Един бял лист хартия... Или просто едно начало.
Някак си това винаги е било моето любимо изречение. Всеки един живот може да бъде разписан върху бялото поле. Думи, преплетени в красиви изречения. Десетилетия, години, месеци, дни, часове, минути, секунди... разстлани върху една хартия.
Седнах днес съвсем спокойно в леглото си, и вярно че не пиша на листи ами съм във виртуалният свят - един прост текстов документ, и се реших да драсна няколко реда. Все пак обещах... не знам на кой конкретно, но най-вече на себе си. Не съм писал от доста време, затова имам нуждата да се пречистя по моят си начин - писането.
Сега като разписвам мислите си, се чудя какво заглавие да сложа на този текст... Но това мисля по-късно да го мъдря... Все пак сега като пиша, аз не си слагам дадена тема или цел, върху която да мисля... аз просто обичам да пиша. Каквото ми дойде като заглавие накрая него ще сложа. И не ми се сърдете, може да е добро, може би не, може да е сполучливо или пък да е пълна трагедия... Мен ...