Пит беше гей.
Ето така започват интересните истории!
Пит беше гей от еврейски произход. (А какво ще кажете за това!)
Пит беше гей от еврейски произход, който отказваше да консумира каквато и да било храна, чийто произход бе свързан по някакъв начин с живи същества (А това? Просто чудесно!)
Може би трябваше да започнем с това, че Пит беше. По всички човешки стандарти за Пит следваше да се говори в минало време. Не, че беше умрял или нещо подобно. Всъщност за всяко нормално човешко същество той беше направил точно това. Но Пит си беше жив и здрав.
Е, имаше нещо, което той наистина вече не беше. Не беше човек.
Една вечер Пит чете Кафка и с жив ентусиазъм разбра за неговия герой, който една сутрин се събужда като хлебарка. На Пит много му се прииска и той да се събуди като хлебарка - ако може от по-дребничките, онези кафевите, те му бяха почти симпатични. Знаеше от личен опит, че съдбата е зла. Но не знаеше, че съдбата е и шегаджийка. Пит заспа с книга на Кафка върху гърдите си. И на сутринта се събуди. Като червей.
Всъщност установи, че е гей едва когато стана червей - още от първия ден започна неистово да завижда на глистите и дори поиска сам да стане глист. Тези работи с превъплъщаването обаче действат само по веднъж. И то ако си късметлия.
Че е от еврейски произход въобще не подозираше и така и никога не узна. Чудо голямо!
Веганството му се дължеше на факта, че още от ранна детска възраст имаше смътни подозрения, че един ден ще поиска да се превърне в нещо друго. Само още не знаеше в какво. Просто не му се рискуваше в последствие да се окаже, че е изял баба си. Или пък, че е пил от млякото на тъща си. Всъщност това последното беше изключено, защото не беше женен. Едва ли щеше и да се ожени, ако си беше останал човек, защото беше гей. Но това така или иначе той не го знаеше.
Да си еврейски гей червей-веган му се стори страхотно. Защото това беше първото нещо, което му се отдаде да му се строи въобще, откакто беше станал червей. Автоматично реши, че да си християнски хетеро червей е в пъти по-неприятно. Най-малкото не знаеше дали червеите изобщо ядат месо. Това за религиозните вярвания на червеите го вмъквам по презумпция, защото както вече споменахме Пит не знаеше, че е евреин. А иначе беше атеист.
А защо Пит искаше да стане червей - всъщност хлебарка - може би се питате?
И съм сигурен, че очаквате някаква много дълбока, психологически обоснована причина. Е, съжалявам! Нещата са далеч по-прости. Пит просто беше луд за връзване. Пълен хахо. И на всичкото отгоре без особено развито въображение. Това, че се беше захванал да чете Кафка, си беше чисто съвпадение. Сметна, че вътре се говори за кафе. На този свят той обичаше две неща - кафето и да мастурбира. Както се оказа по-късно, второто му влечение не беше толкова заради удоволствието от акта на самозадоволяване, колкото заради желанието му да пипа пениси.
Книгата на Кафка беше първата му книга, а да чете се беше научил от опаковките на кутиите и пликовете за кафе. В училище предимно мастурбираше тайно под чина. Изкара само до шести клас, когато беше разкрита тайната му. Родителите му не се почувстваха разочаровани, защото по това време бяха на островите Галапагос и дори не подозираха, че след един милион години ще се превърнат в тюлени. (Впрочем ако Пит беше захванал да чете Вонегът вместо Кафка вероятно щеше да иска да стане тюлен, без да подозира за огромните предимства на това да си червей. Най-лошият вариант за него беше да бе посегнал към Оруел - тогава току-виж бе станал човек). Родителите му бяха на островите Галапагос не защото бяха чели Вонегът, а защото им харесваше да се гонят чисто голи с галапагоските костенурки. Галапагоските костенурки са наистина огромни и много тромави - не беше трудно да ги догониш. Извън островите Галапагос много неща за родителите на Пит бяха непосилни за догонване.
