Казвам се Павлин. И съм клептоман. С фетиш към червеното.

  Знаете ли, клептоманията хич не е лошо нещо. На фона на някои други заболявания си е направо прекрасна и безобидна. Лошото е, че хората лека-полека губят доверие в теб. Все те следят да не свиеш нещо,а пък то! Сякаш знаят какво ми е, то да не е да крадеш де що видиш? Не, разбира се. Първо трябва да ти хване окото, чак тогава си го прибираш. Е, трябва да призная, че на мен доста странни неща ми хващат окото – като супник, (не питайте как го скрих под дрехите си!), лампа, пасатор...

   Ние, клептоманите, си имаме етичен кодекс – като откраднеш нещо, го поставяш на видно за собственика му място, ако до три дни не си го поиска, си остава за нас. В наша защита ще кажа, че три дни са си бая време, а и аз какво да направя, когато някои хора са престъпно кьорави?!

  Всичко започна като бях на двадесет и шест, уволниха ме от полицейския участък, в който работех и според психоложката ми това ме било сринало психически. Търсил съм начин да си отмъстя и какъв по-добър от това да отворя работа на полицаите? Затова съм започнал да крада – така твърди Силвия, моята психоложка. Тя всъщност е психиатърка, но за да не ме разстройва, казва че е психоложка.

 Та две години аз постоянно бях задържан за дребни кражби. Накрая на бившите ми колеги им писна да се занимават с мен и ме вкараха в една психиатрия. Там стоях три месеца, а после ме пуснаха, но всяка седмица трябва да посещавам психоложката си. Пропусна ли веднъж – обратно в кукуделника. Първо ми бяха назначили един, дето беше по-смахнат от Мишо Лудия, (а той беше много смахнат) -  казваше се д-р Петров и беше много потиснат от майка си. Три месеца слушах как ми се оплаква, колко била манипулативна майка му, как не го оставяла да диша, накрая му казах да се изнесе и да започне сам да си гледа живота.  Той взе, че се изнесе, напусна работа и се записа да учи стоматология. След него ми назначиха една стара мома, тя беше добре, но така и не й запомних името. Един ден ми се обади да ми каже, че й се налага да отсъства, но ще я замести нейна колежка. И тази колежка беше Силвия. Нали знаете по филмите как главният герой отива на лекар и се появява супер секси лекарка? Това е Силвия. И което е още по-хубаво – тя има червена коса. Като я видях, изплясках тотално и колкото се стараех да изглеждам нормално, толкова по не ми се получаваше.

   Въпреки всичко Силвия май ме хареса и оттогава тя ме лекува. Та оказа се, че е малко глупава, но има ли идеални хора?

  Преди месец Силвия реши, че вече съм наред и с помощта на някои бивши колеги си намерих работа като охрана в хипер маркет. Поемах само нощната смяна, защото тълпите ме изнервяха. Колегите дремеха в стаята, а аз обикалях магазина. Честно казано си беше голямо изкушение – повечето неща плачеха да ги откраднеш. Просто си стояха там – красиви, блестящи и съвсем новички.

  Не мога да си кривя душата – понякога си взимах нещо, но гледах да е дребно, за да не се забележи от другите. Ако ме хванеха, че крада, щяха да ме върнат обратно при лудите. Силвия твърдеше, че това е нещо като финален изпит, ако успеех да издържа на изкушението, значи се бях излекувал

  Но както казах, си вземах дребни неща – най-много обичах да крада червените купички за супа. Бяха малки, стъклени и яркочервени. Имах си пет вече – още една и щях да си направя комплект. Всичко си вървеше идеално, докато не стана декември.

  Две седмици преди Коледа управителят на магазина събра целия персонал и ни представи симпатично момиче:

- Това е нашата Снежанка! – заяви той ентусиазирано – Тя ще работи като жив манекен в центъра на магазина. – момичето се усмихна широко, а управителят продължи – искам да ви помоля да я пазите. Тя няма да се движи почти по цял ден и е добре клиентите на магазина да не я закачат. Може да се снимат с нея, но не и да я пипат или закачат. Е, това е – той си тръгна, а момичето огледа притеснено хората, които я гледаха и се представи. Казваше се Мария. Мария беше красива и аз се влюбих в нея от пръв поглед.

