Тих и спокоен следобед... Лежим прегърнати и мълчим... Думите са излишни, моментът е вечен... Усещам близостта ти, а ти моята... Най-вече, защото споделяме една завивка - тясно е!... Прекарахме един незабравим следобед... Беше толкова отегчителен - копнея да го забравя!... Моментът наистина ми се струва вечен, а търпението ми се изчерпва... Може би защото лежим така вече втори час - започвам да се схващам!... Сексът е ужасен, а и от толкова вълнение дори ми разглоби леглото!... Предпочитам просто да лежим и да мълчим, за по-сигурно... Така поне не ми се налага да слушам неприятния ти глас и глупостите, които казваш!... Оставям те да си мислиш, че това ми харесва, че не обелвам дума, защото всичко е прекрасно... Всъщност не говоря, защото ме е страх от това, което мога да изрека... Защо не си тръгваш? Какво те задържа тук? Със сигурност не съм аз - аз искам да се махаш!... Оставам така: мълча и чакам... В един хубав миг, най-хубавият от толкова много време насам, ставаш и се обличаш. Очите ми са насълзени, но вътрешно ликувам - беше започнал да се изпотяваш, миришеше... Скачам от леглото, за да ти отключа. Бързам толкова, уж за да пусна кучето, но всъщност просто нямам търпение!... Излизам на балкона, за да те изпратя... Проследявам те с поглед, докато се скриеш зад ъгъла... Плача от искрена радост и дори ти махам с ръка, просто защото съм възпитана... Скри се и изчезна, надявам се завинаги... УРА! Кой е следващият?