Родителите на Пит бяха на островите Галапагос без Пит, защото не искаха да развалят дългогодишната си традиция на безПитие, която спазваха ритуално, откакто Пит беше изпълзял от недрата на вагината, която сега беше пълна с галапагоски пясък. Бяха го изоставили веднага след раждането му, вероятно защото някъде дълбоко в простоватите им съзнания те знаеха, че Пит рано или късно щеше да се превърне в червей. (А самият Пит искаше да е хлебарка, по дяволите!). Оставиха го на първата непозната жена, която срещнаха на излизане от болницата - казаха ѝ, че го е спечелила в качеството си на лоялен клиент на градската канализационна система и ако не го приеме, ще сезират съответните служби срещу системната ѝ злоупотреба с тоалетна хартия, която редовно задръстваше тръбите. Те не знаеха, че женицата действително злоупотребяваше с тоалетната хартия и номерът им мина.
Пит заживя в добрите традиции на работническото общество, което всъщност през по-голямата част от времето беше безработно. С две думи - в капиталистическия рай.
Едва едногодишен, Пит загатна за бъдещите си намерения като осъществи първото си "ставане" - стана на две. На шест тръгна на училище по една чиста случайност, обърквайки сградите след като беше изпратен от новата си майка за бира...
Не, разбира се, че не е станало така (проявете малко здрав разум, моля ви се!), но би било забавно, ако беше. Щеше да има какво да разказва на внуците си. Ако червеите имат внуци.
Всъщност жената, злоупотребяваща с тоалетна хартия, не беше чак толкова лоша и сама записа Пит в първи клас. Изпрати го с химикалка и лист хартия (тоалетна!) и с целувка по челото: "Хайде, моето момче! Отивай да се изучиш! И дано се изгубиш на връщане по пътя, че да не ми висят социалните на главата!" (Това реално не прозвуча точно така, защото жената не можеше да казва "ч"... както и "м"... както и "д"... също "т", "ф" и "х"... Всъщност нито една буква от азбуката не ѝ се отдаваше, така че не е ясно как точно е прозвучало). Пит се постара и се изгуби още първия ден. Намери себе си чак сега - като червей.
Но стига с миналото на Пит. Сега самият Пит се бе превърнал в минало за човечеството. И в настояще за червейството. И в бъдеще за разваления ябълков пай, забравен три седмици в неработещ хладилник.
Първият урок, който научи като червей, беше огромната важност на малките неща. За него всички неща, които в човешкия му период му се струваха дребни и незначителни, сега бяха огромни и жизнено важни за оцеляването. Вторият урок беше далеч по-прозаичен - не можеш да спориш с човек с лопата в ръка. Не можеш да спориш с никого. Червеите не спорят, те пълзят. Хлебарките също не спорят, но поне могат да тичат. Много смешно, Съдба!
Първото разочарование също не закъсня - червеите нямат пениси! Да си гей в такава обстановка е все едно да си веган в кланица.
Третото...
...
Окей, не съм сигурен, че тази история поема в правилната посока, така че нека вмъкна една-две думи:
Най-дразнещото нещо за един автор на истории е, че всички яки майтапи, които му хрумват случайно през деня, групово стачкуват точно когато се захване да пише. Ето сега Пит е длъжен да поеме всички негативи от този факт и ще се наложи да го убия. Няма как - история за някакъв си червей едва ли има големи шансове да се превърне в бестселър (макар че Кафка донякъде опровергава това твърдение). А и на кого му дреме за червеите и въобще за нещата, които се размотават в краката му!
...
И така. Пит не хареса живота на червей. Искаше си хлебарката и това е. Дотолкова си искаше хлебарката, че по едно време беше напълно сигурен, че всъщност е хлебарка, сънуваща, че се е превърнала в червей. И тъкмо усещаше, че беше близо да се събуди от този кошмар, когато една едра черна хлебарка го изяде. Хруп!
Хлебарката няколко часа по-късно беше размазана от един десен чехъл, но това за червея Пит нямаше значение. Пит беше изживял мечтата си да бъде хлебарка, макар да беше червей. Колко от вас могат да се похвалят, че са изживели мечтите на живота си?
Пит може!
...
ПОСЛЕСЛОВ
Въпрос към публиката: Какво значение имаше според вас за историята на Пит това, че е гей, евреин или веган?
Отговор: Никакво!
Това са просто кухи понятия, безсмислени човешки етикети. Защото човек е нищо повече от една машина за лепене на етикети. За разлика от червеите и хлебарките. И ако въобще сте им обърнали някакво внимание в този текст, то вие сте хомофоб, расист или просто злобар!
Ха-ха! Joke's on you!
-----
P.S. Този разказ не трябва да бъде четен, а Пит! Наздраве!
© Цветозар Цаков Всички права запазени