Като за чудо и приказ, навън валеше сняг! Едни такива бели пухчета, все едно, че … тук мисълта на Чочолин Минзухаров зацикли. Гледаше ги, ама не се сещаше откъде се взе този сняг, след като е едва декември! Както и да е. На Чочи хич не му пукаше за природните явления и затова бързо закърши снага към клуба на мъжете „ Яки като стомана”. Кога точно беше създаден, вече никой не помнеше, но наскоро някой по-интелигентен беше поправил грешките в надписа и сега той се четеше така: „Иаки кЪт стУманЪ”, а отдолу имаше и забележка” Малиии кви прости съ били онез прИди времИ”. Но това също не е важно, защото в мъжкият клуб се събираха предновогодишно, за да видят кой до къде е стигнал в подготовката и да се почерпят по мъжки.
Щом отвори вратата и от вътре го лъхна мирис на кафе, сладко от ягоди и парфюм Момина сълза – последен писък на модата сред мъжете.
А вътре? Вътре гъмжеше от народ, който се беше скупчил около масите и си споделяше последните новини, достиженията на ръчното изкуство, кулинар ...