25.05.2019 г., 20:47 ч.  

Червена завеса 

  Проза » Разкази
647 6 8
5 мин за четене
Февруари е странен месец. Доста негови близки хора бяха предали последен дъх именно през дните му. Като че ли той самият се променяше тогава. Слагаше някаква защитна маска, затваряше се в себе си. Ежедневието му добиваше една отегчителна гама, в която контрастът бе задължителен за спасението му. Само че шепата му истински приятели вече бе навън и търсеше щастието си в други граници.
Жената, която беше превзела сърцето му, му каза нещо, което бе започнало да трови часовете му в рамките на черния месец. Дотолкова бе огорчен, но не от нея, а от онова, което задвижваше нещата по онзи невъобразим начин. Много дълбоко в себе си бе открил едно изречение, което го бе удивило. Бе се примирил, че ще я загуби. Изобщо не искаше да я изпуска. Но знаеше, че не може да промени предначертаното. Сякаш бе изгубил надежда. Сякаш най-хубавото, за което мечтаеше, се бе изпарило и на негово място се бе настанило примирението.
Излизайки от душ кабината уви кърпа около кръста си. За момент улови вниманието си ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.Д. Всички права запазени

Предложения
: ??:??