СПИН - това е моята диагноза, това е начинът, по който се представям пред всеки, който се осмели да се приближи до мен… И всички ме гледат като изрод, сякаш съм с извадени очи и душа. Сякаш всичко в мен е умряло… Не! Не е… Наистина не е – макар вирусът да яде от силите и живота ми, макар да ме кара да се чувствам изнемощяла и мъртва, аз все още съм тук и се боря, и не се питам колко още ми остава, а какво ще правя след година или две… Бъдещето – мисля, че там се крият всички отговори, както и в нагласата… Защо трябва да живея сякаш няма утре, когато мога да проектирам живота си с години напред. Какво от това, че тогава няма да ме има? Нали ще имам мечтите си? Нима те не са част от мен?
След 10 години пак ще пиша това, но ще разказвам за живота си и за мечтите си, но в друг свят… Откакто съм с клеймото СПИН, откакто нося порока в себе си, останах толкова сама, колкото не съм подозирала, че съществува…
Да, днес е първи декември, ден на борбата против СПИН, но за мен това е единственият д ...