7.05.2017 г., 22:42  

Черният сак

742 3 0
1 мин за четене

Дъждът вали, а вятърът духа срещу мен. Очилата ми са мокри и в непрогледна мъгла. Нищо не се вижда, но аз вървя.Вървя! На гърба си нося сак. Голям и черен. В него има нещо много важно.Там лежат десет години от живота ни. Съдбите на един живот, преминал, като миг през Вселената.

Там в сака са едно дете, което се прибира само вкъщи, на студа. Една жена, пожертвала се за семейството и любимите хора и заминала далеч на запад. Аз съм човек борещ се с вятъра. Спирам да си почина. Бъркам бавно в сака. Там е Ейприл. Някой, ще кажат:"Какво толкова? Обикновено черно куче с големи къдрави уши. Не! Това е нашата Ейприл, оперирана и много болна.Толкова е студена. Мятам тежкия сак на гърба си. Бързам срещу дъжд и вятър. На гърба си нося десет години изстрадани, наши. След светофарите спирам. Изнемогвам, оглеждам се за помощ. Няма никой и нищо. Ейприл лежи почти безжизнена в стария голям сак. Тогава се спирам: "Какво можеш да направиш ти, за да се отблагодариш за десетгодишната безрезервна обич и вярност? Обич на едно невинно същество, изпаднало сега в беда?". Изправям се и слагам сака внимателно на раменете си. Разкопчавам якето си и с бързи стъпки поемам срещу дъжд и вятър. Сякаш се нося над големите локви.

Мисля си: "Ейприл ти заслужаваш това! Ако трябва ще те нося до края на света!"

Сълзите ми се сливат с дъжда,а той вали и вали... Отнася прахта и боклуците от асфалтовия път. Изтрива нашите последни следи от него. Навярно никой след време няма да помни, че и ние сме минавали по него... Но ние бяхме!

 

 Пловдив

 04.05.2016

   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

По действителен случай, след операцията на

нашият кокер-шпаньол Ейприл

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...