-Ана? Как си? – гласът на Риа бе най-прелестния звук, от който така отчаяно имах нужда.

Отворих очи и с радост я видях, как се бе мушнала в леглото при мен и ме гледаше разтревожено.

-Ръш ми каза, че вчера си била в болницата. Разказа ми за състоянието ти. Добре ли си?

По дяволите! Как можа да каже на Риа?! Много добре знаех какво ме чака сега. Тя нямаше да иска да се върне в академията, защото щеше да мисли, че съм припаднала заради нея. Моментално се налагаше да се подготвя за сериозен дебат, който на всяка цена трябваше да спечеля.

-Риа, ако само за момент си помислила да напуснеш академията, се подготви за война, която няма да спечелиш.

-Ана…

-Никакво „Ана”. Няма да стане. Вчера припаднах заради Ръш.

-Какво?! Направил ли ти е нещо?

-От къде да започна?! Исках да й разкажа, но не исках да я тревожа. Как да й кажа, че съм се превърнала една парцалива кукла в ръцете му?!

-Не. Просто спорихме доста по някои въпроси, но вече стигнахме до консенсус.-благородно излъгах аз.

-Аз ли съм причината?

-Не. Просто сме доста различни и това е причината да гледаме нещата по различен начин, Риа. Повярвай ми, всичко е наред.- усмихнах се.

Леле мале! Колко безсрамно лъжех сестра си! Направо не можех да се позная! Тя въздъхна облекчено и се усмихна.

-Това място е приказно. Вече разгледах апартамента, който има безброй стаи, Ана. Никога не съм си представяла, че има жилище с толкова удобства. На третото ниво има и басейн. Ръш каза, че можем да използваме всичко, което пожелаем. Не е ли страхотно! Ще е най-яката ваканция и ще сме заедно! Не се налага да работиш и ще можем да си почиваме. Беше много мило от страна на Ръш да ни отстъпи самолета си и да ни покани тук, но знаеш ли кое бе по-странното?

По-странно от това?! Какво ли можеше да е?! Че Мейсън Ръш е русалка?!

-Кое?

Нейтън ми каза, че сме щели да пътуваме заедно, но Ръш му се обадил, да му каже, че ще пътувате с кола, защото се е притеснявал за теб.

-Какво?!

-Според Нейтън, той се опитва да прекара повече време с теб. Явно те харесва.

-Очевидно Нейтън е ял нещо развалено и е вдигнал температура. Трябва да го попиташ дали има други, освен тези халюцинации.

-Глупости! Ана, много добре знаеш, че и да ти изкрещят в лицето, че те харесват ти пак няма да разбереш! - това не беше вярно! - Хайде да ставаме. Чакат ни за закуска. Ръш ме изпрати да те събудя.

Присъствието на Риа ми даваше увереността да се справя с всичко на този свят. Дори да убия някое триглаво куче или да плувам в море от хлебарки…просто съм недосегаема! Бях готова да направя и невъзможното за нея, още от мига, в който я видях, но това за мъжете не беше вярно! Тя си наивно си въобразяваше, че Мейсън Ръш ме харесваше, но аз много добре разбирах мотивите му. Искаше да ме превърне в играчка, която правилно да настрои, за да предава послания по Риа на Нейтън. Не исках тя да знае, а аз щях да се постарая да не се превърна в точно това. Тази седмица щеше да е трудна. За сега единствения план, с който разполагах бе следния : да стоя колкото може по-далеч от Мейсън Ръш, а ако се наложи да го доближа щях да направя всичко, за да го изкарам от желязното му самообладание и да го принудя да изкара на показ истинското си лице. Той беше властен, безскрупулен и опасен със сигурност. От километри можех да видя колко черно и студено е сърцето на този човек. За сестра си бях готова да се превърна в живия щит между него и нея. Ако искаше, този човек можеше да ни унищожи със скоростта на светлината. За сега единствения ми коз бе Нейтън.

Явно почивката ми се отразяваше добре на продуктивната ми мисъл. Взех си душ, облякох любимите си джинси и навлякох една тениска. Изсуших косата си и сложих малко спирала. Реших да остана боса. Беше ми доста горещо. Останах доволна от отражението в огледалото този път. Вече бях готова да се изправя на арената срещу него, както и срещу апетитната закуска, защото бях гладна като вълк.

Риа и Нейтън бяха седнали с гръб към мен, когато влязох в кухнята, а Мейсън пиеше кафето си срещу тях. Беше взел душ и косата му бе още влажна. Носеше шорти и тясна тениска, която подчертаваше изваяните му мускули. Сините му очи се забиха мен, жадно и безпощадно. Да, определено щеше да ми е трудно да запазвам самообладание край него и горещите погледи, с които се опитваше да ми промие мозъка. И тая проклета пеперуда в стомаха ми няма ли да се спре най-после?!

-Не стой така смутена там, Ана. Вече спахме заедно. Няма от какво да се срамуваш повече! – ухили се той.

Усетих погледа на Риа и Нейтън, тъй като не откъсвах очи от тези на Мейсън. Хм…много добре господин Ръш! В края на тази игра ще видим кой ще се смее последен!