И за още една лисица почти съм сигурен, че съм я убил, но нея не можах да я намеря.
Когато имахме нощни полети, на другия ден обикновено се отиваше на работа по-късно, около обяд.
И една сутрин след нощни полети аз пак, както обикновено, излязох да потичам из равнината. И чух и видях далече, от другата страна на блока, край една царевична нива, ловци да стрелят. Денят беше делничен, не беше ловен ден. Явно бяха бракониери. Сега ще отида, казах си, ще им се скарам и ще ги изплаша. Но кой ги знае какви са, като нищо може да ме застрелят и да ме хвърлят в царевицата.
Бягах по анцуг, под горнището на анцуга беше запасан колана ми, а на колана – пистолета. Свалих пистолета, вкарах патрон в цевта и пак си го поставих на колана. Спуснах отгоре анцуга и въобще не личи, че съм с пистолет. И затичах към ловците с пушките.
Но те са ме видели и изчезнаха. Стигнах до пътчето край царевицата, стоя край нея и се чудя какво да правя. И изведнъж чувам:
- Ей, момче, влизай в царевицата да търсиш един фа ...