Казвам се Павлин. И съм клептоман. С фетиш към червеното.
Знаете ли, клептоманията хич не е лошо нещо. На фона на някои други заболявания си е направо прекрасна и безобидна. Лошото е, че хората лека-полека губят доверие в теб. Все те следят да не свиеш нещо,а пък то! Сякаш знаят какво ми е, то да не е да крадеш де що видиш? Не, разбира се. Първо трябва да ти хване окото, чак тогава си го прибираш. Е, трябва да призная, че на мен доста странни неща ми хващат окото – като супник, (не питайте как го скрих под дрехите си!), лампа, пасатор...
Ние, клептоманите, си имаме етичен кодекс – като откраднеш нещо, го поставяш на видно за собственика му място, ако до три дни не си го поиска, си остава за нас. В наша защита ще кажа, че три дни са си бая време, а и аз какво да направя, когато някои хора са престъпно кьорави?!
Всичко започна като бях на двадесет и шест, уволниха ме от полицейския участък, в който работех и според психоложката ми това ме било сринало психически. Търсил съм начин да си о ...