  Снежнка стана голяма атракция, някои хора идваха в магазина само за да се снимат с нея, но все си излизаха с покупки. Продажбите ни се увеличиха с пет процента, а аз бях удивен от нея. Бяхме провели един-два разговора, но съвсем фамилиарни. Тя не прояви някакъв явен интерес към мен, аз не показах особена активност и всичко сигурно щеше да остане така, ако не беше новогодишния купон.

  Всяка вечер, след като затваряхме магазина за клиенти, слагахме истински манекен, облечен в нейните дрехи на нейното място – сутрин го прибирахме. Мен, ако питате, си беше напълно излишно, но управителят така беше разпоредил.

  На новогодишния купон управителят явно бе решил да спести пари дори и от това и ни каза, че ще го празнуваме в един от складовете на магазина. Ние обаче бяхме решени да си отпразнуваме както си му е редът и украсихме склада, донесохме столове и маси...

   Страшен купон беше. Дори Мария дойде, танцувах с нея и тя ми каза, че договорът й е изтекъл и няма да работи повече в магазина. Стана ми супер криво и реших да се напия. Напуках се като казак, помня само че по едно време облякохме Мария като Снежанка и после всичко ми е мъгла. По някое време се почувствах по-добре и реших да си ходя. Тръгнах си, но ми хрумна нещо и се върнах в магазина, метнах манекена на Снежанка на рамо и си тръгнах. Реших, че щом като няма да я виждам повече, поне ще си имам манекена да ми напомня за нея. Бях решил да си подам молбата за напускане на другия ден.

   Събудих се със зверско главоболие, завъртях се и усетих, че има още някого в леглото ми. Обърнах се и видях, че до мен лежи Мария. Самонапсувах се и си обещах никога да не се напивам така отново. След малко се сепнах, самонапсувах се отново и възможно най-тихо се измъкнах от леглото. Изпаднах в паника, момичето можеше да ме обвини в отвличане и със сигурност щяха да ме осъдят, имайки предвид предишните ми провинения. Тръгнах към спалнята, решен да я събудя и да я убедя да не отива в полицията. За моя изненада, тя стоеше в леглото, будна и облечена и ми се усмихна:

- Благодаря, че си ме прибрал. Не помня много от снощи, но все пак благодаря – след което стана, обу си обувките и си тръгна.

  Първи януари беше почивен ден за всички, но на втори се връщахме обратно на работа. Когато отидох на работа, колегите ми се присмиваха цял ден. Явно всички бяха видели как съм метнал Мария през рамо и съм я понесъл към нас. Колежките постоянно ме подиграваха, че така трябвало да се държи един мъж. Оказа се, че когато съм я метнал на рамо, няколко колеги са дошли да видят дали има проблем, но Мария им казала, че всичко било окей и те ни оставили. Надявах се само това да не стигне до шефа, защото той знаеше за миналото ми. Уви, още на трети бях извикан в кабинета му, където ми връчи заповедта за уволнение. Силвия ме чакаше на входа – явно й се бяха обадили – знаех, че няма смисъл да упорствам. Върнах се обратно в кукуделника.

 Седмица по-късно Силвия ме извика и каза, че имам посещение. Мислех си, че е майка ми – а то Мария! Отишла до магазина в деня след купона да си прибере костюма и чула подмятанията на колегите. После се почувствала виновна, че са ме изгонили заради нея. Цяла седмица събирала смелост да ме посети и най-накрая го направила. Каза, че си пада по мен, бил съм малко странен, но пък сладък.

   Та така, заедно сме, тя чака да ме изпишат, аз се държа прилично. Остават ми две седмици. Силвия каза, че съм отбелязъл огромен напредък. Май не е чак толкова глупава. А аз разказах на Мария всичко за кражбите и теорията на Силвия. Тя се съгласи с мнението на психоложката ми. Когато излязох, каза, че има подарък за мен. Малко притеснено ми подаде червен пакет. Вътре имаше малка червена купичка за супа. Аз гледах ту нея, ти купичката невярващо и после избухнах в смях, а тя засрамено ми обясни, че я е откраднала за мен и сега съм имал пълен комплект. Моето момиче, моята Снежанка ми направи най-забавния и приятен подарък. Оттогава не съм крал абсолютно нищо.