"Червения Дракон"(2-глава)

10.01.2007 г., 0:10 ч.

Проза

1234 0 0

4 мин за четене

“Red Dragon”
Ронин обичаше да е с нея. Те бродеха прегърнати из Тропическа джунгла. Говореха си за миналото, за първата им( и последна) среща. Тъкмо стигнаха до момента, където Ронин се качваше на автобуса, когато изведнъж Верееса започна да се отдалечава носена от вятъра, сякаш беше сянка. Едва тогава Ронин разбра , че това е просто сън и в действителност той не я беше виждал от първата им среща. Да това беше сън, но така истински и прекрасен, че той съжали, че е свършил. Когато се събуди обаче не беше вече в болничната стая. Огледа се. Намираше се в нещо като кораб. Първата му мисъл беше за “Matrix”. Всичко, което му се случи досега му напомняше за този филм. Но дали наистина това беше свят, като света на “Matrix” или просто отново сънува? Единственият начин да разбере – беше да се събуди, напрегна всички сили, за да се събуди, но това не помогна. В опит да отвори очи – започна да се щипе, да си удря шамари, да подскача и какво ли още не – стигна се да там, че в опитите си да се събуди се опита да си счупи ръката, а като и това не помогна си поряза крака. Въпреки всичко, което направи – той си остана в кораба. Реши, че щом така и така е тук, по-добре да се разходи и да опознае този свят(все пак можеше да се окаже, че това не е сън).Излезе от каютата и тръгна по колидора. След известно време видя врата. Влезе през нея, а вътре на един стол седеше Висок, червенокос мъж. Изглеждаше му познат, но не знаеше откъде. Като го видя мъжът стана от стола и му подаде ръка. Ронин я пое:
- Ронин, приятно ми е. – представи се червенокосият мъж.
- Аз… аз също се казвам Ронин?! – заекна Ронин.
- Знам това, нали аз те повиках или по-точно се повиках тук. – отвърна му непознатият.
- Ще ми обясните ли какво става тук?! – попита с по-рязък глас, отколкото му се искаше младото момче.
- Да, мисля, че си готов да чуеш истината. – каза високият човек.
- Чакам! – нетърпеливо натърти Ронин.
- Няма закъде да бързаме, но щом настояваш… намираш се в кораба “Red Dragon”. Това е моят(всъщност нашият кораб). В момента сме в открития Космос. Всъщност по-добре да ти разкажа всичко отначало. Ще те помоля да не ме прекъсваш докато говоря. После ще отговоря на въпросите ти.Всичко започна преди 2 години – през 2019г. (което ми напомни, че днес ставаме на 30 години). Та както казах – всичко започна през 2019г. , когато машините окончателно превзеха Земята и избиха всичко живо.Допускам, че ще направиш прилика между случващото се и филма “Matrix”, нали? Попита по-старият Ронин.
Човекът пред него само кимна с глава.
- Може да се каже, че донякъде си прав. През 2019г. машините взеха превес над хората. Завладяха света, а единствените оцелели излетяха с космически кораби. Този е един от тях. Сега всички сме бунтовници. Когато машините завзеха планетата ни, те започнаха да контролират и времето и пространството. Предполагам, че и в твоето време вече има объркване. Случвало ли се е нещо необичайно? – попита разказвача.
- Всъщност, да – случва се. Преди един ден бях първо в една пустиня, после в болница, след нея се озовах в една джунгла, а сега съм тук. – отговори отново Ронин.
- Ами, всъщност от джунглата аз те пренесох тук, защото улових тези промени в пространствената структура на времето и прецених, че е добре да ти обясня какво ще се случи, за да го предотвратиш това бъдеще. Когато те върна в твоето време, ти трябжа да намериш чертежите на главния компютър- създателя на всички разумни машини – Айнщайн, да ги унищожиш преди да го създадат. Имаш на разположение 3 години, защтото през 2010г. Са намерени и последните части необходими за създаването на Айнщайн. Съжалявам, че така ти съкратих цялата история, че те натоварих с такава трудна задача, и че немога да ти помогна, но в кораба има енергия за телепортацията на един човек и това си ти!
- В такъв случай защто не се върна ти вместо да ме викаш мен? – попита Ронин.
- Защтото аз съм нужен тук – не хората си.
- Разбирам.
- Добре, информацията, която ти дадох е достатачна, за да се справиш с мисията. Кажи сега – имаш ли някакви въпроси, защото нямаме и секунда за губене, тъй като датчичите на кораба отчитет, че насам идват машини? – добави той.
- Да, имам въпроси. Кажи ми всичко ли е лъжа – семейството ми, приятелите, Верееса ... всичко ли е просто лъжа? – попита отчаяно младият, червенокос младеж.
- Не, не е лъжа. Всичко е истина – това е нашето семейство, приятелите ни са истински и Верееса също. За жалост тодителите ни изчезнаха при превземането на Земята. Може просто да са на друг кораб, може и да са ... загинали. Повечето от приятелите ни са още живи и също се борят срещо машините. А Верееса – тя е в отсрещната каюта. Когато разбрах какво грози свтеа, отидох при нея и я взех със себе си. Но няма време за повече обяснения. Машините идват, затова тръгвай! – каза похитителят му и го тикна в уред подобен на капсула. – Отивай да промениш бъдещето ни. Радвам се, че се видяхме... късмет! – и натисна едно червено копче от пулта за управление.
Снопове лъчи навлязоха в капсулата. Ронин незнаеше какво ще прави, но знаеше едно – той трябваше да спаси света от машините. Тъкмо си помисли това и светлината в капсулата изчезна. Усети лек удар от сблъсака със земната повърхност – явно пътуването му във времето приключи. Колко се лъжеше!То едва сега започваше.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.